В него отсядат Стамболов и Дан Колов, Константин Иречек, Джеймс Баучер (четвърт век), Джон Рийд и Лев Троцки (броени дни)

В столицата на новоосвободена България има ханове и странноприемници, но нито един свестен хотел. Това не притеснява кой знае колко българите, свикнали да пътуват на кон с дисаги и смачкани потури из страната, които съвсем не са и кой знае колко претенциозни към храната и спят кой където ги завари нощта до най-близкия хан или странноприемница.

Финансовото и политическо устройване на България обаче налага съветници чужденци в различните новосъздадени министерства и ведомства да работят у нас. Мнозина от будните и образовани българи, някои от тях учили в чужбина, пък се преселват от различни краища на страната, че и от Цариград, в София. Те са свикнали на панталони с ръб, фракове и цилиндри. По време на сесии на Народното събрание, тогава за по около два-три месеца на година, в София отсядат и народните представители и преживяват кой където свари. Да се спи по ханища и странноприемници, особено за свикналите на лукс чужденци, и нашенци, поотъркали се в цивилизацията, се оказва вече първобитна работа, с която само доказваме колко сме изостанали от Европата.

През ноември 1879 г. докторантът и преподавател в Карловия университет в Прага Константин Иречек е поканен за главен секретар на новосъздаденото Министерство на народната просвета. След пътуване по Дунав, през Видин, Лом и Кутловица (днешна Монтана) той пристига в София. Първоначално отсяда в хотел “Варшава”, за който по-късно пише: “Турска сграда. Хотелджията, руски евреин, говори руски и немски.

Стаичката е по-мръсна и по-отвратителна, отколкото в Кутловица и Клисура:

едва има легло в нея, мръсно европейско, мангал, хрома масичка, ужасен умивалник, разклатени столове, дъсчени стени, част от стаята е издадена над улицата балконовидно, студ”.

Скоро се премества в къща, но и за нея с потрес констатира, че от покрива капе при дъжд и сняг. Към несгодите се прибавяли мишки целогодишно и всевъзможни насекоми от пролетта до есента и особено кръвожадни през лятото. Иречек сменя къщите, но не открива никакво подобрение - известно време живее и в стара турска къща, която пък е пълна с дървеници.

През 1881-1882 г. вече е министър на народното просвещение. С този ранг той се настанява в току-що построения хотел “България”. Проектът е на неговия сънародник Адолф Вацлав Колар, който е първият архитект на София и чиято нелека задача е да разчисти града от локвите, калта и боклуците и да го превърне в европейски град. Строителството на хотела започва през 1880 г. и в края на следващата година е завършен.

Сградата е в твърде модерния за времето си стил сецесион

- със смесване на различни архитектурни влияния, с колони и много орнаменти. “България” обаче е проектиран и построен по правилата на всички модерни хотели в Европа по онова време. Затова и в следващите близо 4 десетилетия няма виден гост на София, който да не е отсядал в него.

Примерът на Иречек е последван от Стефан Стамболов. Той отсяда в хотела от 1884 до 1887г., тъй като от 1881 до 1883-а - времето на Режима на пълномощията, се е оттеглил в Търново и избягва да идва в София.

Хотелът е предпочитан от него, когато става председател на Четвъртото народно събрание от 1884 до 1886 г. и като регент, макар и тогава да прекарва повече време в родния си град. Стамболов през 1887-1888 година се премества в къщата на Роман Сочински, бивш инспектор в Министерството на правосъдието, а след женитбата си с Поликсени през 1888 г. семейството заживява в завършения му дом на ул. “Раковски”, останките от който преди години бяха превърнати в административна сграда от бетон и стъкло.

През 1892 г. в страната ни идва ирландецът Джеймс Баучер,

бивш преподавател в колежа “Итън”, отказал се от престижната преподавателска кариера, за да се посвети на анализи на дебрите на балканските политически нрави. Той отсяда задълго в хотела и първите три години е журналист на свободна практика, пишещ за проблемите в региона във в. “Таймс” на хонорар.

По време на почти четвъртвековния си престой в хотела (с малки прекъсвания) на Баучер временно му се налага да съжителства и с трима болшевики. През 1905 г. в София пристигат Л. Песков и М. Скосаревски, които се срещат с българския инженер, но и военен специалист, организатор на убийството на Стамболов и атентата в Градското казино Наум Тюфекчиев.

Те изслушват обясненията на българина и правят чертежи на т. нар. бомби македонки. За по-нататъшно сътрудничество Тюфекчиев къса визитната си картичка на две, дава едната половина на Песков, а другата задържа в себе си.

