Навръх 8 март преди четири десетилетия баскетболистките ни печелят КЕШ и си запазват място в историята на най-големите ни спортни успехи

Днес спортът ни се радва на всяко залъче, подхвърлено от големите сили. Всеки медал е с огромна стойност и го печелят най-вече героите ни в индивидуалните дисциплини. В колективните спортове положението е далеч по-трагично и дори участията в груповите фази на европейските клубни турнири се смята за успех.

Някога не беше така. И точно заради това е задължително да си спомняме и да отбелязваме подобаващо триумфите на футбола, волейбола и баскетбола ни. Международният ден на жената е изключително подходяща дата за голямо тържество, защото на тази дата преди 40 години баскетболистките на "Левски-Спартак" печелят Купата на европейските шампиони (КЕШ). Днес турнирът се казва Евролига и е абсолютно недостижим както за женските, така и за мъжките отбори от българското първенство. Но преди 4 десетилетия "сините" момичета мачкат всичко по пътя си и в един изключително напрегнат финал побеждават смятаните за непобедими италианки от "Золу Виченца".

Тимът от Апенините се явява в решителния мач със самочувствието на отбор, който е спечелил предните две издания на най-силния баскетболен турнир и никой не се учудва, че специалистите ги фаворизират. Нашите явно не се впечатляват от тези прогнози и до 16-ата минута водят с 36 на 20. Но развръзката тепърва предстои. Италианките се окопитват и в следващите 20 минути успяват да намалят разликата до само една точка.

"На финала в Будапеща започнахме наистина много добре, но в средата на мача съдиите започнаха да ни свирят нарушения и изведнъж се оказа, че аз и още три момичета трябваше да седнем на пейката за по 5 фаула. Италианките вкараха цели 33 точки от наказателни удари! На тези, които ни заместиха, им трябваше време, за да влязат в ритъм, и за съвсем кратко се бяхме поддали на паниката. Но към края си върнахме хладнокръвието и ги победихме с 5 точки разлика", спомня си пред "24 часа - 168 истории" една от участничките в епичния финал Красимира Банова.

В най-щастливия миг по време на награждаването се стига и до комична случка, която главните действащи лича разказват и до днес с усмивка на уста. Президентът на ФИБА Бора Станкович връчва купата на капитана Надка Голчева и тя буквално се разпада в ръцете й.

Горната част се отделя от основата и се налага момичетата да събират частите от земята и да ги сглобяват наново. Но това по никакъв начин не помрачава радостта на златните момичета и дори им носи късмет. Но за да обясним за какво точно става дума, се нуждаем от кратка разходка още по-назад във времето. Всъщност в създаването на най-елитния баскетболен турнир, който днес е недостижим за българските отбори, има и българска следа. Но в добрия смисъл на думата. Вестник "Народен спорт" поръчва и финансира изработката на трофея, който е дарен на ФИБА и дълги години купата се връчва на победителите. Тя е изработена от дърво и е инкрустирана с полускъпоценни камъни. Шампионът има право да я задържи в рамките на една година и след това се връчва на следващия победител.

През 1959 г. трофеят е завоюван от баскетболистките на "Славия", които са и първият български отбор, спечелил европейски клубен турнир.

И така се връщаме до щастливата за женския баскетбол 1984 г. След разглобяването на трофея на церемонията по награждаването в Будапеща, от вестник "Народен спорт" поръчват нов и по-съвременен модел. За старата купа обаче е решено да остане в притежание на "Левски" и по-късно е изложена в Музея на спорта.

"Това е само една от многото незабравими ситуации. Спомням си още, че за финала шефовете уредиха да тръгне един рейс с фенове и по един родител на момиче. Така майка ми успя да разгледа Будапеща и да види на живо моя успех. Голяма олелия беше и с екипите ни. Предишната година именно спонсорът на нашите съпернички от "Золу Виченца" ни подари чисто нови екипи, с които играехме в българското първенство. Обаче няма как да отидем на финала и да играем с екипировка, подарена от съперника. От ръководството ни се уплашиха, че европейките ще се присмеят на бедните българчета. И решиха в последния момент да поръчат нови екипи, които шивачките от една фабрика успяха да изработят за три дни! Чувствахме се много добре с тях на финала", спомня си още Красимира Банова. Когато тя и съотборничките кацат на "Летище София", буквално са обсадени от стотици свои почитатели.

"Държаха ни на летището в продължение на часове. Направиш една стъпка и веднага те атакуват няколко човека наведнъж. Тогава разбрах колко значимо нещо сме направили. После ни приеха и в министерството, а 25 години по-късно ни поканиха и в Париж, за да получим още едно признание. Всичките момичета бяхме гостенки на финала на Евролигата. В една от почивките на мача слязохме на терена, връчиха ни цветя и малко подаръци, а дикторът разказа какво сме постигнали. Хората ни аплодираха и не мога да си изкривя душата, че се почувствахме много приятно", спомня си Банова. Тя и останалите легендарни момичета на българския баскетбол получават по около 270 лева за своя триумф в турнира за КЕШ, но парите тогава са изтикани от емоциите много назад в класацията.

"Преди финала се говореше, че спонсорът на италианките им е обещал по 8000 долара на калпак. За нас това бяха космически, немислими пари. Години по-късно съм си мислела какво бих избрала – парите или признанието да съм европейска клубна шампионка. Мисля, че отговорът е ясен! – връща се назад в спомените Красимира Банова и с усмивка допълва. - Спомням си още, че от МВР ни подариха по един електронен часовник. Но понеже женските били свършили, ни дадоха мъжки часовници с уговорката, че после можем да ги сменим."