„Имаше култура на мълчание – по-безопасно беше да не казваш това, което мислиш", казва българският писател Георги Господинов в обширно интервю за вестник „Гардиън" след спечелената от него слава с международната награда „Букър" за книгата му „Времеубежище".

След нея британските читатели имат възможнтост да се запознаят с още една книга на Георги Господинов - „Физика на тъгата", която бе публикувана за първи път на Острова заедно с мемоарите му от 80 страници.

По този повод и особения фрагментарен характер на неговия стил на разказване писателят казва, че един роман не трябва да бъде влак, движещ се от точка А до точка Б – той може да се разклони точно като нашето мислене. Запитан каква е България като място за писане, Господинов отговаря, че за него това е място, което е оживено с истории, които в повечето случаи са неразказани поради културата на мълчание, която идва от комунистическите времена, когато е било по-безопасно да не казваш това, което мислиш.

Той посочва, че първите му сериозни публикации са съвпаднали с годините след 1989 година, които са били изпълнени с енергия и чувство за общност като на карнавал. Георги Господинов казва, че обича да препрочита стари книги, като напоследък това е била „Одисеята". Харесва също нехудожествена литература – наръчник на градинаря, съвети за любители пчелари. 

По повод на сравнението на Христо Стоичков между получената от Господинов награда „Букър" със спечелената от футболиста „Златна топка" писателят отговаря, че той е бил един от първите, които са го поздравили. Интервюто е преразказано от БНР.

„В България не сме залети с много поводи за обществено веселие, така че хората приеха наградата много лично. Да се радваш по този начин на успеха на една книга е прекрасно. Кой знае, но може би това е знак, че литературата все още означава много тук – или поне не по-малко от футбола", изтъква Георги Господинов.