След няколко месеца в хотела отсяда пратеникът на Ленин - Николай Бурянин. Той е музикант, акомпанирал дори и на Шаляпин, но и специалист по взривни операции. Изпратен е да вземе технологията за правене на запалителни бомби и да закупи от Тюфекчиев материалите. Паролата е скъсаната картичка, като всеки носи своята половина. При самата доставка на взривните материали двамата вече се срещат в Париж в хотел “Савой”. Тюфекчиев демонстрира капсул-детонаторите. Той е закупил 5000 запалки с живак и фитил и ги препродава. Няколко болшевики ги превозват със себе си по саморъчни патрондаши, а бикфордовият шнур е омотан около телата им. Всеки удар би бил фатален и от Париж до Петербург те пътуват, без да мигнат. И така в продължение на четири месеца.

Към края на годината Тюфекчиев се среща с Максим Литвинов,

който отговаря за покупката на оръжие за болшевиките. Тогава Италия превъоръжава армията си.

Тюфекчиев е близък с военния ни министър Рачо Петров и взема държавната поръчка за италианските пушки с условието, че ще бъдат препродадени в арменска Турция, а всъщност - на болшевиките в Кавказ. Срещу съответната комисиона за министъра, разбира се. Литвинов пък купува кораб “Зора” от Фиуме, натоварени са 2000 пушки и 65 000 патрона, а Тюфекчиев чака във Варна. Агенти на руската тайна полиция издават операцията. “Зора” бяга, но засяда в румънски води. Оформя се международен скандал, министър Д. Петков, приятел на Стамболов, разбира, че оръжието е за Русия, и нарежда корабът да не се връща в България. Замесен е и министър-председателят на Русия Столипин. През 1918 г. Литвинов става посланик на Съветска Русия в Англия, арестуван е и върнат в Москва. От 1921 до 1930 година е заместник на народния комисар на външните работи.

През 1912 г. в хотела отсяда и Лев Троцки като пратеник на в. “Киевска мисъл”. На 5 октомври 1912 г., деня на обявяване на Балканската война, той се качва на влак с войници и офицери, полеви болници, тилово снаряжение и чуждестранни кореспонденти, които пътуват за Македония, и след това пристига в София. Троцки пребивава в хотела заедно с всички кореспонденти на Великите сили до 26 ноември, когато е изгонен от страната ни, защото отразявал посвоему събитията, но в разрез с официалната позиция на цар Фердинанд и лично той се погрижва да го изгони като руски агент.

След още три години в “България” за няколко дни отсяда и Джон Рийд, написал книгата за Октомврийската революция “Десет дни, които разтърсиха света”. Той е кореспондент на в. “Метрополитън”, изпратен с мисията да обиколи Източна Европа и да напише серия репортажи. По-късно те влизат в книгата “Войната в Източна Европа”, в която разказва за Балканите и Русия.

През 1936 г., след като е станал световен шампион,

в хотела за кратко е и легендарният борец Дан Колов,

който е дошъл да прекара почивката си в София. По същото време там е и филмовата звезда Ханс Алберс, който търси своя партньорка за филма “Под горещо небе”. Режисьор е руснакът Учички. И Алберс спи в хотел “България”, прекарва доста време из ресторанта на хотела, а когато му омръзнело, тръгвал из софийските кръчми.

Един ден сред екипа най-неочаквано се появява Дан Колов. Той е стар познат с Ханс Алберс, но режисьора Учички вижда за пръв път. Двамата се отделят на двучасов разговор, говорят си на английски, но накрая режисьорът споделя пред журналисти: “Та той е чудесен актьор. Предложих му участие в моя филм”.

Дан Колов обаче отказва. През 1937 г. старият хотел “България” е затворен и е вдигнат нов

Проектиран е цял комплекс, в който да влезе и зала “България”. Това не се осъществява, но в хотела продължават да отсядат филмови и оперни звезди.

А строителството на най-новия хотел е наложено от конкуренцията на построения през 1917 г. “Империал” на ъгъла на ул. “Съборна” и “Леге”. През 30-те години той отнема първенството на “България”. В него отсядат Нобеловият лауреат за литература Рабиндранат Тагор, изнасял сказка в “Свободен театър” (сега Музикалния) през 1926 г., принцът на Япония Такаматцу и принцеса Кикуко, няколко графове, барони и принцове, сред които и принц Хоенлое.

Истината обаче е, че новата “България” никога не успява да върне славата на старата. А днес е повече носталгия, отколкото лукс.

