По неговата история е заснет филмът "Без драскотина" с Георги Стайков в главната роля

По заповед на Гешев младият комунист Тодор Живков се разминава само с профилактичен бой по тестисите

Има един български борец от ранга на Дан Колов и Никола Петров, за когото беше забранено да се пише и говори.

Казва се Петър Ферещанов.

До 1944 г. вестниците възхваляват победите и подвизите на Ферещанов по европейските и световните тепихи. Той се бори в класическия стил, наричан още гръко-римски, и е смятан за наследник на Никола Петров.

След 1944 г. комунистическата власт налага строго табу върху името му. Успехите му като борец са изтрити от спортния летопис на България и той е тотално забравен.

След 1989 г. за него вече може да се пише, появяват се какви ли не истории за драматичния му живот. Но името му някак се загубва в навалицата от хора, факти и събития, забранени преди и възкръснали за нов прочит.

Петър Ферещанов е роден на 2 май 1902 г. в Свищов. Професионален борец става в началото на 20-те години на миналия век. Състезава се в цяла Европа и в някои страни на Южна Америка. Печели турнири и първенства в Германия, Унгария, Швейцария, Русия, Австрия, Полша и други.

През 1929 г. Ферещанов се жени за художничката Александра Хенрих, която е и от знатен дворянски род. Имат две деца - Тодор и Лилиянна.

През 1933 г. в Будапеща Ферещанов печели турнир за европейската купа, а през 1934 г. е първи на шампионата за Средна Европа във Виена. И двете състезания са предтечи на европейските шампионати и мнозина изследователи смятат, че българинът всъщност става два пъти европейски шампион.

През септември 1935 г. на стадион “Юнак” той се бори с Дан Колов. Срещата им е наблюдавана от над 30 000 души и завършва с “миролюбиво реми”.

През юни 1941 г. е последната официална среща на Петър Ферещанов. Пак е на стадион “Юнак” и в нея той надвива румънеца Йон Драгичеану.

Как се развива животът

на прославения борец,

след като спира с борбата?

Ферещанов прави опити и в писателството. Автор е на книжката с детски приказки “Дядо Палилула”, както и на книгата “Как станах силен” - нещо като автобиография, нещо като педагогически размисли как чрез литературата и физкултурни упражнения да се изгради хармонично общество.

Според някои версии Петър Ферещанов става офицер от българското контраразузнаване. През август 1944 г. се добира до информация, че Гестапо готви преврат в България. Събщава това на началниците и в страната ни той е избегнат. За сравнение - такива преврати Гестапо провокира в Румъния - начело с Йон Антонеску, и в Унгария - с Ференц Салаши.

Интересна е версията на Костадин Чакъров, дългогодишен съветник на Тодор Живков, описана в мемоарната му книга “От втория етаж към нашествието на демократите”. Според него след избухването на Втората световна война в Европа вече не се провеждат турнири и шампионати по борба и Ферещанов остава без работа.

Пише писмо до цар Борис

Трети с молба да му бъде

намерена подходяща дейност

Царят препраща молбата до вътрешния министър Петър Габровски и той назначава бореца в Обществената безопасност, в отделение “А”, което е за борба срещу комунизма.

“Тук аполитичният Ферещанов - пише Чакъров, - попаднал в агресивна среда, развива чудовищни качества. Превръща се в пръв полицейски инквизитор, чиято мрачна слава става известна в цялата страна и извън нея...”

Върху арестуваните комунисти борецът прилагал почти целия си арсенал от хватки. Освен това чупи кости, мачка тестиси, отлепва скалпове. Чакъров пише, че по заповед на Никола Гешев Тодор Живков се е разминал само с профилактичен бой по тестисите.

Ферещанов е арестуван веднага след 9 септември 1944 г. и убит по много жесток начин - пъхат в устата му запалена динамитна шашка.

Всъщност този разказ на Костадин Чакъров е част от по-голям текст, с който съветникът на Живков се опитва да търси морална индулгенции за БКП в отношенията към хората, “засегнати от мероприятията на народната власт”. Защото преследването от Партията на нейните преки противници, на техните деца и внуци станало условие, което поддържа и възпроизвежда произвол и намеса в съдбата на хиляди хора за десетилетия напред.

