Баба ми не даваше на никого да й казва какво да прави - всеки опит да бъде променена траекторията й представляваше битката при Сталинград. Майка ми, отгледана от така описаната майка, прие друга тактика: дава да й казват какво да прави, ама не го прави :).

Аз от малка култивирах определено неблагонадеждно излъчване, което отдалече разубеждаваше желаещите да ми казват какво да правя. Сестра ми директно проговори с думата "не".

В нашето семейство така разбираме женствеността - като вечна схватка за самоотстояване, в която няма непозволени ходове. Стойте на пътя ни, ако ви влече. Само не ревете, като се озовете деликатно заобиколени, подхлъзнати в канавката или неелегантно прегазени.

Та, за мен Осми март е празник именно на порива да кажеш не, когато от самото ти рождение целият свят е зает да те скланя, дресира, принуждава и шантажира да кротуваш. Да се съгласяваш с всякакви натрапени роли и ситуации, в които се очаква да си сервизна станция, украшение, втора цигулка, звероукротител - без да са те питали за твоите намерения.

Да си жена означва всеки ден да възпитаваш околните как да се държат с теб като с човека, който си, а не като с функцията, която този или онзи очаква да изпълняваш в името на неговото добруване.

Да си жена е да разбереш, че усилието да се харесаш на околните е обречено. И ако не престанеш да го желаеш овреме, обречена си самата ти. Нуждата от одобрение е наркотик и светът е пълен с отчаяно пристрастени жени, които жертват всичко в живота си за поредната доза. Без одобрение не се живее лесно, но първият ден, в който успееш да превъзмогнеш нечия самодоволна присъда или неканена критика, е първият ден на свободата.

Имах късмета да ме отгледат свободни жени. Иначе казано, крещим си през цялото време. Но знаем, че това е полезно както за личното развитие, така и за оцеляването на вида.

Никой не разреши на баба ми да стане учителка - очаквали са да умре, преди да навърши пълнолетие. Никой не разреши на майка ми да стане оригинална и нетърсеща овации художничка, устата общественичка и абсолютен революционер в образованието по изкуство. Никой не ми разреши да съм нагла особа и на всяка манджа мерудия. Никой не разреши на сестра ми да стане балерина, актриса и красавица, за която обаче хората се сещат не през снимките й, а през думите й. Напротив: всякакви доброжелатели се изредиха да ни заклеват да не поемаме рискове, да мируваме и да се задоволим с окапалите по земята плодове.

Да си жена е да спреш да питаш или да чакаш за разрешение. Да спреш да се извиняваш за чуждите разочаровани илюзии. Да си жена изисква сила.
Силата да кажеш "Няма пък!"

Няма да мълча, когато имам нещо за казване.

Няма да позволя да ме прекъсват, докато говоря.

Няма да търпя ми държат снизходителен, подигравателен или унизителен тон.

Няма да трая за хубост.

Няма да се усмихна.

Няма да измия чиниите.

Няма да давам внимание на хора, които смятат, че то просто им се дължи.

Няма да се подчиня на писани или неписани очаквания, които ме свеждат до ЕГН-то ми и пола ми по лична карта.

Няма да стана майка или съпруга, когато някой друг сметне, че ми е време.

Няма да си променя плановете от учтивост или под обществен или семеен натиск.

Няма да позволя да ми внушават, че трябва да се срамувам от начина, по който избирам да се обличам или забавлявам.

Няма да крия мислите си.

Няма да отлагам желанията и амбициите си.

Няма да стоя в разбит дом и жестока връзка заради децата, заради комшиите или заради собствените си страхове.

Няма да позволя да ме надъхват срещу жените, живеещи различно от мен.

Няма да се поддавам на завист и злословие.

Няма да подминавам с мълчание или презрение страданието на жените, които не могат да кажат не.

Няма да спра да се катеря, докато не вкуся черешите на най-високия клон. И когато погледна надолу и видя драпащата след мен, няма да се поколебая да й подам ръка.

*От фейсбук!