• Римската империя загива заради неграмотната девалвация на парите 

• Вавилонците откриват как да я поставят под контрол, за съжаление, мъдростта им не стига до Елада 

Oткрай време се смята, че шумерите са основоположници на цивилизацията и макар тази култура да изчезва 2000 години преди Христа, тя ни оставя на глинени плочи наситените си с мъдрост уроци за управление на икономиката и контрола над обезценката.

Обществото им се отличавало с изобретателност и иновативност, те били изкусни земеделци, тъкачи, дърводелци, грънчари и строели селища около земеделските общности.

За да улеснят търговията, те използвали сложна система, като шекелът бил единица за тегло, която се дели на по-малки части и в същото време бил разменно средство.

С разрастването на търговията обаче и шумерите се сблъскали с първите признаци на обезценката. От глинените плочи на вавилонците, които са наследници на шумерите, става ясно, че още от най-дълбока древност се прилагали фиксирани лихвени проценти. 20 процента при даване на заем на сребро и 33% за зърно. Когато се пропуснат крайните срокове, особено при жътва, те се увеличавали.

Като интелигентно общество, шумерите започнали да си задават въпроси - кога разменното средство се обезценява. Не е за вярване, но стигнали до извода, че това става при фактори, които изкривяват търговията - като бързо нарастване на населението, когато има недостиг на ценни ресурси, когато наводненията ликвидират посевите и когато над общността започва силен външен натиск.

Затова те стигнали до извода, че трябва да се научат да управляват теченията на реките, не само за да гарантират добивите, а и за да контролират тази стихия, която може да ги обрече на глад. Освен това разбрали, че водният транспорт им позволява да преразпределят излишъка и така да не се стигне до свръхпредлагане и обезценка на стойността му. Как онази първа цивилизация стига до прозрението, че може да държи под контрол инфлационните процеси само ако търговията функционира перфектно, без никакви спънки, все още не е ясно. Впоследствие тези иноватори са наследени от не по-малко изобретателните създатели на Древния Вавилон, които творчески надграждат достиженията на шумерите. За щастие, и двете цивилизации са ни завещали

хиляди глинени плочи,

на които в подробности са описвали проблемите и въпросите, които са ги вълнували, за да знаем днес, че дори тогава обществата са имали идентични икономически проблеми - големите бичове както преди, така и днес са обедняването и обезценяването.

Но вавилонците отиват още по-нататък и за разлика от шумерите те започват да изучават икономиката, прилагайки изцяло научен подход. Те ежедневно записвали цените на стоките на таблици, обобщавали данните, след което ги пренасяли в други, за да следят тенденциите за по-дълги периоди - от няколко месеца нагоре. Ако се наложи, коригирали сметките, тъй като глинените плочи, ако се увият в кърпа, могат да останат меки в продължение на около 90 дни. В един момент това общество вече разполага с достатъчно знания и 1800 години преди Христа един от владетелите на Вавилон - Хамурапи, подготвя сборник от закони, известни като "Кодекса на Хамурапи". С него се задавали рамките, в които могат да се движат цените, заплатите, търговията и услугите. 

На много глинени плочи е описано каква загриженост е предизвиквала покупателната способност на среброто. Това стана ясно, след като в Йейлския университет бе направен превод на част от глинените плочи и на тях може да се прочете: "разменната стойност (на шекела) ще бъде унищожена, (защото) няма да има сребро". На други места смисълът е, че бизнесът "ще рухне", като се подчертава ролята на ценния метал - че когато няма сребро, не може да има обмен. Или бизнесът

"ще намалее, ще има недостиг",

тъй като "разменната стойност ще бъде ниска, (защото) ще има дефицит и глад".

