Режисьорът пише и книга, която се надява да издаде през есента

"Аве Мария" е другият му проект по действителен случай за полковник от ДС, който вкарва проститутка в лагер, за да не разкаже за провала на легендарната му мъжественост

 Изследва откъде идва това усещане у хората и прави опити с животни, за да я докаже

"Моят чичо Любен" в събота в кино "Одеон"

Когато е на 55 г., за него Ванга казва, че "тепърва слънце ще му изгрява". Скоро ще навърши 83, но не спира да твори. Той е един от най-възрастните режисьори у нас, но идеите за бъдещи проекти не престават да се роят в главата му. В момента Георги Стоев-Джеки, подготвя два филма – документален за телепатията и игрален за любов по време на Студената война. Междувременно пише и книга с работното заглавие "История на любовта", която включва случки с научен привкус, чрез които изучава връзката между животните и хората.

"Идеята за тези проекти се появи още преди 16 г., но едва сега Националният филмов център ми отпусна пари – споделя Джеки Стоев пред "24 часа - 168 истории". - Разбира се, те не са достатъчни предвид инфлацията, затова търся допълнителни спонсори. Книгата ще я оставя за есента, защото няма да успея с всичко наведнъж. За мен изобщо не може да се каже, че съм работохолик. На вратата ми Джони (Георги Пенков) и Чарли (Христо Илиев) бяха закачили табелка: "Тук се почива от 1941 г., режисьор Джеки Стоев".

Чарли беше казал, че аз съм избрал гмуркането като спорт, защото слизам и лягам на дъното, за да си почивам, не гоня рибата. А оня ден ме срещна една позната и ми каза, че съм си същият и не съм се променил. Отвърнах ѝ: "Какво говориш,

сега ще се обиждаме ли?

Аз мисля, че съм станал по-хубав"

Всъщност в средата на 90-те години жена ми беше ходила при Ванга, не за да ѝ гледа, а във връзка със строежа на църквата ѝ в Рупите. Тогава Ванга ѝ казала: "И кажи на твоя приятел Георги, на 55 г. става, а тепърва слънце му изгрява". Досега не е изгряло кой знае колко, така че ми се налага да поживея още малко.

Имах приятелка, която може би беше по-силна и от Ванга. Тя първоначално гледаше на кафе много добре. Каквото кажеше, все ставаше. Веднъж ѝ се обадих по телефона да хвърлим едно кафе, да видим какво става с мен и тя ми каза, че вече няма нужда от това, а има директна връзка с тези "от горе".

Питал съм я десетки пъти след този случай и винаги ми казваше изключително точно какво ще стане и кога. Мислех да направя филм за световете горе, които ѝ говорят, но все отлагах и тя почина. Мисля си, че тези хора получават съобщенията от тези "от горе" по същия начин, по който се получава и телепатията." Именно затова той решава да изследва това явление чрез животните. Те са тези, които години наред поддържат любопитството на режисьора и по тази причина той изследва тяхното поведение и връзката им с хората. Затова решава да направи филм за телепатията, като опитите му са със сурикати и диви плъхове. Ще пробва и с лемури. Стоев признава, че изобщо няма силно изразена телепатия, но е наблюдавал десетки случаи.

"По образование съм биолог, но като се върнах в България, бях оператор и режисьор – разказва Джеки Стоев. – Учил съм етология. Това е наука за сравнителното поведение между животните и хората. Винаги най-много ме е влечало и много знам по въпроса. Затова реших да направя такъв филм. В него заснемам една жена - Тереза, която се грижи за сурикатите. Тогава тя ми разказа, че баща ѝ е убит в Коста Рика, на 10 хил. км оттук.

В деня, в който са го заровили жив, тя е имала пристъпи на задух,

задушавала се е, било ѝ е лошо като цяло. Това го потвърждават и нейни колеги, но тя го осъзнава след около 10 дни, когато разбира за убийството на баща си. Така че при телепатията дали ще си в другата стая, или на 10 000 км, не е от значение. Каква е физическата основа на предаването на тези усещания, ние не знаем, защото науката все още не може да обясни какво е телепатия.

Ние можем да уточним например през какво тази информация не преминава. Не е вълни например и ще се пробваме с всички методи. Ама какво е, предстои да видим. Освен това не мога да разбера хора, които тепърва се изненадват, че животните имат чувства. Достатъчно е да се види едно куче как се радва, когато си види приятеля или стопанина. Аз дори съм измислил да направим и

експеримент с куче, което не очаква да види стопанина си

Както има много описани случаи, където с човека се случва нещо или умира, и кучето може да е на 100 км в друг град, но усеща и започва да вие. Грешката на тези, които се опитват да анализират телепатията между хората, е, че не са си направили труда да преведат от старогръцки какво значи думата "телепатия". "Теле" е далечен, а "патия" е усещане. Тоест не става въпрос за предаване на определени мисли или картини, а за определени усещания. Явно старите гърци са били по-наясно с това от нас. Природата никога досега не е измислила нещо, което да не е от полза за оцеляването на даден вид."

