Как да бъдем по-здрави? Какъв е пътят към дълголетието? Не просто си задаваме тези въпроси, а търсим съветите на специалисти, които да ни преведат сложните медицински термини и да дадат правилните препоръки за здравето - от стреса, съня, движението, затлъстяването, гените, диетите до онкологичните заболявания, високото кръвно, инфаркта, инсулта. Това са част от темите в основата на новата книга с интервюта на проф. Сотир Марчев, които са сред най-четените в платформата на “24 часа” - хартиения вестник, едноименния сайт, здравната медия 24zdrave.bg. След всеки разговор читателите задават още и още въпроси. Вашето доверие към този тандем лекар - журналист провокира и насърчи появата на книгата “Бъдете здрави. КАК”, която можете да поръчате на trud.cc и да намерите в книжарниците.

Условно темите са обединени в 3 тематични блока: “Сърцето и кръвоносните съдове”, “Здравето, стресът, болестите, здравеопазването” и “Храненето, сънят, движението”. Интервютата, проведени през годините, са надградени в книгата с актуални научни коментари от проф. Марчев - едно от медицинските светила, които от 2014 г. читателите ни неизменно поставят в лигата “Лекарите, на които вярваме”. От книгата ще научите какво да промените в поведението си, за да намалите опасността от инфаркт, инсулт, синдром на разбитото сърце, хроничен стрес, деменция, обездвижване, напълняване, безсъние и всички други болести на цивилизацията.

Предлагаме ви откъс от книгата, от който с интригуващ пример ще научите кои са нормалните стойности на кръвното налягане и как може да ги постигнете.

– Проф. Марчев, заради резките застудявания напоследък много хора се оплакват, че кръвното им “скача”, кога трябва да търсят лекар?

– Хората с артериално налягане над 140/90 mmHg трябва да си лекуват кръвното, така че то да се поддържа под тези стойности. Трябва да се опита намаляване на артериалното налягане първо с достъпни и зависещи само лично от нас средства като увеличаване на движението, намаляване на наднорменото тегло, ограничаване на готварската сол, намаляване на прекомерния алкохол (тези неща препоръчваме включително и на здравите хора като елементарна грижа да продължат да бъдат здрави). Ако не помогнат и кръвното налягане се задържа над 140/90 mmHg, трябва да се пият и лекарства.

– Идеалното кръвно не е ли 120/80?

– Не. Здравите хора, които имат кръвно 120/80mmHg, средно статистически живеят по-дълго от тези с кръвно 140/90. Обаче ако вземем двама хипертоници и ако на единия му понижим кръвното под 140/90, а на другия под 120/80, не се установява разлика в продължителността на живота им. Нещо като закона на добрата домакиня: “Ако си измиете прозорците, няма начин да не завали дъжд. Ако ги миете с цел да предизвикате дъжд – няма да стане!”. Намаляването с лекарства на артериалното налягане под 120/80 mmHg води до по-големи продажби на лекарства, по-големи печалби за фармацевтичните компании, по-високи комисиони за аптеките, но не и до по-добро здраве за пациента. Правим изключение за хора, които цял живот са били с ниско артериално налягане и които, като вдигнат кръвното около 140/90 mmHg, стават неработоспособни. На тях им понижаваме артериалното налягане до стойности, при които се чувстват добре, като им обясняваме, че това е единствената цел на лечението им.

Фиксирането върху кръвно налягане 120/80 вече е остаряла препоръка, ревизирана от медицината. Науката се развива и кардиологията днес много се различава от кардиологията вчера, а по отношение на кардиологията отпреди 60 г. е направо неузнаваема.

– Какво от тогавашните схващания е напълно отречено?

– Ще отговоря с една истинска история, която показва разликата по много красноречив начин. Пак в началото на февруари, но точно преди 70 години – от 4 до 11 февруари 1945 г., се провежда конференцията в Ялта, на която Западът отстъпва Източна Европа на Сталин. Американският президент Франклин Делано Рузвелт, който трябва най-активно да отстоява позициите на Запада, отива на тази среща с артериално налягане 260/150 mmHg. Всеки хипертоник има представа как би се чувствал с такова артериално налягане и колко работоспособен ще е. Лекарят на Уинстън Чърчил, който е присъствал на тази среща, придружавайки премиера си, пише за Рузвелт: “Беше с вид на умиращ човек”. Имал е основание. Два месеца по-късно – на 13 април 1945 г., Рузвелт умира от мозъчен кръвоизлив при артериално налягане над 300/190. При аутопсията се вижда и генерализирана атеросклероза.

– Как е било допуснато американският президент да бъде с такова високо кръвно?

– Петдесет години след смъртта на Рузвелт един от най-известните кардиолози – Франц Месерли, публикува анализ на медицинската страна на тази история в The New England Journal of Medicine. Той обяснява, че причината е тогавашното ниво на кардиологията. По това време се е смятало, преподавало и пишело в медицинските учебници, че високото кръвно налягане е компенсаторен механизъм за по-добро кръвоснабдяване на тялото.

Връзката между повишеното артериално налягане и сърдечносъдовата смъртност не е била известна. Затова в деня, в който Рузвелт – заклет пушач и тежък хипертоник, умира, американските вестници пишат в заглавията си, че неговата смърт е “гръм от ясно небе”.

