„Патриарх Неофит беше ратник за единението по време на разкола, а след това водеше със смирение. Загубихме изключителен човек. Затова и съм малко притеснен от начина, по който някои частни телевизии отразяват това скръбно събитие, опитвайки се да го вкарат в актуална политическа интрига. Това не бива да става в никакъв случай. Това е обратното на каузата на живота на нашия патриарх – единението на народа и на българските православни християни.

Трябва да имаме мъдростта да се придържаме към християнските духовни категории смирение, любов, вяра, които са далеч над злободневната политика."

Това заяви в ефира на предаването „Панорама" по БНТ Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП (S&D), по повод кончината на патриарх Неофит.

Евродепутатът припомни, че има случаи на духовни лидери, които са отприщвали грандиозни политически процеси – например, Ганди в Индия.

„Всеки политик, бил той най-баналният продукт на съвременното общество, има свой духовен мащаб. За съжаление, през последните години пиарът се самопокани в политиката и застана като екран между гражданите и политиците. И тъй като смирението не е най-продаваемата стока (то е дълбоко вътрешно състояние на човека), пиарите продават евтиното. Продават лъскавата усмивка, щастливото семейство, триумфалния образ. И това е причината днешната политика да поевтинее. Затова се избират лидери-манекени. Откъдето и слабото лидерство. Защото често дълбокият човек, духовният човек не е продукт, не е продаваем", каза още Христов.

„Нидерландия няма правителство от няколко месеца насам, Белгия живя близо две години, без да има премиер, в Германия също трудно бе съставено правителство, но това са страни с дълга коалиционна традиция и култура, с добре работеща администрация, която не зависи в такава степен от висшата политическа власт", коментира евродепутатът.

По думите му, у нас, за съжаление, случаят не е такъв.

„Опасявам се, че отдавна суверенитетът на страната ни изтича извън българските институции и въпросите се решават отвън. При всичката ми добра воля да повярвам, че текат драматични преговори за кабинет, мисля, че въпросът ще бъде решен отвън. Песимист съм – вероятно кабинет ще има", каза още Христов.

Според евродепутата народопсихологическите особености на всеки народ се проявяват също така и в политическия живот.

„Когато навремето попитали един римски мъдрец коя е най-добрата конституция, той отговорил: „Най-напред ми кажете за коя епоха и за кой народ. Няма да избягаме от собствената си сянка, но е факт, че реформата в Конституцията не реши никой проблем, а напротив – задълбочи съществуващите. За мен големият проблем е липсата на легитимност на българските политически институции. Дори правителството, което имаме в момента, не бе избрано от избирателите с тази идея – нито симпатизантите на ГЕРБ гласуваха с идеята да се коалират някога с ПП-ДБ, още по-малко десните симпатизанти ратуваха за коалиция с ГЕРБ. На последните избори всички бяха излъгани. Дори разговорът дали ще има една ротация или две, три или повече илюстрира разпада на сегашната конституционна рамка, на сегашните механизми", смята Иво Христов.

В ефира на БНТ евродепутатът изрази категорично мнение, че трябва да се върне легитимността на българския политически живот, тъй като гражданите са обърнали гръб на урните.

„Наглед това изглежда абстрактен проблем: какво толкова – имаме институции, имаме правителство, сглобили сме го някак. Това си казваме за утеха. Но когато има недовериe на обществото, когато общественият договор между гражданите и политиците е скъсан, то се проявява в различни форми на беззаконие. Гражданите започват да заобикалят законите, те не вярват на институциите, просто търсят начин да се оправят сами. Нараства престъпността. Емиграцията също е стимулирана от липсата на перспектива. Това са ефектите от рухналата легитимност."

Според Иво Христов на българската политика ѝ трябва завръщане на здравия разум и реална конституционна реформа, която идентифицира истинските проблеми и ги лекува.

„Новата конституционна реформа не решава никакъв проблем, политизирайки прокуратурата", коментира Христов.

По думите му, ако се появи политическа алтернатива, тя ще бъде лявоцентристка, независимо дали ще бъде обединение на различни леви формации, или нова партия: „Необходимост от алтернатива очевидно има, при положение че гражданите не гласуват."

Според Христов през последните години левицата в Европа е сбъркала пътя, като е напуснала икономическия терен, пристанала е на неолибералния консенсус и се е заела само и единствено със защитата на правата на малцинствата – сексуални, расови и прочее: „Това е една глуха линия, тази динамика е изчерпана, правата са обезпечени."

„Не бих опростил анализа на войната в Украйна само до международното право. От гледна точка на международното право е ясно кой е агресорът – Русия започна тази война, но Европа не е невинна. Европа направи много, за да създаде предпоставки за този конфликт. Не приемам все още широко битуващата в Европа теза за „война до стратегическа победа". Считам я за невъзможна, погрешна и неморална", каза още евродепутатът.

Той допълни още, че всеки гражданин има начин да участва в политическите процеси – най-сигурният е да гласува.