При премиерата си в парламента министърът помоли за помощ, след като индустрията поиска да реши казуса с готвачи и сервитьори отвън, които идват през май, но след 100 дни трябва да се върнат обратно, за да подновят визите си

Броени дни след назначаването на служебното правителство на туристическия министър Евтим Милошев му се налага спешно да търси решение на един от най-големите проблеми в сектора.

Не сам, а с помощта на депутатите, които трябва в оставащите 4-5 работни дни да приемат на първо и второ четене промените в закона за чужденците. Само така може да се отпушат процедурите по наемане на кадри в родните хотели и ресторанти от средноазиатските републики, за да се спаси летният сезон.

Миналата седмица работодатели в туризма алармираха, че летният сезон е пред провал, защото липсват около 5-6 хиляди работници, заявени от тях само от Киргизстан и Узбекистан. В първите дни на април

процедурите по приемането на молби за визи

в тези две държави били прекратени

заради срив на шенгенската система, както се изрази адвокат Пламен Дотов.

А хотелиерът Веселин Налбантов - зам.-председател на Българската хотелиеро-ресторантьорска асоциация, призова министър Милошев да хване бика за рогата, защото положението ставало нетърпимо.

Междувременно "24 часа" запита външното министерство и от отговора стана ясно, че процедурите не са прекратявани. Проблемът е по-скоро в това, че вече има изискване за снемане на пръстови отпечатъци за всеки влизащ от трета страна на територията на държава от ЕС. Това може да бъде направено единствено в консулската служба на България в Ташкент, Узбекистан. В Киргизстан няма българско представителство и нейните граждани, които искат виза за дългосрочно пребиваване у нас,

трябва да

пътуват 1500 км

до Ташкент,

за да си придвижат документите.

Другият проблем е, че България има ограничен брой представителства по света. Налбантов например твърди, че е заявил 8 работници от Бангладеш и 20 от Киргизстан, но и в двете държави България няма дипломатически представителства. Кандидатите от Бангладеш например трябва да пътуват до Делхи.

Граждани на трети страни могат да работят на територията на България не само с визи за дългосрочен престой, а и за краткосрочен - до 3 месеца. Краткосрочните може да се издават от всеки визов център, а такива има дори в държави, в които България е без дипломатическо представителство. Всичко това се отнася за желаещите да полагат нискоквалифициран или сезонен труд, квалифицираните кадри идват на работа със синя карта, която се издава по друг ред.

Но при краткосрочна виза има проблем - за да се поднови, притежателят трябва да се върне обратно в страната, в която я е получил. В туризма това не върши работа, защото чужденците, които ще работят като готвачи, сервитьори, камериерки и други, трябва да са в България още в началото на май. И точно в разгара на сезона - през юли, се налага да си тръгнат.

Тъкмо това и още няколко несъвършенства се опитва да поправи проектът за промяна на Закона за чужденците в Република България, който Министерският съвет внесе в Народното събрание на 23 март. Той е разпределен на комисията по вътрешна сигурност и обществен ред като водеща, но тя не намери време да го включи в дневния си ред.

Една от промените предвижда

визите за краткосрочно пребиваване да може да се удължават на територията на България с три месеца

след изтичането на първоначалния им срок. Това урежда проблема в сферата на туризма, а и мярката бе записана в проекта именно по настояване на туристическия бранш. Уреждат се и такива неща като статута на здравните осигуровки за тези хора.

Процедурите по наемане на работници от трети страни не само за туризма, но и за всякакви други дейности у нас обаче са дотолкова обрасли с различни изисквания, че от години насам процесът е муден, и според бранша отнема около три месеца само за формалностите.

Работодателите настояват процедурите да станат електронни, за да може те като заявители да имат някаква обратна връзка с двете институции, които са ангажирани с процеса - Агенцията по заетостта и дирекция "Миграция" на вътрешното министерство.

Сега заявките за внос на работници се подават чрез агенцията и българските представителства в чужбина. След като работникът пристигне с издадена виза, работодателят му трябва да внесе документите в агенцията, която ги съгласува с дирекцията на МВР, която в едномесечен срок ги връща обратно на агенцията. Междувременно тече и процесът по съгласуване с ДАНС.

Дирекция "Миграция" на МВР обаче няма нито колцентър, нито посочен имейл, нито някаква друга форма за връзка и родни хотелиери разказват, че често се случва за отстраним пропуск да се разбере едва след около месец, когато документите се върнат в агенцията. И цялата процедура трябва да започне отначало.

Друг казус: чужденецът пристига, има вече разрешение за работа, но трябва да получи личен номер на чужденец от МВР. Без такъв номер няма как да му се направи досие в НАП, следователно не може и да започне легално работа. Дирекция "Миграция" издава личен номер в срок от 45 дни. Едва наскоро е въвела експресна услуга и може да го издаде в рамките на 3 работни дни, но срещу такса от 250 лева.

На тези хора с последните изменения на законодателството трябва да се плаща само по банков път, а те няма как да си открият веднага банкова сметка преди още да имат личен номер на чужденец. Не на последно място

банките трябва да предоставят добри условия за превалутиране

на парите, защото те не са дошли тук, за да се сдобият с български левове, а за да изпращат част от заплатата в родината си. Но далеч не всяка банка предлага добри услуги в това отношение.

Всичко това затормозява процеса и на практика само големите работодатели в туризма, които поддържат цели отдели за наемане на работници от чужбина, могат горе-долу да се справят с процедурите, ако обаче започнат работата още в ранна пролет. Нововъведенията от април обаче са изненадали неприятно дори тях и това обяснява притесненията им, че това лято няма да се справят.

Евтим Милошев тръгва на "турне"

Още в понеделник служебният министър на туризма Евтим Милошев тръгва на едноседмично "турне" по Българското Черноморие.

Целта му обаче не е да обикаля плажовете, а да се срещне с бизнеса от Резово до Дуранкулак и да установи на място как върви подготовката за летния сезон с местните власти, концесионерите, полицейските и медицинските служби. Летният сезон съставлява около 70% от родния туризъм.

Миналата седмица той се срещна последователно с всички основни туристически браншови организации и сподели в края на седмицата, че му направило силно впечатление, че никоя от тях не е казала "Трябват ни пари".

"Темата за парите дори не беше сложена на масата. Те имаха много конкретни казуси, които очакват разрешаване", заяви той през уикенда.