• Проведеното изследване е с висковъглехидратен и високомазнинен режим на хранене, но без резултат
• В Техническия университет в Мюнхен са тествани 10 гена, но засега няма данни, че чрез тях могат да се свалят килограми
• Най-успешните стратегии за отслабване включват намаляване на калориите, но без лишения, активна физическа активност и модериране на стреса

Могат ли ДНК-диетите, базирани на генетичните ни особености да ни помогнат да отслабнем? Този въпрос задава един от най-известните учени в областта на дълголетието д-р Питър Атия в своя статия. Интересът му е провокиран от ново мащабно проучване, чиято цел е да провери дали някой от двата хранителни режими - високо-мазнинен и високо-въглехидратен могат да повлияят на 10-те най-известни гени, свързани със свалянето на килограми.

Атия приема, че има гени, които влияят на способността ни да обработваме определени храни. Примерно вече е известно, LCT е свързан с непоносимостта към лактоза. Друг интересен ген е АМY1, кодиращ амилазата – това е ензим в слюнката, с който се разграждат въглехидратите. При хората, при които този ген е над средните нива, се забелязва, че те по-ефективно смилат въглехидратите. Учените вече са изолирали и гени, участващи в метаболизма на мазнините.

Затова Кристоф Хьосман и колегите му от Техническия университет в Мюнхен предприемат мащабно 12-седмично проучване, за да тестват различни хранителни режими при хора с различен генотип. 

Макар че на изследването се възлагаха огромни надежди, резултатите му разочароваха, защото не потвърдиха първоначалната хипотеза – че човек може да отслабне, ако съобрази менюто си с особеностите на своите гени. Според Питър Атия едно от обясненията е, че все още на учените им липсва необходимата точност, за да могат прецизно да изчислят всички фактори и променливи. Това ни провокира да потърсим известния специалист по епигенетика проф. Милена Георгиева. 

- Проф. Георгиева, след статията на Питър Атия, че генетичните диети засега не работят, означава ли, че трябва да загърбим този подход?

- Веднага бързам да дам отрицателен отговор на този въпрос. В никакъв случай не трябва да отричаме прилагането на диетични планове и режими, базирани на доказани генетични вариации (полиморфизми) в гени, отговорни за регулацията на приема на храна, метаболизма на липиди и липопротеини, инсулиновата и глюкозната сигнализация, метаболизма на аминокиселини, хроничното възпаление, както и в нивата на серумните липиди. Тези данни са резултат от бързото развитие на генетичната наука в последното десетилетие и са довели до развитието на науката нутригенетика. Тя изследва генетичната предиспозиция към усвояването на хранителни вещества и малки активни молекули в храната и напитките. В основата е на

протоколите за персонализирано хранене, дори с терапевтични цели.

Това, което е задължително да се подчертае, е, че нутригенетиката не е самодостатъчна в толкова сложни процеси като хранене, разработване на диети за здраве и отслабване. Това са сложни процеси, които зависят не само от нашите гени и вариациите в тях, но и от факторите на околната среда и от взаимодействието на нашите гени с тези фактори. Те се опосредстват от епигенетични модификации върху нашия генетичен материал, движат изявата на гените и техните вариации. С други думи, ако човек има предиспозиция към неправилно усвояване на мазнини или въглехидрати в зависимост от епигенетиката в този участък на гена, тази вариация може да се изяви или да не се изяви. Метаболизмът на човека, от друга страна, е много сложен, същото важи и за метаболитните сигнални пътища и природата определено може да се нарече

"най-великият Създател на живота"

Затова и здравословното хранене и усвояване на хранителни вещества се определят от механизми, които надграждат нутригенетиката и включват и взаимодействието на гените с околната среда, движат се от т.нар. нутриепигенетика. С други думи, необходим е системен, холистичен подход, когато говорим за хранене, диети и отслабване, в който всички фактори трябва да бъдат взети предвид.

- От друга страна, д-р Питър Атия излиза със заключение, че "ДНК базираните диети за отслабване не работят".