Такъв бил и случаят със сина на бившия борец Тодор Ферещанов. “Член на българска танцова трупа - разказва Костадин Чакъров, - претърпява злополука в САЩ по време на представление, той осъжда американската компания да му заплати обезщетение от 500 000 долара, сума впечатляваща за 1980 г.

Обаче съответните власти и служби не дават паспорт на Тодор Ферещанов, за да си прибере парите, защото се страхували, че той няма да се върне в България. Чакъров се застъпва лично пред шефа на ДС ген. Григор Шопов, младежът получава съответните документи и заминава. Един ден телефонът на улисания в работа Чакъров звъни и завърналият се Ферещанов му благодари.

“Това беше човекът, който триумфално беше спечелил делото в САЩ и се бе върнал достойно в България. Почувствах се горд, че не съм сбъркал и позвъних веднага на Григор Шопов, който също се зарадва...”, патетично разказва Чакъров.

Той докладвал веднага на Тодор Живков и той не се разсърдил, че съветникът му е помогнал на “класовия враг”, дори му станало приятно, че

млад човек с такава

биография и с толкова пари е

избрал да се върне в България

Само че този патос е безсмислен, защото в разказаната история Чакъров допуска талкова важни грешки, че се съмнявам историята въобще да се е състояла.

Борецът, както сте разбрали досега, се казва Петър Ферещанов. Неговият син е Тодор. Той не тръгва по пътя на баща си, а избира цирковото изкуство. Момчето е само на 8 години, когато убиват баща му. За да се спаси от “проклятието на фамилията” и в името на успешна кариера той се подписва като Тодор Петров.

Неговата племенница проф. Александра Куманова го определя като уникален български цирков артист, режисьор и сценарист, хуманист и меценат. Той е роден 15 октомври 1936 г. във Варшава. Влюбва се в своята колежка Лиляна Пенева. На 21 август 1963 г. по време на гастролите на цирк “Добрич” в Унгария се женят в българското посолство в Будапеща.

Двамата обикалят целия свят с цирковата си програма, но винаги се връщат в България. През 1975 г. по време на представление в щата Алабама Тодор Петров наистина претърпява тежък инцидент - пръстите на десния му крак са разкъсани, има и много счупвания на костите. Но бързо се оправя и се връща на манежа.

Няма защо през 1980 г. Петров да иска ходатайство от Чакъров, за да замине за САЩ. През 1979 г. той и група артисти представят българска програма в Унгария. Следват турнета с международни програми из Средна Азия (1981 г.), Чехия (1982 г.), Русия (1984 г.). Нима Тодор Петров не е можел да замине от тези държави в САЩ, за да си вземе обезщетението от 500 000 долара?!

Освен в България през голяма част от годината семейството живее именно в САЩ. Там и умира Тодор Петров - на 11 декември 2000 г. във Флорида (САЩ). Там е и погребан.

А ако Живковият съветник е имал предвид сина на Тодор Петров - Александър, пак няма как да стане. През 1980 г. момчето е само на 8 години.

Тук бихме могли да приключим с историята, но аз ви предлагам още един финал. През януари 1989-а - годината на историческия водораздел в България, излиза филмът “Без драскотина”. В него Георги Стайков играе ролята на Фери Железния, а негов прототип е точно Петър Ферещанов. Сценарист на филма е Константин Павлов, режсьор - Зако Хеския, за когото това е “лебедовата песен”.

Действието във филма се

развива в беден софийски

квартал в средата

на 40-те години

Фери е борец в свободния стил с впечатляваща физическа сила и печели победите си с ефектни хватки, след които той е без никаква драскотина. Кръщават го Фери Железния.

След успехите си и на професионалния ринг Фери се променя. Скъсва с махалата и довчерашните си приятели. От него се заинтересува полицията и го наема за силови разпити на арестувани нелегални.

Останал сам след смъртта на родителите, довчерашният любимец на квартала става зъл и отмъстителен. Търси спасение в алкохола, пропива се и отвратен от самия себе си, умира. Без драскотина по тялото и с напълно разрушена душа.

Разбира се, тогава филмовата критика никъде не споменава кой е прототипът на Фери Железния. Но Георги Стайков си спомня как тогава Константин Павлов му разказва, че е имал предвид точно Петър Ферещанов, когато изгражда образа на героя си.