– Днес звучи, меко казано, невероятно.

– Тогава и аз бях много впечатлен от тази статия на Месерли, не само от фактите, но и от стила му на писане и от анализа на събитията. Преди няколко години на една медицинска конференция в Истанбул отидохме с проф. Витан Влахов специално на лекция на Месерли, любопитно ми беше какво е станало с този блестящ ум. Оказа се, че той въобще не се е променил – илюстрация на популярната фраза, че едни хора остаряват като галош, а други – като катедрала. В статията на Месерли се цитира американски анализ от 1989 г., че тежкото здравословно състояние на президента е довело впоследствие до неуспехите на американската политика в Ялта и Потсдам, идването на комунизма в Източна Европа, загубата на Китай и инвазията в Южна Корея.

Разбира се, не се коментира здравето на отсрещната страна – генералисимус Йосиф Висарионович Сталин, макар че срещата е проведена в Ялта, защото лекарите не са позволявали дълги пътувания на Сталин.

– Какво му е било?

– Шестдесет години след смъртта на Сталин бяха разсекретени неговите медицински документи. На 5 март 1953 г. Сталин умира – също от мозъчен кръвоизлив на базата на хипертония и атеросклероза. При аутопсията се откриват и предшестващи исхемични инсулти. Но генералисимусът умира почти без медицинска помощ приживе, защото в последната година от живота си организира т.нар. лекарски процес. Той обвинява почти всички водещи медици, които са лекуващи на съветското правителство, в заговор срещу властта и ги праща в ГУЛаг или ги избива.

– Имало ли е някакво основание за подозрения?

– Казват, че ако в едно семейство съпругът или съпругата е много ревнив, най-вероятно той самият изневерява. Мисли си, че другият прави това, което върши той, и става много мнителен. Някои смятат, че Сталин е карал лекарите, лекуващи Андрей Жданов, да го убият. Затова Сталин се е безпокоял да не би някои лекари да му гласят същото.

– Колко време се лекува хипертонията?

– Повишеното артериално налягане уврежда кръвоносните съдове по начин, който може да доведе до инфаркт, инсулт, сърдечна недостатъчност и други усложнения. Ако хипертоникът, пиейки лекарства, си нормализира кръвното, намалява този риск. Като спре да си взема медикаментите, кръвното отново става високо и рискът отново се качва. Затова високото кръвно цял живот се лекува и никога не е окончателно излекувано. Това е един от примерите защо фармацевтичният бизнес е един от най-печелившите.

– Няма ли терапия, която да реши завинаги проблема, или поне надежда да бъде създадена в скоро време?

– В момента не. Надявам се да доживеем времето, когато медицината ще открие такова лечение. Всички рекламирани до момента обещаващи интервенции са безрезултатни. “Сложните проблеми имат прости решения, които обикновено са погрешни.” По-рано се смяташе, че например при пациентите, които имат стеснение на бъбречните артерии (стеноза), кръвното може да се нормализира окончателно, като им стентираме бъбречната артерия. (В контекста на Ялта – Рузвелт също е имал стенози на бъбречните артерии.) Проверихме метода при доста пациенти – без резултат. След като от личен опит се убедихме, че това лечение не е ефикасно, излязоха и официални световни препоръки, че така не става. Стеснението на бъбречните артерии може да отключи артериална хипертония, но веднъж развила се, хипертонията се самоподдържа и дори да махнем първопричината – бъбречната стеноза, високото кръвно си остава

– А правят ли се опити с други техники?

– Опити се правят непрекъснато, но без напредък. Следващият голям неуспех за окончателно лечение на хипертонията завинаги е реналната денервация. Бъбреците, по команда от нервната система, произвеждат вещества, които покачват кръвното. Ако прекъснем нервите, водещи към бъбрека, ще намалим синтезата на “виновните” вещества. Тези нерви вървят по стената на бъбречната артерия. При реналната денервация ги прогаряме със специални катетри, вкарани от инвазивните кардиолози. Световният опит доказа безрезултатността и на това лечение.

– Защо?

– Към бъбреците освен голямата бъбречна артерия (чиито нервни пътища прекъсваме) вървят и мънички артерии, по чиято стена до бъбреците достигат достатъчно нерви.

– И остава да се осланяме на препоръките за спорт, отслабване, безсолно, които звучат толкова банално, че никой не им обръща внимание?

– Има две инвестиции, които са винаги печеливши – едната е в образованието на децата, другата – в личното здраве.

– Появиха ли се научни новини, които променят медицинския подход към кръвното сега, през 2024 г., проф. Марчев?

– Всичко описано е актуално и днес. То съвпада напълно с приетите през последните 2 г. официални кардиологични препоръки за лечение на артериалното налягане. Съгласно тях в повечето случаи лечение на артериалната хипертония се започва, ако пациентът продължава да има кръвно над 140/90 mm Hg въпреки опитите му за здравословен живот.

Когато започнем лечение, целим да понижим налягането под 130/80 mm Hg, но не по-ниско от 120/70 mm Hg. За хора с много напреднала възраст се допускат малко по-високи стойности, ако по-ниските не се понасят или са непостижими.

Предполагам, че в идващите години ще има официална промяна в тези цели при лечение на артериалното налягане. Ако те наистина настъпят, в следващо издание на тази книга ще ги опишем и обясним.