Джеки Стоев отбелязва и че той говори за животни, които живеят в социални общности. Смята, че без стадото и всичките възникнали взаимоотношения и инстинкти светът нямаше да съществува във вида, в който го познаваме. "Нямаше да има и еволюция на човека – категоричен е 82-годишният творец. - Може би щеше да има отделни скитащи се тъжни индивиди, някъде там, да кажем - на остров Мадагаскар. И хората щяха да общуват помежду си с жестове или с нечленоразделни звуци. За да функционира стадото обаче, всички членове, по всяко време, трябва да имат еднакво настроение.

Природата е разработила два механизма за уеднаквяване на настроението в стадото. Единият е заразителният характер на мимиките и жестовете. Например

когато на една маймуна ѝ се спи, тя започва да се прозява

Прозяват се и другите около нея. От този механизъм се възползваме и ние, тружениците в областта на филмовото изкуство.

Един идиот в салона да се засмее, разсмиват се всички дружно. Даже и поводът да не е много смислен. Затова е по-добре да гледаме филма в пълен салон със зрители, а не по телевизията - с жената и тъщата. Другият механизъм е телепатията. Това ние ще покажем и докажем с този филм. Вече сме направили експерименти със сурикатите. Отделихме част от тях на далечно място, а останалите подплашихме с орел. Започнаха да бягат и тези, които бяха отделени."

До края на тази година режисьорът се надява да завърши този филм. Успоредно с него работи и върху игралната лента "Аве Мария", която е напълно различна от другия проект.

"Той е епоха, защото истинската история, от която изхождам, се е случила през 1953 г. – посочва Стоев. - Гореща любов по време на Студената война. Разказа ми я мой приятел преди много години. Ще ви я преразкажа, но без да споменавам имена, защото има участници, които са още живи. Моят приятел бил студент и жените го харесвали много. По едно време той

имал нещо средно между приятелство и любов с една проститутка

Във филма тя носи името Мария. Тя била умна, интелигентна и много красива. В Мария била влюбена и една много известна скулпторка. Като ученичка скулпторката била грубо изнасилена от двама мъже и оттогава изпитвала отвращение от силния пол и когато трябвало да се ръкува с някой мъж, правила всякакви етюди, за да избегне здрависването. В нейната роля ще влезе Койна Русева. Моят приятел се виждал с Мария епизодично на неговото си таванче. Разговорите с нея били много приятни, а кожата ѝ била божествено нежна като на ангел, така се изразяваше той.

Един ден, не се били виждали отдавна, той я погалил по гърба и изпаднал в шок. Кожата ѝ била на бразди, все едно че по гърба ѝ е минавал трактор.Тогава тя му разказала, че преди известно време един висш служител на Държавна сигурност наредил да му я доведат вкъщи. Това била повсеместна практика по онова време. Полковникът (нека условно да го назовем така) бил известен със своята мъжка потентност, с което много се гордеел. Но най-неочаквано се получила засечка. Не успял да се възбуди. Побеснял. Обвинил нея. Ударил ѝ няколко шамара и наредил да я въдворят в лагер. Може би, както предположила тя, да не би да се разчуе за неговия неуспех. В него ще се превъплъти Герасим Георгиев – Геро.

В лагера имали следния обичай - подбирали по-хубавичките. Биели ги по гърба с камшик и след това ги насилвали. Те се гърчели и извивали и това доставяло неописуемо удоволствие на овластените лагерни похотливци. Когато скулпторката разбрала за лагера, се втурнала да измъкне Мария оттам. Тя била известна художничка и имала много връзки в различните нива на властта. На няколко пъти почти успяла, но се разбрало, че опитите ѝ винаги се парирали от полковника. Той не бил най-важният човек в държавата, но всички се страхували от него. Накрая я посъветвали да отиде лично при него и да го помоли. Ако трябва да го нарисува или да извае негов бюст. Полковникът се съгласил, но при условие тя да преспи с него. Докато

крещяла и се гърчела от отвращение,

той си мислел, че това е вследствие на неговата неотразима полова мощ и мъжествено обаяние."

Въпреки тежката история филмът започва като откровена комедия, с много смях, щуротии и осмиване на дивотиите от онова време. Разбира се, за кратко ще премине и в по-сериозен жанр, но след това отново ще се върне в приключенско преследване, а кулминацията ще бъде щастливият край.

"Ще го направим като комедия, защото моите филми винаги са били на границата между един или два жанра – коментира режисьорът. - Трябва да бъде забавно. Разбира се, ще има за кратко драма и ще излезем от нея, защото не е моя работа да казвам на хората колко животът е черен, лош или несправедлив."

Изключително забавен е и последният филм на Джеки Стоев и Никола Бошнаков за художника Любен Стоев, който си отиде през 2017 г. "Моят чичо Любен" е повече от интересен, а смехът е гарантиран. Той е копродукция на България и Германия. В края на миналата година филмът беше отличен в категорията документално кино със "Златен ритон" за режисурата на Никола Бошнаков и Георги Стоев.

"Моят чичо Любен" представя образа на Любен Стоев като художник и личност през разказите на неговия племенник Рей ван Цешау, фронтмен на легендарна немска рок група.

Рей лети за София, за да продаде апартамента, получен по наследство от своя чичо. Но жилището на художника Любен Стоев е препълнено с картини, инсталации, истории и видеоматериали. Така парченце по парченце, като в пъзел, Рей подрежда и за себе, и за зрителя образа на брата на Джеки.