- Много важно в конкретния случай е да погледнем внимателно изказаното мнение от д-р Атия на 16 март 2024 г. върху резултатите на Хьосман и колектив, публикувани през октомври 2023 г. в престижното списание Nature Communications.

Хьосман и колектив правят научно описание на резултатите от мащабно изследване, наречено POINTS, насочено към изследване на въздействието на някои генетични вариации върху усвояването на високомазнинна или високовъглехидратна диета и върху степента на затлъстяване и възможностите за отслабване. POINTS изследването е част от мащабни проучвания върху ползите от персонализираното хранене върху здравето на населението. Фокусът върху затлъстяването е продиктуван от други мащабни проучвания в периода 2017-2018 г. в САЩ, които показват много висок процент затлъстяване сред двадесетгодишните младежи, като 43% от тях са диагностицирани със затлъстяване, 9% са с патологично висока степен, а 31% са с наднормено тегло. Тези данни, стряскащи и ужасяващи, за съжаление, не се отнасят само за американските граждани.

В Европа 25% от децата са със затлъстяване и се очаква този брой да расте

И тук презумпцията на научния колектив, върху чиито данни коментира д-р Атия, са насочени към модерните напоследък препоръки за прилагане на високомазнинни или високовъглехидратни диети съгласно доказани вариации в гени, отговорни за усвояване на мазнини или въглехидрати за отслабване. Нека наблегнем на думата "отслабване", защото в нея се крият правилното тълкуване и оценката на мнението на д-р Атия.

Изследването на Хьосман и колектив продължава 12 седмици. В него са включени кандидати с наднормено тегло или затлъстяване на възраст между 18 и 75 г. Те са подложени на генетични анализи за откриване на вариации в десет гена (FGF21, TCF7L2, IRS1, APOA5, PLIN1, APOA2, FTO, PPARG, GIPR и GYS2), за които има доказани научни данни, че са

отговорни за правилното усвояване на мазнини и въглехидрати

На базата на генетичните вариации участниците се определят като "отговарящи на мазнините" (т.е. очаква се да отслабнат по-лесно с диета, богата на мазнини), и "отговарящи на въглехидрати" (очаква се да отслабнат по-лесно с диета, богата на въглехидрати).

Съгласно тези резултати някои от участниците в изследването получават диета, съвпадаща с техния генотип (генотип съгласувана), други – такава, която не е съгласувана. Диетите са два типа: диета с високо съдържание на мазнини (40% калории от мазнини и 45% от въглехидрати), диета с високо съдържание на въглехидрати (20% калории от мазнини и 65% от въглехидрати).

Протеинът съставлява останалите 15% от калориите в двете диети. Към диетите е приложен и план за намаляване на калориите. Всеки участник, независимо от генетичните резултати и диета, е с наложен калориен дефицит от 750 калории на ден.

В края на 12-седмичния диетичен план и четирите групи показват намаление както в процента на телесните мазнини, така и в общото тегло. Въпреки това авторите не откриват статистически значими разлики между никоя от групите по нито една от метриките, независимо дали участниците са на

диета, съответстваща на техния генотип,

или несъответстваща на генотипа им диета. Разлики не се откриват и в измерванията на кръвното налягане, в нивата на инсулин, в предпочитанията към храна, нито в апетита.

- Такива ли са и останалите резултати на ваши колеги по света?

- Тези резултати не са първите в научната литература. Гарднър и колектив през 2018 г. и Байер и колегите му през 2020 г. също публикуват липса на връзка между степента на отслабване, типа диета и генетика сред участниците в изследванията.

И именно тук д-р Атия коментира ролята на генетиката върху сложните процеси на хранене, усвояване на различни хранителни вещества и най-вече отслабване, като заглавието на статията му е много провокативна - "ДНК-базираните диети са далеч от успеха за намаляване на теглото". И конкретно за процеса на отслабване това никак не е изненадващо.

- Тоест, д-р Атия не е първият скептик?

