На 17 април се навършват 25 г. от смъртта на бившия вътрешен министър, който на 4 февруари 1997 г. върна мандата и спаси България от гражданска война

На 17 април се навършват 25 г. от смъртта на Николай Добрев.

Човекът, предотвратил гражданска война през 1997 г., се превърна в легенда за българската политика. И пример как може да поставиш интересите на държавата пред личните и тези на партията, плащайки висока цена. Близки до Добрев са категорични, че обругаването му след отказа от опит за нов кабинет на БСП буквално му взе здравето.

Но това спаси държавата от ново окървавяване след Виденовата зима. Пикът на протестите срещу управлението на Жан Виденов е погромът над парламента на 10 януари 1997 г. Управление, съпътствано от куп големи скандали. Като смъртта на 14-те войничета през август 1995 г., когато вечерната емисия на новините по БНТ започва с кадри как премиерът играе хоро. По време на това управление е извършено и първото политическо убийство в най-новата ни история - на Андрей Луканов.

Следват зърнената криза, провалът на икономическата политика, космическите цени на парното. Идва хиперинфлацията - за по-малко от два месеца в началото на 1997-а щатският долар става от 500 на 3000 лв. 19 бaнки фaлирaт, завличайки спестяванията на мнозинството българи, но и стопявайки дълговете на кредитните милионери. Хората излизат на улицата и под натиска на масовите протести кабинетът “Виденов” подава оставка.

Първият мандат обаче отново трябва да се връчи на БСП като най-голяма група в 37-ото НС. Номиниран за премиер е Николай Добрев, дотогава вътрешен министър (който се е справил по възможно най-адекватния начин при нахлуването в парламента). Но на 4 февруари той и новоизбраният лидер на БСП Георги Първанов връщат празна папката на президента Петър Стоянов. Тежко решение и за двамата, но най-добрият изход за страната. Стоянов спешно събира Консултативния съвет по национална сигурност, там всички партии подписват декларация за национално съгласие и споразумение за провеждане на предсрочни избори на 19 април. С това се слага край на кризата.

Заради решението си обаче Добрев е заклеймен от другарите си като “предател”

Преживява това тежко, отключва фаталното заболяване и угасва за две години.

Всички политически опоненти обаче му засвидетелстват своето уважение. Тежкото решение му отрежда почетно място в новата българска история.

Припомнихме тези събития на кратко, защото за тях е писано много. Но към тях и най-вече към спомена за Николай Добрев - такъв, какъвто го пазят най-близките колеги и приятели, ще погледнем през историята на една снимка. Автор е легендарният фотограф на “Дума” Иван Стоименов.

На снимката заедно с Добрев са Илияна Йотова (днес вицепрезидент, но тогава шеф на пресцентъра на БСП), Георги Първанов (лидер на партията по това време, а след това два мандата президент), политическият пиар, режисьор и писател Нидал Алгафари, журналистката Таня Джаджева (по това време все още Генева) и продуцентът и оператор Георги Тонев. Това е екипът, с който Добрев прави последната си предизборна кампания. И най-тежката в живота на БСП.

Снимката е правена малко след 1 май 1997 г., в тежкия за столетницата период след краха при Виденов и още по-тежка предизборна кампания за 38-ото НС. Мястото е т.нар. “аквариум” - остъклената тераса към пресцентъра на първия етаж.

От кадъра не личи, но по разказите на героите в него на “Позитано” тогава няма ток и парно, телефоните са спрени. Много от прозорците са все още счупени от камъните, които месеци преди това протестиращите мятаха по соццентралата.

Една сутрин Добрев звъннал и поискал всички бързо да дойдат. Бил обещал на Нидал снимка пред знамето на БСП като отплата за работата в кампанията. “И тъй като партията наистина нямаше пари да плати, един ден той ни извика. Докато решавах кръстословици в аквариума при Илияна, го гледам как с един буркан се опитва да забие пирони в стената, защото нямаше чук. Накрая окичи един флаг на БСП на дограмата с тиксо. И ни подреди пред него”, спомня си Алгафари. Жоро Тонев пък бил на разходка със сина си, когато Добрев му звъннал да идва в централата. А Първанов извадили уж по спешност от заседание на Изпълнителното бюро и когато той дошъл с тревожно лице - какво ли се е случило, всички се засмели.

