До всеки голям блок се пръкна игрище, така че децата да погледнат първо към спорта вместо към оръжията и наркотиците

Черният Range Rover на Ибрахим Траоре е толкова добре излъскан, че човек трябва да замижи, за да не го ослепят слънчевите зайчета, играещи по повърхността на луксозния автомобил. Самият Ибрахим също изглежда твърде луксозно за непретенциозната уличка, на която паркира, и за непретенциозната кооперация, в която влиза. Асансьорът - и той неугледен, а търсеният апартамент си е направо обида за толкова заможен спортист.

Бившият футболист на „Щутгарт" и „Борусия Мьонхенгладбах" и за секунда не си помисля да отвърне поглед и да отпраши с лимузината обратно към луксозния си живот. Не е забравил корените си и хората, които му дадоха път в големия футбол. Винаги се връща с удоволствие в родното жилище и вдишва с пълни гърди ароматите на дюнери и пържено месо. В родния дом го очакват снимките на родителите му. Бащата е от Гвинея, а майката от Ливан. Двамата се срещат на френска земя и заживяват в едно от предградията на Париж, дарявайки по този начин сина си с уникалния шанс да играе професионален футбол. Защото именно там – на север от околовръстното на френската столица, са разположени кварталите, в които успоредно с престъпността процъфтяват и люпилните за футболни таланти. Държавата опитва да пребори първото, инвестирайки огромни средства във второто.

Предградията може и да са лишени от удобствата и сигурността на по-луксозните квартали в космополитния град, но за сметка на това разполагат с рекорден брой тренировъчни игрища, изградени по последна дума на футболната мода. Именно там, в завързаните дербита на малки вратички, се раждат големите звезди, които след това дават гръбнака не само на френския национален отбор, но и на още десетки футболни нации. И това твърдение може да бъде подкрепено с прелюбопитна статистика. На световното в Катар 30 от участвалите играчи са родени и са прекарали детските си години именно в околностите на френската столица. За сравнение Сао Пауло, който уж е световен рекордьор по производството на футболни таланти, праща на мондиала 12 свои питомци. И още малко цифри от световното през 2022 г. Имаше 11 парижани в състава на Франция, който загуби от Аржентина на финала, а останалите 19 бяха разпределени в осем национални отбора - Мароко, Тунис, Сенегал, Гана, Камерун, Португалия, Германия и Катар.

Защо точно в най-неугледната и опасна част на Париж процъфтяват фабриките за футболни таланти? Ибрахим Траоре лесно може да отговори на този въпрос. Завръщайки се в бащиния дом, той се заглежда през прозореца и пред погледа му се разкрива едно от многото спортни бижута в квартала. От другата страна на шосето са изградени няколко футболни игрища, съблекални, осветление – всичко необходимо за момчетата с буйна кръв.

„Няма да забравя как се катерехме по оградата, за да се промъкнем и да играем, след като си тръгнат големите. Беше пълно с талантливи хлапета. Не на всички ни провървя, но тези с желание и поне малко талант успяха", казва 35-годишният Траоре, който в началото на спортната си кариера има предложения от английската Висша лига, но прекарва най-силните си години в Бундеслигата. В детството си той тича подир топката в компанията на най-добрия си приятел Габриел Обертан, който после ще облече екипа на „Манчестър Юнайтед". В тяхната тайфа са още Муса Диаби от „Астън Вила", бившето крило на „Арсенал" Никола Пепе и защитникът на Франция и „Монако" Юсуф Фофана.

И не са единствените. Стотици и дори хиляди деца от бившите френски колонии в Северна и Западна Африка търсят своя късмет на футболния терен. Родителите може и да живеят в мизерия, но техните отрочета нямат проблем да отидат и да изпробват възможностите си на изкуствената трева.

„Излизаш от дома си, пресичаш и вече си на терена. Няма нужда от автобуси, от метро, от пари за билети... Всичко ти е на една ръка разстояние. Така са го измислили, че да привлекат вниманието на младите, преди да се захванат с грабежи и наркотици", казва Траоре, обяснявайки простичко плана на френската държава да се справи с нарастващата престъпност през последните години. Властите първо пращат повече полицаи в предградията, а след това инвестират стотици милиони за развитието на спорта като най-мощното средство за интеграция на мигрантите, които според последните проучвания вече съставляват 10% от населението на Франция. Почти половината от тези 7 млн. души са дошли от Африка и мнозина така и не успяват да свикнат с европейския начин на живот. Но това не важи за техните деца, които отиват да си подават топката с приятелчетата и така неусетно стигат до топпървенствата на Стария континент. Примерите са стотици и няма смисъл да бъдат изброявани всички. Достатъчно е да споменем, че най-скъпият футболист в света на този етап Килиан Мбапе също извървя вече описания път от северното парижко предградие Бонди до върха на световния футбол.

Само да не си помислите, че е достатъчно да съберете на терена тайфата от сополанковци и вече сте произвели суперталанти. След като построяват терените, французите започват да инвестират в създаването на школи. В момента скаутите на десетки младежки академии обикалят игрищата в крайните квартали, за да открият следващия Килиан Мбапе. Сделките стават бързо и довчерашните нехранимайковци днес изведнъж се оказват с договор, с нелоша заплата и с шанс да помогнат на мама и татко.

Аматьорските отборчета от покрайнините също се радват на разцвет и се обединяват в организация, която отваря офис в самото сърце на Париж, на един хвърлей от Лувъра. В нея участват общо 1000 клуба и над 270 000 играчи! Няма абсолютно нищо чудно при това положение, че отдолу идват още и още талантливи момчета, които захранват грандовете в цяла Европа.