• Сюжетът не е вдъхновен от един конкретен случай от живота, а от много различни такива. Всички разказват за една нефункционираща система
• Няма формула за успешния сериал, дори добрата история е нищо сама по себе си
• Препратките към българското минало са прецизирани от главния сценарист. А това, че са рисковани, е факт

Режисьорът Павел Г. Веснаков е студент на Георги Дюлгеров. Показва на какво е способен в професията чрез късометражното си кино. Стартира с късометражната драма "Влакове" (2011), третият му филм "Чест" получава Голямата награда на международния кинофестивал в Клермон-Феран, а четвъртият "Зевс" е носител на Голямата награда на кинофестивала в Брест, Франция. Този февруари на големия екран у нас бе и премиерата на неговия пълнометражен дебют "Уроци по немски". Веснаков не се пести и за малкия екран, като името му стои зад българските сериали "Откраднат живот", "Денят на бащата" и много успешния "Дяволското гърло". Неслучайно отново той е отговорен за режисурата на дългоочакваното продължение на криминалната сага - "Есента на демона", която в момента се излъчва по NOVA.

- Смятате ли, че "Есента на демона" има всички предпоставки да надмине големия успех на първия си сезон "Дяволското гърло"?

- От самото начало, когато започнах работа по втори сезон, знаех, че това е нов свят, с нови герои и нова история, и поради тази причина исках да не копираме дословно първи сезон, а да предложа на зрителите ново предизвикателство към въображението им. Дали ще надминем успеха на първи сезон, само времето ще покаже.

- Как ще коментирате обстоятелството, че престъпният възел (съдия, прокурор, адвокат, полицай, бизнесмен) от сюжета е досущ като реалната история, която се разкри около убийството на Мартин Божанов-Нотариуса?

- В изкуството често се случват подобни ситуации, в които човек сякаш предсказва това, което ще се случи в живота, който води. Нашата история обаче е вдъхновена не от един конкретен случай, а от много различни такива, които имат едно общо нещо помежду си - всички разказват за една нефункционираща система, която оставя гражданите сами да търсят справедливост.

- Какво беше най-предизвикателно за вас по време на снимачния процес?

- Най-предизвикателно беше, въпреки новата локация, да съумеем да изградим ясна и категорична визуална естетика, оставайки верни на киноезика от първи сезон. Велико Търново е коренно различен град от Смолян като атмосфера и моята цел беше да се опитам да уловя и предам това усещане във филма.

- Новата локация предостави ли необходимото поле за развитие на криминалната линия?

- Локацията в този проект е главен герой наравно с всички персонажи, за които разказваме. Тази история няма как да се случи никъде другаде, освен в Търново.

- Имаше ли инфарктни моменти? Какви?

- Винаги има конфликтни моменти в подобен тип продукция, но те са породени от високите творчески критерии на всички. Всеки един от екипа иска това, което правим, да се получи по най-добрия начин. Неизбежно е пътят, по който трябва да минем, за да реализираме подобен продукт, да не е изпълнен с напрежение.

- Как оценявате работата на Теодора Духовникова и Владо Карамазов пред камерата?

- Като всеотдайна и самопожертвователна. И двамата винаги дават най-доброто от себе си.

- С какво ще допринесат новите лица в новите роли?

- Новата история е много интересна и тъжна в своя зародиш. Новите лица, чрез които тази история се разказва, привнасят щипка мистицизъм и загадъчност.

- Добрата история ли е най-ключовото във формулата за един успешен сериал?

- За жалост, няма формула за успех. Добрата история е нищо сама по себе си, ако зад реализацията не застанат най-добрите и талантливи професионалисти във всяка една област. Истински сполучливите неща не могат да бъдат обяснени или вкарани в рамка. Смелостта и волята на човек да се предизвиква всекидневно са добра отправна точка да се случи нещо интересно.

- Доколко сюжетът на "Есента на демона" черпи и от българската история? Не е ли това опасен ход, тъй като зрителите са най-чувствителни именно на тема история?

- Препратките към българската история са много внимателно прецизирани от главния сценарист на сериала Иван Спасов (който е историк). А това, че са рисковани като подход, е факт, но няма как да постигнем нищо, ако не поемаме рискове с работата си.

- Вие като режисьор кога сте най-доволен от работата си - когато получите добра оценка от публиката, от колегите или от себе си?

- Зависи много от проекта, по който работя. Някои проекти са направени за масова публика, други са по-елитарни, трети са крайно радикални и много тясно специализирани. Аз уважавам всеки един от тези коренно различни подходи към творческия процес в киното.

- Имате ли забележки към своя дебютен пълнометражен филм "Уроци по немски"?

- Всеки автор, който не е загубил разсъдъка си, изпитва съмнения относно собствените си произведения.

- Колко дълбоко и как сте "вградили себе си" в него, както казвате?

- Вградил съм себе си до крайна степен, до краен предел.

- Прилагате ли различен подход при режисирането на кино спрямо режисирането на сериали?

- Като заряд и усилие не правя никаква разлика между сериалите и филмите. Единствената разлика е чисто формална и се крие в коренно различните стилистики, които ми се налага да изследвам във всеки един различен проект. За мен като автор е важно всяко произведение, върху което работя, да има свой уникален облик.

- Какво се стремите да казвате с работата си?

- Занимава ме да се вглеждам във вътрешния свят на героите, за които разказвам. Какво се случва вътре в тях. Какво крият и колко им е трудно да споделят чувствата си. Проблеми като нарушената комуникация между поколенията и нуждата от смирение в съвременния свят са ми крайно интересни.