• Здравко: Когато се целунахме за първи път, ми се събраха небето и земята
• Катя: Не мога да си представя живота без него
• Аграрен фитнес - така наричат работата в градината, където гледат домати и тиквички

24 x 24 е новата ни рубрика, с която “24 часа” влиза не само в 2024 година, но и в дълбоките, понякога спокойни, друг път бурни води на човешките отношения. В нея ще каним известни “дуети” - в живота, на сцената, на екрана, в бизнеса. Общото между тях ще е едно - ще са умни, талантливи и стойностни хора, които имат какво да кажат. И не се страхуват да бъдат искрени.

Всеки от двамата ще отговаря на общо 24 еднакви и лични въпроса - една забавна, но и провокативна възможност човек да забави темпото и да си припомни защо обича другия или какво не харесва у него. А за любопитните ни читатели - шанс да ги опознаят по-отблизо.

Този път гости са Катя и Здравко от дует “Ритон”. Двамата са неразделни от първи курс в консерваторията не само на сцената, но и в живота.

- Какво най-много цените в половинката?

Катя: Упоритостта, покрай него и аз се научих да съм такава. Иначе като зодия Риби малко ме вее вятърът. Общо взето, желанията и на двама ни се припокриват и винаги сме били много единни през годините. Когато си набележим цел, не спираме, докато не я постигнем, било то в материалната или в духовната сфера.

Здравко: Тя каза всичко. Но мога да добавя, че тя не е мързелив човек. Даже понякога сутрин, когато си пия кафето и искам да прочета новините в онлайн изданията, започва да ми обяснява какво трябва да направим през деня, не ме оставя на мира. Хиперорганизирана е. Благодарение на нея концертите и турнетата ни са толкова успешни. С административните въпроси се справя перфектно.

- А какво ви дразни?

Катя: Много е бързорек, аз съм му свикнала, но хора, които не го познават, започват да не му симпатизират. Спонтанен е и веднага ще изстреля в очите ти това, което мисли, без да му хрумне, че може да те обиди. Иначе за други неща нямам оплаквания.

Здравко: В различни случаи - различни неща, както при всички, които живеят заедно. Има навика, като използва някой от инструментите вкъщи, ножица, да речем, да я остави там, където е рязала нещо. И после не я намирам там, където съм я оставил.

Катя: Затова съм купила много ножици, за да има навсякъде. (Смее се.)

Здравко: Само и само за да не ги връща по местата им, постоянно купува едни и същи неща. Но това са дребни неща. Ако пък няма в момента нещо, което да ме дразни, си измислям. (Смее се.)

- Кои са трите ви най-любими негови/нейни неща?

Катя: Повече са, той е голям техничар. Няма нещо, което да не може да поправи, обича да си купува инструменти. Има всички видове, дори за градината, фирма за озеленяване би му завидяла. Включително си взе малко тракторче. Много отдавна стана земеделец, произвежда домати, тиквички и т.н. Наричаме работата в градината аграрен фитнес.

Здравко: Едно от най-любимите ѝ неща събота или неделя е да си направи сауна. Може би защото е зодия Риби, много обича водата и едно нейно влизане в банята продължава безкрайно. Вкъщи се занимава с красивите неща, доставя ѝ огромно удоволствие да прави т.нар. вътрешно и външно оформление. Постоянно го променя, допълва, все купува нови аксесоари. Но най-любимо ѝ е, когато аз не ѝ се бъркам.

Катя: А и двамата много обичаме всеки да си гледа неговото нещо - по телевизията или на компютъра.

- Коя е случката с него/нея, която никога няма да забравите?

Здравко: Толкова много неща са... Всеки успешен концерт е огромен адреналин, щастлив момент, който не можеш да забравиш. Естествено, най-незабравими са първите успехи, първото ни представяне на големи конкурси, без значение дали е в чужбина, или в България. Няма да ги изброявам, защото са страшно много в дългата ни кариера. При нас професионалният и личният живот са преплетени и вървят в една посока.

Катя: Наскоро бяхме в Полша и изпълнихме една наша отдавнашна мечта.

