Днес знаем за четири опита, но два от тях са доста наивни

Обещаната награда за главата на Апостола е 20 турски лири

След залавянето на Васил Левски се раждат няколко български легенди. Едната е, че той е можел да бъде освободен по пътя от Ловеч към Търново, другата е, че е предаден от поп Кръстьо, а третата – че турците така и не разбрали кого са заловили край Къкрина и бил конвоиран само от три заптиета, колкото по това време била цялата турска полиция в Ловеч.

Всички тези красиви измислици тръгват ведната след Освобождението от спомени на хора, посветени в революционното дело, но били недостатъчно край Апостола в последните му дни, които дори и не са знаели намеренията на турските власти относно това къде ще бъде откаран плененият Васил Левски. И както в голяма част от мемоарите, дори и днес, целта е да изтъкнат собствената си жертвоготовност в името на това, че са били посветени във всички тайни дела, и как били твърдо решени да проявят геройство, но случайности в последния момент осуетили тези им намерения.

А истината е, че Левски едва ли е можело да бъде спасен

След обира на орханийската хазна в Арабаконашкия проход на 22 септември 1872 г. организаторът Димитър Общи и четниците му са заловени. Левски е бил против този обир, защото предварителните проучвания са показали, че парите са малко – около 1000 турски лири. Всъщност след обира се оказва, че те са 1250 лири. Честолюбивият Димитър Общи обаче се докача и на своя глава извършва обира. Около 800 лири са укрити в Тетевенско и двама от четниците искат да им дадат по 20 лири, за да мълчат, което не става, и започва разплитането на обира. В края на октомври е арестуван Димитър Общи край Плевен, преоблечен в женски дрехи и с намерението да бяга в Румъния. След това той започва пълни самопризнания за вътрешната революционна организация, на кои места има хора, кой я ръководи и много често споменавал каква важна роля играе той в тая организация. Турската полиция е на крак.

Обирът заварва Левски в Южна България

В първите дни на декември той вече е в Чирпан. Там в дома на Димитър Митовски се среща с дейците на местния революционен комитет и домакинът му показва документ, че турското правителство е разпратило из цяла България телеграма, с която обещава 20 000 гроша - 20 турски лири, на онзи, който донесе на полицията главата на Левски. Най-напред за секретната депеша научава ковчежникът в конака в Пловдив Тодор Кесяков. Той веднага съобщава на хора от революционните комитети в града, Чирпан и Стара Загора, като очаква, че някои от тях ще се срещнат с Апостола и ще го предупредят за надвисналата опасност.

На срещата в Чирпан домакинът на тайната среща Митовски започва именно с обещаната огромна награда. Това обаче не прави никакво впечатление на Левски и вместо да обсъжда мерки за своята безопасност, той започва вдъхновено да говори, че за да се освободи България, народът не трябва да чака помощ отвън, а да се облегне на своите мощни плещи и крака, да грабне оръжието и да извоюва своето освобождение и своята независимост”. Така го описва Иван Андонов, присъствал на тази сбирка, и допълва, че изричайки тези думи,

“от тих и хладнокръвен човек той се обърна на разярен лъв”

След това Левски обяснява, че ще замине през Балкана към Троян и Ловеч, защото оттам трябвало да прибере някои книжа, и след това ще отиде в Румъния. Домакинът Митовски се опитва да го убеди да отложи пътуването и да се крие в Южна България, понеже имало опасност да го заловят. Предлага като най-добро решение да презимува в Пловдивско, където никой нямало да го търси, и да тръгне за Румъния напролет. Апостола остава непреклонен и още същата нощ заминава към Балкана.

В края на декември Левски е в Ловеч. Там си уговаря срещи с местните революционери, включително и с поп Кръстьо. Той също има да му дава някакви документи на организацията, но казва, че ще му ги предаде в Къкринското ханче, и двамата си определят деня на срещата. На 27 декември към 4 часа следобед Левски тръгва към Къкрина със сподвижника си Никола Бакърджията. По пътя за селото се натъкват на две турски заптиета, които охраняват Пази мост над Осъм. Те ги спират за проверка и питат кои са и накъде са тръгнали.

Левски отговаря, че тръгнал да нагледа лозето си,

а Николчо срещнал по пътя и в този отговор трудно се открива логика – какво ще търси там човек посред зима. Но след като продължили, двамата се разделили – Апостола тръгнал на юг към лозята, а Бакърджията продължил по пътя за Севлиево. Събрали се отново малко по-нагоре, зад хълма, където вече не се виждали от заптиетата на моста. Отишли в Къкринското ханче, където намерили доста местни жители, които се веселели и пиели вино. Предизвестен, ги очаквал ханджията Христо Цокев от Къкрина. Последвалите събития са известни на всички. Не е нужна кой знае каква прозорливост, за да се досети човек, че при взетите мерки от полицията, при разлепена снимка на Левски във всяко по-голямо населено място и обещаната огромна награда той се е сторил доста съмнителен на заптиетата на моста, те са донесли на каймакамина и той е изпратил потеря след него и Никола Бакърджията.

Събирайки факти от сподвижници за своята книга “Васил Левски (Дяконът). Черти от живота му” след Освобождението” (книгата излиза през 1883 г.), Захари Стоянов дори пише, че турската полиция е знаела, че Левски ще пренощува в Къкрина.

