• Навръх Възкресение най-често загиват млади хора - 12 в река Лим, 6 в Симеоновград на път за църквата
• Милен Цветков си отиде през 2020 г., убит на червен светофар. На Велика събота Чочо Попйорданов падна фатално в шахта до гроба на майка си
•    Атентатът в "Св. Неделя" отнема живота на 213 души, Чирпанското земетресение - на 107 човека

12 български деца потънаха заедно с училищния автобус в Лим. Шестима младежи в Симеоновград загинаха малко преди полунощ на път към църквата. Вместо венчавка - 4 погребения след ужасяващ удар на пътя.

Това са само малка част от заглавията, които се появяват, когато наближи Великден.

Всяка година около един от най-светлите християнски празници има жестоки катастрофи или бедствия, в които умират деца или млади хора. През 2020 г. известният журналист Милен Цветков почина, след като колата му беше пометена на червен светофар. Актьорът Чочо Попйорданов също издъхна точно на празника. Атентатът в "Св. Неделя" и едно от най-големите земетресения у нас, отнели живота на стотици хора, също са около Възкресението.

Някои от представителите на църквата твърдят, че

това е наказание от Господ,

други, че е просто съвпадение.

Въпреки това примерите са повече от показателни. Миналата година точно на 16 април, когато българите се поздравяваха с "Христос Воскресе", двама души бяха тежко ранени след верижен сблъсък на 4 автомобила около 12,45 ч. на автомагистрала "Тракия". Първи на помощ на пострадалите се притекли пътници от автобус, които разбили с лостове блокираната врата на една от смачканите коли и извадили тежко пострадала жена. Движението било напълно блокирано, като на моменти колоната за София достигала 20 км. Междувременно се образува и втора тапа заради автомобил, запалил се в движение.

А точно в тези часове Ани Стоянова, майката на 15-годишната Даная, която се бореше за живота си в "Пирогов", призова за набиране на донори на стволови клетки и костен мозък. Момичето бе изпаднало в мозъчна смърт в реанимацията на болницата след удар в главата, кръвоизлив и оток на мозъка. То страдаше от тромбоцитопения - състояние, при което броят на кръвните клетки, участващи в кръвосъсирването, е силно занижен. Въпреки усилията на лекарите и извършената операция Даная почина през май, а родителите ѝ дариха органите ѝ, за да спасят други болни.

Годините назад показват, че покрай светлия празник

хората загиват основно в катастрофи

През 2021 г. на Великден има няколко пътнотранспортни произшествия, като най-тежкото е в Пловдив около 22 ч., когато 45-годишният Иво Даскалов, известен и като Иво Лудия, карал джипа си BMW X5 по околовръстното в участъка между селата Марково и Брестник. Тръгнал да изпреварва, но заради несъобразената скорост се забил челно в друго беемве. Вторият водач починал на място. Издъхнали са и двама пътници в джипа на Иво Лудия - единият веднага, другият в болница.

2020 г. също не е по-различна. Точно на 19 април, докато всички празнуват, колата на Милен Цветков беше пометена на столичния булевард "Черни връх" до мол "Парадайз". Той чакаше на червен светофар, а отзад в него се вряза мощният джип, управляван от Кристиян Николов. Цветков умира малко след това от нараняванията си.

Експертизите доказаха, че шофьорът дори не е опитал да спре на кръстовището. Освен това е бил и под въздействието на наркотични вещества.

Една от най-запомнящите се катастрофи обаче е през 2014 г. Ден преди Великден, около 10 ч., четирима младежи загиват при жесток сблъсък на главен път Е-79 в района на мотел "Мамин Кольо" на няколко километра от Сандански. Близките на починалите все още

не могат да се отърсят от тази история, защото стягали сватба

Вместо това се наложило да организират 4 погребения точно на Възкресение.

Двамата братя Димитър и Станислав Тегови, на 28 и 25 г., от Петрич, и приятелките им Траянка Гаврилова и Стефка Чопакова, на по 26 г. от с. Яворница, били в колата. Тя била шофирана от по-малкия брат Станислав. На фаталния завой асфалтът бил мокър и опасно хлъзгав. Автомобилът се завъртял на шосето и се ударил странично в идващ насреща джип. След това изхвърчал в мантинелата и се преобърнал.

