Как партийни водачи жонглират с принципи и ценности

Българските политици, които се самоопределят като десни, един ден осъзнават, че са по-скоро леви, а левите по дух откриват, че са с дясно мислене. Живо доказателство са лидерът на БСП Корнелия Нинова и нейният верен съратник Калоян Методиев – сегашните знакови

лица на “червените”, започнали кариерите си като тъмносини

Проблемът не е в самите идеологии, а в лекотата, с която водачите жонглират с тях, докато не паднат жертва на собственото си лицемерие. Като музиканти, изгрели с поп и малко рейв, минали през хип-хоп и рок и финално пропели чалга заради по-хубавите хонорари. Накрая не им дават награди нито от “Пайнер”, нито от БГ Радио.

Макар и кратка, цялата противоречива история на “Да, България” се обуславя от лъкатушене между доктрини и ментори. Основана е като “десноцентристка либерална политическа партия”, но за да се яви на предсрочните избори през 2017 г., влиза в коалиция със “Зелено движение” - бившите “Зелени”, пълноправни членове на лявата Европейска зелена партия. Другият ѝ партньор е ДЕОС, продължение на площадното обединение “Протестна мрежа”. Година по-късно то се разпуска, след като с “Да, България” и Зелените печелят едва 2,88 процента.

Следва европейският вот през 2019-а и този път, за да си увеличат шансовете, “Да, България” и “Зелените” се обединяват с ДСБ (отрочето на Иван Костов) - единствената голяма членка от България освен ГЕРБ, приета в най-голямата европейска дясна партия ЕНП.

Новата коалиция “Демократична България” изпраща в Брюксел само Радан Кънев, който мигом се присъединява без всякакво колебание към парламентарната група на ЕНП. Интересното е, че днес на конгреса на “Да, България” му отнема два часа да реши дали партията да стане част от европейското семейство на ЕНП, или да търси подслон при либералите от АЛДЕ.

По ирония на съдбата

“Да, България” още веднъж сменя принципите си през есента на 2021 г.,

когато се сдружава със социаллибералната “Продължаваме промяната”. Този “брак” я нарежда сред победителите и тя записва в сивито си участие в управляваща коалиция с БСП. На всичкото отгоре заради моментните интереси на своите звездни приятели от ПП “Да, България” съзнателно неглижира своя десен кандидат-президент Лозан Панов, за да подкрепи фаворита на левицата Румен Радев.

Един парадокс води до друг в тъй наречената сглобка, скрепена през 2023 г. - “Да, България” идеологически е много по-близо до врага си ГЕРБ-СДС, отколкото до “Промяната”. В потвърждение на това е и окончателното ѝ решение да кандидатства в ЕНП, докато ПП избира АЛДЕ. Някой бе написал на шега във фейсбук: “Това са моите принципи, ако не ви харесват, имам други!”, но всъщност точно по този начин текат процесите по върховете. Формалното приемане на някакви морални категории води неминуемо до погазването им при всеки нов повей на вятъра. И така лека-полека, ден след ден нихилистът все по-трудно долавя разликата между доброто и злото.

Това е логичното обяснение на загадката защо “Да, България” не реагира миналия май на скандалния запис, разпространен от ренегата Радостин Василев. В него лидерите на ПП свалят маските по толкова недостоен начин, че партнирането с тях изглежда под въпрос, поставяйки на изпитание именно принципите. Асен Василев нарежда на бъдещите министри да направят чистка: “Законно, незаконно – трябва да изгонят всички директори на дирекции, шефове на регионални структури и на агенции първите две седмици”.

Николай Денков дава насоки как се провежда активно мероприятие, Кирил Петков намеква нееднозначно, че са правили изборни манипулации, или казано в негов стил: “Ала-бала през президента”.

Заглавието на “24 часа” от онзи ден е “Хиляди думи, които Петков и Василев трябваше да премълчат”. А опрощаващото мълчание на “Да, България” по темата я обрича на още и още недопустими компромиси, нейната безпринципност рецидивира.

Днес положението е още по-отчайващо: някои са седнали да сравняват пачките на Бойко Борисов с пачките на Стефан Димитров, сауна приятеля на Живко Коцев и Бойко Рашков, за да определят кои са по-лоши. А “Да, България” тръгва към членството си в ЕНП, към парламентарните и европейските избори отново в коалиция с ПП.

Вместо да скъса с компрометираните си партньори, партията върви под ръка с по-добрите пачки. Но пък от друга страна, зад всяко идиотско деяние се крие разумно оправдание.

Пуделът на задържания за контрабанда Стефан Димитров около пачки.