Невъобразимият кореспондент Джеймс Баучер, който припозна България за своя родина

През 1894 г. публикация на Баучер става повод лично княз Фердинанд да пише опровержение до главния редактор на вестника в Лондон. Поводът за княжеския гняв е, че след смъртта на Ст. Стамболов на 6/18 юли 1894 г. авторът е написал, че “Резултат от ориенталските методи в държавната политика и тежка отговорност за него ще носи този, който отказа Стамболов да напусне страната и който със задържането му тук като затворник пренебрегна необходимите мерки, за да гарантира неговата безопасност”. Зад тези думи, а и няма нужда от особена схватливост, се припознава българският княз. “Таймс” публикува опровержението му, но след няколко месеца назначава Баучер на постоянна длъжност като кореспондент за Балканите. Тогава пък той вече може да си позволи финансово и наема две стаи в хотел “България”. Такава длъжност преди него е заемал и Захари Стоянов, което му навлича поредната завист и скандали, но се е отказал заради подпредседателството и председателството на Народното събрание.

През 1912 г. обаче отношенията между вече царя и кореспондента на “Таймс” коренно се променят. Причината е, че Баучер многократно е изразявал мнение в английския официоз, че Македония е българска и трябва да остане такава. Предстои Балканската война и Фердинанд не може да не приветства едно такова отношение на един ирландец – потомък на древен народ с превратна история, но в ония години член на Обединеното кралство.

При посещенията си в Гърция и запознаване с нейната история в кореспонденциите си Баучер поддържа мнението, че остров Крит трябва да бъде гръцки. Това му спечелва приятелството на гърците и той е изпратен като таен съветник на цар Фердинанд в Атина. Малко известна е и посредническата му мисия между балканските държави при двете балкански войни при срещите му с политици от Румъния, Албания и Сърбия. Това се оказва достатъчно да стане и доверен външнополитически съветник на цар Фердинанд.

През лятото на 1913 г. в серия публикации критикува клаузи на Лондонския мирен договор, които ощетяват България. Пак с убеденост защитава страната ни и след Ньойския мирен договор.

За характера на Джеймс Баучер говори и следният факт: По време на целия му престой в София Баучер язди кон, за който се грижи неговият прислужник Иван Груев.

Ирландецът се прибира в дома си в Лондон през 1915 г. След три години е пенсиониран от “Таймс” и се връща във втората си родина, за каквато признава България. Правителството му е отпуснало парцел, на който да си построи къща, но той не се възползва и по традиция си живее в хотел “България”, като разделя времето си между София, Лондон и родната Ирландия. Там известно време прекарва в старчески дом, но това никак не харесва на свободолюбивата му натура и се връща в София.

Умира на 30 декември 1920 г. и е погребан в Рилския манастир.

Страшимиров и П. Ю. Тодоров се замерят с лимонадени шишета, победител няма

През 1907 г. по повод на конкурс за пиеса за откриване на Народния театър в кафенето на хотела се урежда дуел между Петко Ю. Тодоров и Антон Страшимиров.

Пиесата на П. Ю. Тодоров “Първите” е отличена с първа награда, но конкурентът му Страшимиров взел две награди - за “Свекърва” и “Отвъд”. Той се изхитрил да подпише “Свекърва” с името на съпругата си Стефка, тъй като по регламент всеки автор можел да участва само с едно произведение. Двамата се срещат в кафенето, Тодоров се скарва със Страшимиров, но в този момент влиза Яворов, близък по понятни причини на П. Ю. Тодоров, и ядосано виква: “Дуел!”.

Вместо да си определят ден и час и секунданти, та да се стрелят с пистолети, двамата литературни противници в кафенето се замерват с лимонадени шишета. Победител няма.

След Първата световна война идва времето на артистите и музикантите.

Първата звезда е Ива Ваня, родена като Иванка Янакиева в каруца, в която родителите ѝ пътували от Карнобат към родното ѝ трънско село Джинчовци. Тя отсяда в хотела, но след като е емигрирала в Германия и е станала театрална и филмова величина. Другата голяма звезда е Фьодор Шаляпин. Той идва през 1934 г. по покана на руската белогвардейска емиграция за няколко концерта в Операта с хор “Гусла”. Прочутият бас отсяда в апартамента на хотела, но не се задържа много-много в него, а търси пъстра аудитория из задимените кръчми, с която дълго разговаря, докато сладко отпива от каната с вино, и затова след концертите си отивал в “Широката механа”.