По първоначални данни причината за кървавия инцидент е несъобразена с пътните условия скорост. Първият удар в джипа не бил фатален, непоправимото станало след сблъсъка с мантинелата.

Смъртта раздели Димитър и Траянка, които на Великден искали да съберат близките си и да обявят годежа си. За юни готвели сватбата. На фаталния завой са намерили смъртта си и други четирима младежи. Точно до смачкания пасат се открояват две паметни плочи на убити при катастрофи. Сред тях са 30-годишният Борислав и 16-годишната Катина, издъхнали през 2001 г., след като колата им поднесла и се забила в подпорни колони. През 2012 г. на същия участък 31-годишен санданчанин с лека кола се завъртял на завоя, блъснал се в товарен автомобил и починал на място на Разпети петък.

Великденът през 2013 г. също се помни, но не с жесток пътен инцидент, а със смъртта на един от най-големите ни актьори Чочо Попйорданов. Той почина рано сутринта в неделя на 5 май, след повече от 15-часова битка за живота му. Ден по-рано той бил на гроба на майка си в столичния кв. "Бояна", където паднал от 2 м височина.

Откаран е спешно в "Пирогов" със сериозна черепно-мозъчна травма

Въпреки усилията лекарите не успели да го спасят.

2 години по-рано България е разтърсена от една от най-големите ни трагедии и остава в хрониките като "Черния Великден". Тогава шестима младежи в Симеоновград загиват малко преди полунощ на път към църквата, където искали да посрещнат празника.

Трифон, Яница, Мелин, Евгени, Гошо и Красимир излизат от близка къща, без да подозират, че текат последните мигове от младите им животи. Никой не предполага, че няма да стигнат до Божия храм, за да запалят свещи. А вместо това на метри от тях след години ще има мемориален парк, почитащ паметта им. Както и че за всички те ще се превърнат в "Ангелите от Симеоновград".

Младежите в компанията били на възраст между 17 и 19 години. Мечтаели да са студенти, да заминат за далечни страни, да се реализират и успеят в живота. Вместо да преследват плановете си обаче, всичко свършва в мига, в който

летящ със 136 км в час стар "Опел" ги връхлита в гръб

23-годишният шофьор Данаил Георгиев бил пиян и изгубил управлението на колата. Той изхвърчал с автомобила си на тротоара, където се движели младежите. На мястото дори не е имало следи от спирачен път.

Заедно със загиналите са били още двама младежи - Мария-Луиза Неделчева и Милен Жеков, които също са били ранени, но оцеляват. Две години по-късно на мястото на инцидента е изграден мемориал в памет на шестте жертви. 6 бели ангела са поставени, за да напомнят на преминаващите за "Черния Великден".

Подобна е и трагедията в Лим през 2004 г., когато 5 дни преди Възкресение загиват 12 български деца. Инцидентът се смята за един от най-големите на новия век.

Автобусът с пътниците се връщал от екскурзия в Дубровник, когато изведнъж

излетял от планинския път и паднал в буйната река

Повечето от учениците били възпитаници на свищовското училище "Николай Катранов". Превозното средство пропаднало на около 15 метра по стръмния бряг на река Лим и потънало за минути. Страшната сцена се разиграва близо до черногорския град Биело поле и сръбския Приполе около 22 ч. българско време. С помощта на местни жители 38 деца и учители успели да изплуват през люковете и счупен панорамен прозорец.

Вината за инцидента понася единият от шофьорите - Илия Измирлиев, който след обжалване на първоначалната присъда получи 4 години затвор.

Историческите хроники показват още, че назад във времето има две сериозни събития около Великден, които отнемат живота на стотици хора. Едното е атентатът в църквата "Св. Неделя", а другото - Чирпанското земетресение.

