Войнстващото незнание е другото лице на цинизма. Дълбоката убеденост, че сме сигурни в нещо, защото не ни пука за всичко, което не знаем, е основание да заемаме позиции, които дават вътрешно удовлетворение и са непробиваеми от всеки, който би желал да промени утвърдената нагласа, основана на самолюбие.

Всеки може убедително да каже всичко, но рядко хората питат кое от всичкото отговаря на фактите.

Между другото: истина и факти са различни неща. Истината зависи от обстоятелствата, а фактите – те са или каквито са, или някой старателно ги фалшифицира.

Най-просто е да бъдат противопоставени хора, чието незнание ги прави бронирани срещу всеки смислен довод. Знанието обаче не обезателно е сила, но знанието е инструмент.

Очаква ни непримирима битка на бронираните в своето щастливо незнание. В резултат, заедно с пролетта, ще разцъфнат и вържат неудържимите омрази.

"Пролет моя, моя бяла пролет,

Още неживяна, непразнувана,

Само в здрачни сънища сънувана,

Как минаваш ниско над тополите,

Но не спираш тука своя полет."

*От фейсбук