- Критичният поглед върху ДНК-базираните диети за отслабване не е отсега. Това беше направено от д-р Джайлс Йоу, генетик с над 20 години опит в изследването на затлъстяването и генетиката на храненето през 2018 г. в неговите научни публикации и в блестящо написаната научнопопулярна книга "Генетика и хранене: историята на човешкия апетит". Беше артикулирано и от проф. д-р Тим Спектър, експерт по генетика, епигенетика и епидемиология, в неговите книги, едната от които е със заглавие: "Митове за диетите", публикувана през 2015 г.

Тези учени критикуват много от псевдомодерните "теории" за храненето, както и крайните диети и тенденции за прилагане на една или друга стратегия за отслабване чрез драстично намаляване на някои хранителни вещества. Много от тях са против и генералната суплементация с микроелементи и витамини, която също е много сериозен проблем напоследък. Не искам дори да споменавам, че много от

хранителните консултации се извършват от псевдогурута

по здравословно хранене, инфлуенсъри или други публични личности. И хората следват тези препоръки, подведени от заглавия като "Хранете се като мен и ще изглеждате като мен" или "Тази диета работи на 100% за намаляване на теглото" и много други безумни реклами за протоколи и продукти за отслабване. Проф. Йоу нарича тези реклами "Продажба на панацея за уязвимите" и е много прав. Именно така се правят съществени грешки в здравословното хранене, които

често завършват със сериозни метаболитни синдроми,

дефицити на есенциални микроелементи и витамини. Това е така, защото първо: един и същи подход не работи еднакво при различните хора, когато става дума за диети и хранене. Затова трябват много сериозни изследвания, за да се разбере причината за затлъстяването или метаболитния синдром. И второ, защото храненето е много сложен биохимичен процес, който трябва да се изследва, контролира и насочва от медицински специалисти по хранене, диететика, генетика и ендокринология. Медицинските прегледи, изследвания и протоколи за хранене и отслабване са строго задължителни при хора с наднормено тегло, затлъстяване или други метаболитни нарушения.

- Това ли е окончателната му присъда и има ли смисъл да продължават опитите?

- Не приемам думите на д-р Атия като присъда, а по-скоро като аларма и насочване на вниманието към системен и строго научен подход, когато става дума за хранене, метаболитни нарушения, затлъстяване, отслабване и др. Необходимо е да се вземат предвид много фактори, които биха повлиявали на успеха на една или друга стратегия за отслабване. И това не са само гените и техните вариации. В изследванията на Хьосман и колектив всички участници независимо от диетата и гените си са подложени на калориен дефицит. И

при всички се наблюдава намаляване в процента висцерални мазнини и тегло на тялото

С други думи, най-успешните стратегии за отслабване включват намаляване на калориите (обаче, забележете, това не означава лишаване от задължителните хранителни вещества, микроелементи и витамини), активна физическа активност и модериране на стреса.

В книгата си "Генетика и хранене: историята на човешкия апетит" проф. Йоу много ясно заявява и представя доказателства за това, че "Гените ни не са виновни, че дънките не ни стават". И рисува картината на модерното ни съвремие, в което изобилието от храна, висококалоричният прием на хранителни вещества, скритият глад (висококалорични храни с ниска хранителна стойност), липсата на чисти и органични продукти,

високопреработени храни, "подобрени" с изкуствени оцветители, консерванти

и други подобрители, са в основата на глобалната пандемия от затлъстяване, която не намалява, а расте. Именно тази пандемия е в основата на сериозни заболявания, свързани със затлъстяването, като сърдечносъдови, диабет тип 2, невродегенеративни и други. В научната литература наричат затлъстяването "метазатлъстяване" именно поради факта, че се свързва с висок процент проявление на тези заболявания и патологии.

С други думи, подкрепям мнението на експертите, че един подход, дори генетичнобазиран, не работи еднакво успешно при различните хора. Необходим е цялостен, екосистемен подход в справянето със затлъстяването и наднорменото тегло, който включва знанията и експертизата на различни медицински специалисти и учени със сериозна експертиза в науки като генетика и епигенетика.