На Велики четвъртък, 16 април 1925 г., в 15,20 ч. в столицата е извършен

най-страшният терористически акт у нас

През целия XX век, чак до атаките на 11 септември 2001 г. срещу Световния търговски център, той държи и печалния рекорд по броя на жертвите. Според официалните източници умират 213 души, а над 500 са ранени. По-късно още десетки издъхват от раните си. Загиват много невинни жени и деца, ученици, студенти и военноинвалиди. Само за миг са убити и повече български генерали и офицери, отколкото във всички войни в новата ни история.

Атентатът е извършен от група крайнолеви дейци на Военната организация на Българската комунистическа партия, които взривяват покрива на църквата "Света Неделя". По това време в нея се провежда церемонията по погребението на генерал Константин Георгиев, убит 2 дни по-рано от друг комунистически деец. Цел на атаката била да бъде ликвидиран военният и политически елит на страната.

Потресаващи са както избраното място, така и посланието на авторите на взрива. Едва ли случайно той е извършен точно на Велики четвъртък, като адската машина е поставена не къде да е, а в християнски храм, и то по време на погребална служба. Освен това, като знак за тотална атака срещу държавността, денят 16 април

съвпада и с датата на приемането на Търновската конституция

Веднага след провала на целите си ръководството на БКП се опитва да скрие истината за своето решаващо участие в престъплението.

Десетилетия по-рано Възкресението в България е помрачено от Чирпанското земетресение, което започва на Велика събота. То е поредица от сеизмични трусове между 14 и 25 април 1928 г. край Чирпан, Поповица и Гълъбово в Маришкия сеизмичен район в Южна България. Засяга една седма от територията на България с над 400 хиляди души население. Пострадали са над 240 села.

Жертвите са 107 души, а над 500 са ранените. Щетите са на стойност около 3,3 млрд. лв. Над 72 хил. сгради са засегнати, като около 26 хил. от тях са напълно разрушени.

Първото разлюляване е с магнитуд 6,8 по Рихтер

и е регистрирано 20 минути преди обяд на 14 април. Кирпичените паянтови къщи са съборени до основи. 7000 семейства остават без покрив, деформирани са железопътни линии, изменен е дебитът на кладенците и изворите, изчезва за няколко дни дори Меричлерският минерален извор.

Епицентърът е в с. Чалъкови, на 25 км западно от Чирпан. Селото пропада няколко метра и на негово място се образува езеро. Няколко години по-късно селото е застроено отново на близкия хълм. Местните извадили истински късмет - по това време те били извън домовете си, а децата в пролетна ваканция.

Този факт спасява стотици човешки животи

Още преди обяд на 15 април от Врана в Чирпан пристига цар Борис III с влак, който сам кара. С него идват министър-председателят Андрей Ляпчев и други членове на правителството. Те обикалят Чирпан и пострадалите села, после отиват в Пловдив. Създаден е кризисен щаб, който царят сам оглавява.

Няколко дни по-късно, на 18 април, е и най-силният трус. В 21,20 ч.

земята се разлюлява с магнитуд 7

и епицентър близо до Поповица, Пловдивско. Хипоцентърът (огнището на земетресението – б.р.) и на двата труса се намира на дълбочина около 15 км. Рухва единият ъгъл от новопостроената Католическа болница (днешната Военна). Друга пострадала сграда е "Домът на народното здраве" на Димитър Кудоглу. Тя е разцепена от вътрешни разломи и пораженията са големи. През следващите месеци Кудоглу осигурява около 1,86 млн. лв. за възстановяването . При другите къщи пораженията са частични. Голяма част от хората излизат на палатки. Имало е такива лагери на върха на Небет тепе. В Симеоновата градина заседава Общинският съвет.

На 25 април в Гълъбово е третото земетресение с магнитуд 5,6 по Рихтер. В продължение на тези 11 дни

земята се люлее през час с различна сила

Всъщност сеизмичната активност в района започва на 29 март и продължава чак до началото на юни 1928 г.

Затова оттогава хората в цяла България не спират да се молят около този светъл празник да не се случват трагични инциденти, които да отнемат млади и невинни животи.