Трябва да има забрана парламентът да приема популистки решения в период преди избори

По разбираеми причини ГЕРБ заяви, че няма да управлява само с ДПС, дори двете партии да имат мнозинство. В сегашното Народно събрание на ГЕРБ, ДПС и ИТН не им достигат 5-има депутати, за да имат мнозинство.

БСП в близко бъдеще ще е неудобна

за коалиция, защото подкрепя Русия. Пък и БСП не иска да е безгласна буква по този въпрос.

Идват изборите. Първият вариант е ГЕРБ, ДПС и ИТН да нямат мнозинство. Естествено, че ще има пак някакви преговори между ГЕРБ и ПП-ДБ. Ако няма особено силен външен натиск, не е много вероятно противоречията между тези две коалиции изведнъж да изчезнат. И като не се разберат, ще се повтори познатата конституционна процедура.

Няма съществени причини потенциалните кандидати за служебни премиери да променят мнението си. И тогава отново мандатът ще се възложи на същия кандидат за премиер.

Естествено, има някаква възможност и някой друг кандидат да промени мнението си, но не е много вероятно президентът да му възложи да състави правителство.

Румен Радев беше много доволен да каже,

че каквото партиите са си направили в конституцията, това им се е случило. Така с немалка степен на вероятност може да се стигне до 6-месечно управление на служебното правителство. И няма никакви правни пречки това да се повтаря.

Вече бяхме свидетели как имаше 3 служебни кабинета, и то определяни от президента, но партиите не се поколебаха да се ходи на избори. А сега някои от партиите биха се радвали на по-голям комфорт в служебното правителство и нямат съществена нужда от избори.

Освен това си има действащ парламент и може безпроблемно да се приемат закони и при служебно правителство.

При всички случаи не бива да се забравя, че всичко, казано от политиците, е предпоследно.

Когато се преценява какви ще са резултатите от изборите, следва да се има предвид, че на местния вот се видя - близо половин милион избиратели бяха лишени от правото си на глас поради невалидни бюлетини. Такива няма само при машинното гласуване.

На местните избори и при съдебните производства по обжалване на изборните резултати се разбра, че машинното гласуване е най-безпроблемното и точно гласуване.

Именно там има най-малко отклонения при преброяването на гласовете. А в съдебните производства, и по-точно в съдебните експертизи се установи, че отклоненията са не поради грешки на машините, а заради

неточно преброяване от комисиите на машинните разпечатки –

независимо от причините за това. Но както вече се видя – липсват каквито и да е гаранции, че ще има машинно гласуване на изборите.

Възниква един естествен въпрос – защо беше нужно да се променя конституцията в частта за изземване на функциите на президента по съставяне на служебно правителство. Все пак само президентът е избран на мажоритарен вот от всички български избиратели.

Конституцията не бива да се прави за конкретен президент и за конкретни политически партии. Промените в основния закон, направени с оглед на конкретни хора и партии, показват дефектите си.

При измененията в конституцията правомощията на президента можеха да се увеличат при формирането на различните регулаторни органи, включително за управление на съдебната и прокурорската власт.

Така например формирането на Конституционния съд от различните видове власти включително с участието на президента доказа, че е работещ вариант за независимост на този орган дори като се вземат предвид политическите и пенсионните назначения на някои от съдиите.

Отделен е въпросът, че нямаше логика в конституцията въобще да се предвижда да има служебни правителства при подаване на оставка на правителството.

В големия брой парламентарни държави не се назначават отделни служебни правителства, когато редовното правителство подава оставка. Вместо това редовното правителство продължава да работи до сформирането на следващо редовно правителство.

В част от държавите при подаване на оставка редовните правителства се наименуват служебни и управляват до съставянето на следващо правителство. Така е например в Нидерландия. Ако с промени в конституцията би се премахнало служебното правителство,

това не би променило формата на държавно управление

и не би се нарушила конституцията, приета от Великото народно събрание. В правото се приема, че формата на държавно управление се изразява в това дали държавата е монархия, или република.

Би могло да се приеме, че се изразява и в това дали е парламентарна, или президентска република, но не и в това дали има, или няма служебни правителства. Ако се погледне уреденото в конституцията Велико народно събрание, то с почти нищо не се различава по съществото си от обикновеното Народно събрание.

И в двете към даден момент биха били представени едни и същи партии в едни и същи съотношения. И поначало формирането на мнозинство ще се решава от едни и същи хора. Това, че депутатите са 400, с нищо съществено не променя нещата.

Един служебен министър много трудно може да навлезе в цялостната работа на министър за няколко месеца. Последващите смени на хора в администрацията и държавните фирми допълнително затрудняват работата им.

Би следвало в конституцията да се забрани на Народното събрание да взема популистки решения, отнасящи се до бюджета при подадена оставка от правителството, т.е. при предстоящи избори. НС реши за Великден един пенсионер с

пенсия от 525 лв. да вземе с 14% повече от пенсионер с 527 лв. пенсия!

А и пенсионерите с 2 лв. по-ниска пенсия ще получат благодарение на добавката и по-висока обща годишна пенсия.

Защо този, който е внасял по-малко пенсионно осигуряване, ще взима повече от този, който е внасял повече! Това е в пряко противоречие с основен законов принцип, който изисква пенсията за стаж и възраст да се изчислява съобразно пенсионното осигуряване. Пък и продължаването на помпането на инфлация точно сега пречи на приемането ни в еврозоната.

Именно редовното правителство и една част от промените в конституцията отвориха пътя на България за частично влизане в Шенген. Липсата на редовно правителство намалява шансовете за пълно влизане в Шенген и за своевременно приемане в еврозоната.

Би следвало политиците да имат по-голяма отговорност към България. Нестабилността не създава условия за инвестиции и за бързо и стабилно развитие.