Оттук насетне започва мистерията. Филип Симидов, сам поборник опълченец, в спомените си пише, че веднага след залавянето на Левски в Търново бил сфомиран комитет, който имал за цел да го освободи. Той споменава и за добре въоръжен отряд от 20 души, сподвижници на Апостола, които трябвало да нападнат конвоя по пътя от Ловеч за Севлиево и да го освободят, но някой издал плана, турците се усетили и прекарали Левски по друг път. В това няма истина. Нито е имало отряд, нито Левски е прекарван по друг път - по пътя е пазен от десетки заптиета, а след като вече е в затвора в Търново, на крак са вече около 200.

На 5 януари 1873 г. Левски е откаран в София. Той е в кола за престъпници – във вериги, заобиколен от аскер с щикове и извадени саби. Затворен е в турските казарми и там е направен първият му разпит. След това започва процесът срещу него.

Нов опит за освобождаването му правят неговите сподвижници от Чирпан. В тамошния комитет научили, че султанът много се интересувал от този “Дервиш оглу Аслан” – в превод Горски лъв, който подкопавал устоите на негова империя и искал да го види. Затова от София той трябвало под охрана да бъде отведен в Цариград, да се срещне със султана и там да бъде процесът срещу него, научили в Чирпан.

Революционерите от града събират пари помежду си и изпращат на 28 януари занаятчията от Стара Загора Дончо Йовков да следи какво става с Левски и да им донесе новини. Той обаче пристигнал на 20 февруари. Докато чакат известия, съзаклятниците подготвили и въоръжено нападение на влака при днешния град Първомай. Йовков обаче се връща на 27 февруари и им казал, че Левски бил вече обесен. Не им останало нищо друго, освен да отслужат панихида за него.

Стоян Заимов обаче разказва за далеч по-мащабна операция за освобождаването на Апостола.

Тя била ръководена от Атанас Узунов, приятел и сподвижник на Левски, по това време учител в Сливен, а през 1887 г. и ръководител на бунта на офицерите-русофили в Русе. Той пък научил, че Левски щял да бъде прекаран в Цариград или през Лом-Русе-Варна и оттам с кораб, или по железницата през Пазарджик - Пловдив - Одрин - Цариград. Според плана му били организирани две засади – едната при Дивдядово, Шуменско, с Тома Кърджиев и Георги Икономов, и към Търново Сеймен, днес Симеоновград, където жп линията минавала през тясня клисура. Там бил сборният пункт на четниците от околните села. В засада чакали 30 души. Железар дори им направил ключове и с тях разхлабили болтовете на релсите, та влакът да дерайлира. Влак с Левски въобще не минава.

След неуспешните опити за освобождаване на Левски започва да се търси  неговият предател

Във в. “Независимост” Любен Каравелов през лятото на 1873 година пише две версии. Едната е, че е предаден от двама ловчалии – Добри Механджията и Пано Петков, като не пропуска да добави, че е “помешан и един поп, но ние и до днес не сме известени доколко голямо е неговото предателство”. В по-късните си изявления вече е убеден, че Левски е предаден от поп Кръстьо, но без да има никакви доказателства. Тази версия подхващат и Захари Стоянов, и Иван Вазов. След 1989 г. се появиха теории, че Левски е предаден от своя помощник в Ловеч Марин Поплуканов. Други пък твърдят, че това е сторил даскал Иван Лилов от Сопот, секретар на Тетевенския революционен комитет. Поп Кръстю едва след век е оневинен. Взет е под внимание и фактът, че след Освобождението той връща комитетските пари, които са останали при него след залавянето на Левски.

А дали пък Апостола не е заловен случайно? Отговор няма, но в многобройните писания и до днес не е ясно къде свършва истината и къде започват легендите за освобождаването му и кой наистина го е предал.

Защо не успя Търновското съзаклятие?

Опит за освобождение на Левски прави Христо Иванов – Големия, известен още и като Книговезеца. Той е негов приятел още от Първата легия на Раковски в Белград и го е освобождавал вече веднъж от сръбски затвор. В спомените си Христо Иванов пише, че като разбрали от телеграфа, още същия ден се събрали да решават какво да правят. В книгата си обаче прави изричната уговорка: “На приказки бяхме много, но на работа малко”. Най-накрая останали само трима – с члена на революционния комитет в Търново Христо Караминков – Бунито и председателя му Иван Димитров – Заралията. Отишли при доктор Стат (Евстати) Антонов, който бил извикан от турците да прегледа Левски. След това лекува разкъсаното му от куршум ухо при залавянето му в Къкрина и ходи всеки ден в затвора. Друг участник в съзаклятието е Джорджо Момчев - следвал в Париж богат търговец и като такъв дълги години член на меджлиса - градското събрание на Търновската община, но и член на търновския революционен комитет. В неговия дом редовно е отсядал Левски при обиколките си из България. Момчев се среща с друга влиятелна фигура в града - Стефан Карагьозов, собственик на копринена фабрика, която произвежда и спирт, но също и член на революционния комитет. И той е привикан в конака като влиятелен представител на обществеността. Двамата обсъждат какво могат, а и дали могат да направят нещо за освобождаването на Левски. Стигат до извода – нищо.

Тогава на двамата Христовци и Заралията им идва на ума твърде героичния, но неосъществим план да запалят затвора и в суматохата Левски да избяга, а те да го скрият. Подготвят няколко факли с парцали, напоени с газ, запалват ги, хвърлят ги през стените на затвора и скрити в околните дворове, чакат да лумне пожар. Напразно. Нито огън има, нито някаква суматоха. На другия ден разбират, че факлите са паднали на празно място върху паважа.