“Беше много смешно и неочаквано за всички, беше минало време от кампанията, а се оказа, че той не е забравил какво ни е обещал”, спомни си Тонев. Били учудени каква е целта на тази артинсталация, с която Добрев се е заел на терасата, и когато ги строил пред знамето, разбрали и избухнали в смях. Така тази снимка се оказва възнаграждението за екипа на Добрев в кампанията.

“Трябваше да бъде най-лошата кампания след събитията от януари, а се превърна в тази с най-голям ентусиазъм

да покажем, че тези, които вещаеха бърза смърт на БСП, просто не познаха

Правихме я наистина на магия, но с много работа с хората, с много обикаляне и нови идеи”, спомня си Йотова.

Тя разказа, че Добрев е един от най-трудните хора, които е имала в своята биография, но едновременно с това бил много раним и емоционален човек. “Всичко, с което се занимаваше, беше натоварено с много чувство. Беше си Кольо - не можеш да го вкараш в никакви релси и рамки, в никакви типажи, беше много ярък индивидуалист. Труден, защото те преценяваше от 3 думи. Не обичаше да говори много, но беше създал желязна организация”, описа го вицепрезидентът.

Тя и до днес помни как след това, когато с Добрев ходели по събрания, той

обяснявал на хората какво значи истинско единение

“Не може да се обединяват нито около мен, нито около Първанов, трябва да се обединим всички като българи”, казвал бившият вътрешен министър. “Това е толкова актуално днес, в това разделение и смразен народ навсякъде. И ако днес, 25 г. по-късно, говорим за промяна, трябва да знаем, че промяната стана тогава. Сега е прокси, една имитация, която виждаме докъде води. Това е силата на разума в най-новата ни история, когато България беше най-близо до гражданска война”, казва вицепрезидентът.

Своите спомени за снимката и за Добрев ни разказа и Георги Първанов. “Това е един кадър от може би най-тежкото време за БСП. Ситуацията беше доста драматична. Никой не искаше да си говори с нас, имахме нулева коалиционна политика. Не беше лесно, но благодарение на организациония талант на Добрев успяхме да вдигнем партията на крак и да работим за изборите. Направихме много трудна и изтощителна кампания. Още преди нея, по време на тежката зима и събитията, Кольо беше отслабнал 13 кг, аз 8 кг”, каза той.

В онези години двамата работели почти непрекъснато. Добрев бил този, който настоявал Първанов да е кандидатът за председател на партията, а самият той да поеме мандата. “С Кольо беше интересно да се работи. Той беше много компетентен, познаваше всички възлови фигури в държавата. Много приятелска атмосфера имаше помежду ни”, спомня си той.

Няма да забрави две истории. Първата е, когато БСП трябва да определи позицията си за герба на държавата. “Аз бях предложил лъв с корона, както е автентичният ни символ. Партийното ръководство в лицето на Жан и Премянов се противопостави, но той ме подкрепи по чисто тактически причини - съзнаваше, че това може да обедини нацията”, спомня си Първанов. Втората е, когато БСП обсъждала принципите на коалиционната си политика. “Той не беше в най-добра форма, но се намеси във върховия момент на спора и неговото мнение натежа в полза на Коалиция за България - широка и истинска лява коалиция, в която се случи немислимото особено за онези години - събраха се социалдемократи и комунисти”, разказва той.

Най-трудният и тежък техен разговор обаче е в нощта на 3 срещу 4 февруари. “Беше късно, той дойде в кабинета ми на “Позитано”. На другия ден трябваше да върне папката, каквато и да е. Сипахме си по едно малко, но чашите така и останаха пълни. И се обърна към мен: “Каквото кажеш, шефе, но аз направих разговори с дипломати, икономисти, политици - потенциал за управление няма. Така че в мен назрява решението да върна папката и мандата.”