Здравко: Там беше първият ни професионален ангажимент в чужбина, работехме във вариете-театър “Феникс” в Краков през декември 1977 г. Беше с огромна програма и изпълнявахме две песни. Същата година бяхме завършили музикалната академия, работихме три месеца на нашето море, където имаше много чужденци, и получихме покана от полски импресарио за пробни три месеца. Така ни тръгна работата там. Бяхме много млади, все още неопитни и естествено, пеехме американски песни. В някои от програмите бях и конферансие. 

Отдавна мечтаехме да се върнем на същото място, заведението продължава да работи, запазен е интериорът - същата червена тапицерия и плюш по стените.

Катя: Останахме една година, бяхме научили перфектно полски. Но оттогава не сме говорили езика, нито сме ходили там, така че беше много вълнуващо да се върнем.

Здравко: Още с настаняването в хотела езикът сякаш се завърна, всичко разбирахме. Полша е прекрасна страна, Краков е изключително красив град и сега си припомнихме всички хубави емоции. Беше много символично и вълнуващо да бъдем пак там, където сме започнали.

- Кой избира храната, филмите, музиката, пътуванията?

Здравко: Двамата се храним отделно, защото не мога да издържам на железния режим на Катя. Тя между 16 и 17 часа хапва салата, а аз по това време не мога да ям, мога да изпия една бира. Храня се по-късно, към 19,30 ч, и обичам националната ни кухня. Сядаме заедно само когато имаме гости.

Катя: Не обядваме и никога не сме закусвали. През деня може да има някакво дребно похапване накрак, като плод например, и това е.

Пътуванията ги избира той.

Здравко: Обичам да релаксирам, като гледам в интернет украински сериали. Свалям им шапка, много са добри.

- Кое е най-любимото ви време на деня и годината, когато сте заедно?

Катя: Когато е топло, не сме скиори и затова зимата не ни привлича.

Здравко: Семейните празници, които всички хора обичат - когато украсяваме елхата, нашата винаги е на двора, и Великден, разбира се.

- Какво помните от първия път, в който я/го видяхте?

Катя: Той беше едно весело, засмяно момче. Бяхме състуденти в консерваторията.

Здравко: Тя беше много красиво момиче. Няма да забравя, когато за първи път се целунахме, събраха ми се небето и земята. Това е един от най-щастливите ми моменти, толкова красиво... Нямам думи да опиша колко хубаво ни е било и колко бях щастлив, че толкова красива жена ми е обърнала внимание. Сега ще ѝ се вдигнат акциите, но няма как да не го кажа.

- Кога разбрахте, че я/го обичате?

Катя: Станахме гаджета три или четири месеца след като започна учебната година през септември.

Здравко: Неразделни сме толкова години... Имало е, естествено, и тежки моменти в отношенията, правили сме взаимно компромиси. Но след като сме заедно, обичта е надделяла над всичко останало. Гледаме в една посока, едновременно се справяме с трудностите, заедно посрещаме и най-хубавите неща, които ни се случват в личен и професионален план. Това е обичта.

- Знаете ли кой е любимият ѝ/му филм, книга, цвят?

Здравко: При тази огромна информационна среда, в която живеем, е трудно да кажа кои са любимите ѝ филми и книги.

Катя: Аз също не мога да посоча само една книга и конкретен филм. А по отношение на цвета - предпочита пастелната гама, и по-конкретно - бежово-кафявата палитра.

- Кое е най-голямото различие в характерите ви?

Катя: Аз съм спокойна, а той е нервак.

- А по какво си приличате най-много?

Катя: По страшно много неща. Обичаме животните, природата, гостите, приятелите. Еднакво обичаме професията си и двамата сме амбициозни.

Здравко: След толкова години заедно си приличаме вече по всичко.

- Болка или преживяване, което бихте отнели от другия, ако можехте?

Здравко: Бих отнел притеснението и болката, които имаше, когато си счупи глезена три месеца преди един от големите ни концерти в НДК. Много силно преживяваше какво ще се случи. Това е първото, за което се сещам, иначе има безкрайно много неща, за които съм искал аз да изпитам болката, а не тя.

Катя: Майка му почина много млада, беше на 49 г. Тя беше единственият му близък човек, развела се е с баща му, когато е бил на 13 г. Виждала съм я само 2-3 пъти, когато сме ходили в родния му Момчилград. Тя присъства на сватбата ни, но малко след това почина и не можа да стане свидетел на нашия щастлив съвместен и професионален живот. Ако зависеше от мен, това не бих допуснала да се случи.

