Касирането на изборите в Сливенската епархия не е прецедент, ревизията ще установи и дали избирателите там отговарят на устава на църквата заради някои съмнения

- Ваше Високопреосвещенство, след кончината на патриарх Неофит Синодът ви избра за наместник-председател на БПЦ, за да проведете изборите за нов глава на православната ни църква. Ако направим аналогия с политиката, вие сте като премиер на едно служебно правителство, което има за основна задача да проведе честни и нормални избори. Какви са предизвикателствата и как се чувствате на тази позиция?

- Задачите ми никак не са малко, но възложената ми отговорност ме задължава да направя всичко по най-добрия за църквата начин.

По традиция и устав патриархът е едновременно и митрополит на Софийската епархия. Сега аз изпълнявам тези му задължения, но оставам начело и на Врачанската епархия. Тежка ми стана службата, но засега се справям.

Както казвате, като при едно служебно правителство основната задача е да се проведат честни избори. Разбира се, за това разчитам на помощта на събратята от синода, особено на по-старите и по-опитните владици.

- В църквата всъщност предстоят два избора и първият от тях е за митрополит на Сливенската епархия, който трябва да бъде огласен на 26 май.

- Изборът на Сливенски митрополит не ме касае толкова пряко. Там овдовялата епархия след кончината на дядо Йоаникий има за наместник опитния Йоан Варненски, който се грижи за подготовката и провеждането на този избор преди патриаршеския.

Светият синод и аз като негов наместник приемаме изборните книжа от първоначалните избори в самата Сливенска епархия. Ние ще гледаме дали всичко е наред, дали има нарушения или жалби.

И ако всичко е наред, Синодът решава да се проведе каноничният избор на митрополит между представените кандидатури.

- Вече бе направен един опит да бъде избран митрополит на Сливенската епархия, но изборът на двама кандидати за поста беше касиран. Дали това стана заради намеса на чужди на църквата интереси?

- Не мога да кажа дали е имало намеса на някои миряни със собствени интереси към църковни имоти, или нещо друго, защото не съм толкова запознат с положението в тази епархия.

По-скоро ставаше дума за личността на избраните. Постъпиха в синода и редица жалби за нарушения при подготовката и провеждането на първичните избори по самата процедура и самите участници. Имахме и устен доклад за доста нередности.

Затова синодът реши, че ще бъде по-добре да се касират изборите, вместо да остане съмнението за нарушаване на устава.

Затова бе назначена и ревизия на Сливенската епархия, която продължава да е под ръководството на дядо Йоан. Ако има някакви нередности, те непременно ще излязат. По време на този одит се проверяват и избирателите дали отговарят на устава на църквата заради някои съмнения от разни хора.

А самото касиране на изборите в Сливен не е прецедент за църквата ни - преди окончателния избор на Варненския и Великопреславски митрополит Йоан първичните избори също бяха касирани заради доказани нарушения.

- След последното касиране обаче приехте в синода нова наредба в бъдещи подобни избори да участват само архиереи, изключвайки участието на светски лица. И заради възникналото недоволство, че се нарушава уставът на БПЦ, отново се върнахте към старото положение. Остава ли тогава рисковете при вота?

- Това решение наистина беше прибързано, затова впоследствие го отменихме.

Искам да поясня, че от всички поместни православни църкви само при изборите в БПЦ участват и миряни, избирани за тази цел според устава ни. Въпреки че така има рискове за църквата, все пак това положение е пример за традиционния народностен характер на БПЦ и нейната демократичност. Съобразихме се с това.

- Около тази приета и после отменена наредба много църковни дейци заговориха, че е време да се свика църковен събор и на него в устава да се внесат някои промени. Наложително ли е?

- Църковният събор може да се свиква само от патриарха и се провежда под неговото ръководство. Може да има решение за това и от синода, но пак последната дума има патриархът.  

А пък подготовката на такъв събор изисква време - поне година е нужна за правене на предложения за изменения в устава например.

Последният такъв събор бе проведен през 2008 г. в Рилския манастир. Тогава бяха приети някои промени в устава на БПЦ, които през годините след това показаха и несъвършенства, главно в процедурите при гласуване. Но въпреки това те не са пречка за нормалното функциониране на църквата и свикването на нов събор не е наложително.

- Как върви подготовката за избора на нов български патриарх?

- Тези избори се провеждат на няколко етапа според приетата процедура. Първият е да бъдат свикани епархийските избиратели, това ще стане на 2 юни.

Тези избиратели във всяка епархия трябва да излъчат делегати за патриаршеския избирателен събор.

Във всяка епархия за делегати се избират трима клирици, двама миряни плюс един монах и една монахиня.

Единствено за Софийската епархия се избират за делегати шестима клирици, четирима миряни, както по един монах и монахиня.

Отделно от тях гласуват всички архиереи на БПЦ - митрополити и епископи. Има по един представител на духовните училища и семинариите.

Следващият етап е в Синода да бъдат избрани като кандидати трима митрополити, които отговарят на изискванията на устава - да са над 50-годишна възраст и да имат 5 г. на митрополитския си пост. Това ще стане 10-ина дни преди същинския избор за патриарх, насрочен за 30 юни.

Тези трима митрополити, които трябва да бъдат избрани от синода с мнозинство повече от 2/3, се предлагат на делегатите и те трябва да изберат един от тях за новия български патриарх.

Затова правим избора на митрополит на Сливенската епархия преди патриаршеския избирателен събор - да бъдем в синода в пълен състав от 14 митрополити.

Избраният за Сливен владика ще участва в последващия избор на патриарх, но няма да може да бъде кандидат, защото няма да има нужните 5 г. на поста си.

- Сред тримата, които трябва да изберете в синода и да ги предложите на делегатите, вероятно няма да бъде и пловдивският владика Николай - той сам обяви, че се отказва от участие в избора. Говорителят на Светия синод и Старозагорски митрополит Киприан обяви, че заявлението на дядо Николай е фактически отвод и той дори няма да бъде предлаган. Така ли е?

- В нашия устав няма предвидени такива процедури като оставка или отвод на кандидатура.

Но владиката Николай е преценил, че трябва публично да се отрече от кандидатурата си заради многото спекулации около нея.

При гласуването в синода за избора на трима митрополити, кандидати за патриарх, ние можем само да имаме предвид неговото ярко изразено желание, писмено това няма как да се оформи.

- Появиха се и тълкувания, че чрез избора ви за наместник на БПЦ се отклонява вашата кандидатура за патриарх, въпреки че отговаряте на условията. Защото със сегашната си позиция можете да оказвате влияние при избора на трима от 8-те, отговарящи на условията, които да се представят на патриаршеския избирателен събор.

- Всеки може да тълкува нещата както си иска.
Отговарям на условията и не мога да бъда изключен от листата, както се казва. Но нямам никакво предимство като наместник.

Аз просто председателствам Светия синод, но с нищо не мога да въздействам върху избора и предпочитанията на другите митрополити.

Спекулациите около този въпрос ме огорчават, но не смятам, че това ще попречи на задълженията ми пред църквата.