Аз му заявих, че няма да бъде сам, вървим заедно

Така и стана”, спомни си Първанов.

Партията ги заплюва и двамата. За Добрев даже има предложения да го изключат от БСП. Но те са убедени в правотата на решението си. Затова тръгват из страната да убеждават и хората в това.

И до днес Първанов си спомня последния им разговор с Добрев, когато го посетил в един от последните му дни на този свят. “Пак говореше за партията, за държавата, за проблемите. Отиде си, без да се оплаче”, завършва той.

С Добрев се работеше и лесно, и трудно. Приемаше всякакви нови идеи, но не и най-екстравагантни такива. Но се съгласи да докарам Prodigy на Бузлуджа, разказва Нидал Алгафари. Добрев застава зад него, когато решава да вкара за първи път чалгата да пее в кампания - на частичните кметски избори в Дупница през есента на 1997 г. “Един мастит член на ИБ ми каза, че нямам право да принизявам нивото на културата до нивото на масите, а трябва да издигна масите до нивото на културата. Но Добрев застана зад мен и им закарах Мелина, Нина, Орхан Мурад, Владо Кузов, Екстра Нина. По същото време на другия площад се бяха събрали всички, които пееха за СДС тогава. Но хората се преместиха на нашия концерт. А на втория тур цялото “Позитано” дойде в града да гледа. Спечелихме в синя Дупница с над 400 гласа, но селата обърнаха вота”, разказва Алгафари.

Той си спомня, че когато Добрев го вика за парламентарната кампания по-рано през същата 1997 г., му казва: “Социолозите ни дават под 8%, сигурно не е вярно, но паднем ли под 15%, сме загубени, няма да сме силна партия.”

“Нямахме пари, беше тежко, но след края на кампанията успяхме да направим 22%”,

спомня си пиарът.

В същата тежка предизборна кампания Таня Генева е в отпуск от “Дума” поради семейни причини, но помага в пресцентъра. С Добрев се познават от 1991-1992 г., когато тя влиза в НС като парламентарен репортер с ресор БСП. Нарича го Шефчето. “Беше емоционален човек. Ако решеше, че нещо трябва да стане, то трябваше да стане на всяка цена. Но можеше лесно да го убедиш, ако не е прав”, спомня си тя.

“Винаги имаше изненади, но се работеше добре с него - беше на принципа, че трябва да го решим заедно, да го одобрим заедно и тогава вече да караме напред”, разказва Таня. Спомня си, че около Добрев винаги е много динамично и адски натоварено - една задача се прелива в друга, в трета, никога не знаеш дали ще се сместиш в графика му. Тичаш с него по коридора, говориш му, а не знаеш дали те е чул, докато накрая се окаже, че всичко е чул и запомнил, и го е направил, както сте се разбрали, спомня си Таня.

Иван Стоименов познава Добрев от Великото народно събрание. Тогава фотографът работи в “Континент”, а политикът помогнал на големия му син да си намери работа. През годините стават приятели, макар и разговорите между тях често да минават на висок тон и дори с някоя друга псувня. “Но ми уйдисваше на идеите. Имахме човешки отношения, нямаше я дистанцията между политик и журналист”, разказва Стоименов.

Той е имал много куриозни ситуации с Добрев. Разказва как е съдействал на екип от “Икономист”, дошъл специално в София да вземе интервю от Добрев малко преди последният да трябва да отиде при президента. Тогава от “Позитано” отказват да помогнат на западния журналист. Преводачът му търси Стоименов с молба за помощ, тъй като са добри познати. И Иван успява, макар и след кратка разправия, да уговори Добрев да даде интервю за чуждата медия. А от 15 отделени минути разговорът се проточва два часа, а след това публикацията е в три броя на списанието.