- Как се променя любовта ви във времето?

Здравко: Прерасна в обич, всичко е прекрасно. И напук на всички още не сме си омръзнали.

Катя: Тази страст, която съществува в началото на връзката, разбира се, се променя. Превръща се в обич и уважение, което е изключително важно в една връзка.

- А как се променихте вие в тази любов?

Катя: Помъдряхме, поумняхме.

Здравко: Когато толкова дълго двама човека живеят заедно, започваш да чувстваш навиците на другия като свои, независимо дали са хубави, или лоши. Без да искаш, започваш да приличаш на половинката си - да обичате едни и същи неща и да ви дразни едно и също, да сте еднакво критични към недостатъците в обществото, дори уеднаквявате политическите си виждания.

- Как бихте описали партньора си на друг човек?

Здравко: Не мога да си представя живота без нея.

Катя: Не мога да си представя живота без него.

- Какво не бихте простили на другия?

Здравко: Предателството.

Катя: Изневяра.

- А какво не бихте простили на себе си в отношенията с другия?

Катя: На себе си бих простила всичко.

Здравко: Много често съжалявам за някои неща, които правя, и гледам някак да се забрави. Много добре знам, когато съм сгафил, и тежко го преживявам, но трудно се извинявам.

- Защо я/го обичате?

Катя: Заради всичките му положителни качества, както и заради отрицателните, които са много малко.

Здравко: Всичко прекрасно, което се е случвало в живота ми, е свързано с нея. Тя е коректор във всяко едно отношение. Не мога да си представя, че няма да се посъветвам с нея, дори когато купувам нещо съвсем дребно, към което тя няма отношение. Даже да сме се карали предишния ден, пак ще потърся мнението ѝ по даден въпрос. Когато излизаме навън, не види ли как съм облечен, не се чувствам комфортно.

- Обичате ли да си правите изненади?

Здравко: То няма с какво.

Катя: Много сме предсказуеми в това отношение. Той винаги ми подарява техника. А аз на него - дрехи.

- Какво обичате да правите заедно и какво всеки предпочита да върши сам?

Здравко: Всичко правим заедно. Единствено сме си разделили грижите за домашните любимци. Котката е мой ангажимент, а тя се грижи за кучето.

- Чувствате ли се свободни във връзката си - да бъдете себе си, да имате свой приятелски кръг и занимания?

Здравко: Да, никакъв проблем, въпреки че приятелите ни са едни и същи. Нямам някакви чисто мъжки занимания. Членувам в един клуб, където ходя от време на време.

Катя: Аз нямам женски клуб или отделни занимания. Имаме много познати, но малко приятели, които са ни истински и близки, и сме заедно, когато се виждаме с тях.

- Как реагира партньорът ви, когато му съобщавате лоша новина?

Катя: Избягвам да му споделям лошите новини. Особено хейтърството, което напоследък е доста модерно, аз съм претръпнала и не ми прави впечатление, но на него често му го спестявам.

Здравко: Избягвам да ѝ съобщавам лоши неща, от които нищо не зависи и само ще ѝ развалят настроението - дребни битови проблеми, административни неприятности. Ако мога аз да ги реша, не я занимавам, щадим се един друг, доколкото можем.

- За какво се карате най-често и как решавате споровете?

Здравко: Не се караме, по-скоро спорим. Накрая се раждат хубави неща.

Катя: Много спорим, когато създаваме нова песен.

Здравко: Катя е на мнение, че не е нужно публиката да има музикално образование и не бива да ѝ пеем сложни интервали и импровизации. Сваля ме на земята и е права, защото зрителите искат нещо благозвучно. В залата не са влезли хора, завършили музикалната академия, които търсят хармонично усложняване на типа музика, който представяме.

- Има ли навик, който искате другият да промени?

Катя: Да не бъде толкова спонтанен, да е по-спокоен и въздържан. Приятелите ни са му свикнали, но другите хора се обиждат понякога.

Здравко: А аз не обичам, когато влизам сутрин и вечер в банята, да се държи като класна, проверява дали съм използвал душа за зъби, крем и т.н.

Катя: Защото забравя и класната трябва да му напомни. (Смее се.)