На принципа проба и грешка, но с много наблюдения и прилагайки научен подход, през първото хилядолетие преди Христа във Вавилон така усъвършенствали "икономиката" си, че обвързали обезценката на среброто с шест основни стоки - кресон, горчица, фурми, вълна, сусам и ечемик. Това става ясно от публикация в списание Explorations in Economic History. Или там, преди повече от три хиляди години създали

първото подобие на "малката кошница",

която днес статистическите институти използват, за да следят накъде ще поемат цените на най-употребяваните продукти.

Вероятно тези първи икономисти в човешката история биха стигнали до още по-дълбоки прозрения, ако "суперзвездата" на древния свят - първият глобализатор в човешката история Александър Велики, не ги бе завладял. Неговата визия била да създаде империя, простираща се от Елада до Индия, и навсякъде разплащанията да стават с пари с неговия лик. Смятал, че това неимоверно ще улесни и ускори търговията и оборотите. Затова се концентрирал върху изграждане на инфраструктура като мостове, пристанища и охраната им.

Благодарение на това икономическите системи се усъвършенствали, настъпило успокояване и стабилност. За съжаление, Александър и обкръжението му не знаели това, което вавилонците били научили през вековете на базата на пробата и грешката. Когато младият елински цар завладял богатствата на Дарий, превръщайки ги във валута със своя лик, изведнъж на пазара се появили твърде много пари.

Поданиците му установили, че с една монета вече могат да си купят по-малко стоки. Но тъй като харизматичният Александър бил не само военен гений, а и човек, който бил в състояние да запали всички с мечтата си за новия справедлив и мирен свят, който ще изгради, никой не обръщал внимание на леката обезценка на парите. Но в момента, в който обожаваният от всички млад владетел починал, паниката настъпила и историците констатират, че макар и изключителен лидер, Александър Велики е отговорен за първата хиперинфлация в човешката история.

Професор Питър Темин от Масачузетския технологичен институт установява, че веднага след погребението му през 323 г. пр.н.е. обезценката на парите започва. Много изследвания има, че е надхвърлила на места 700%.

Според Темин политическата несигурност е била само поводът да започне процесът, но истинските причини най-вероятно са свързани с плячкосаното във Вавилон сребро, което изведнъж заляло Елада. Така още преди новата ера до Европа достигнала вавилонската мъдрост, че емитирането на твърде много пари води до обратен ефект, и затова пускането им в обращение трябва да става под стриктен контрол.

И макар че икономистите в Елада са наблюдавали и изучавали този феномен, за съжаление, урокът не успява да достигне до Римската империя и

тя е обречена да повтори същите грешки,

но по още по-болезнен начин. Всъщност тя е първата, която загива в резултат на неимоверното разрастване, придружено от тотална икономическа неграмотност.

От първи век преди Христа почти до новата ера империята бързо завладява нови територии и нескончаемите войни и професионалната армия изискват все повече средства. Затова започват да се емитират все повече монети с все по-малко съдържание на сребро.

Дори Цицерон в своя трактат De Officiis отбелязва, че в този период валутата е загубила толкова много от стойността си, че в един момент вече никой не знаел с колко всъщност разполага. Хиперинфлацията е подсилена и от народния трибун Друз Ливий, който решава към намаляващото сребро в монетите да добави повечко бронз. Избухва огромен скандал и започва изтеглянето им от пазара, но това е придружено с огромни сътресения за търговията. Появява се паника и различни дефицити.

В същото време императорите са принудени непрекъснато да отбраняват границите от германските племена и персийската армия, да увеличават броя на войниците, което е свързано с необходимостта от все повече средства. Нерон успява през 84 г. да върне за кратко доверието във валутата, постановявайки, че в нея ще има 90% сребро, но хубавата идея не може да устои дълго под натиска на разрастващата се икономика. За да се финансира отбраната и сигурността, на населението са наложени огромни данъци,

появяват се периодични дефицити на зърно и храни

и властта непрекъснато девалвира денария, за да посрещне нарастващите нужди в огромната империя.

В един момент хиперинфлацията е такава, че бирниците официално отказват да събират от населението пари и настояват налозите да са под формата на храни и провизии.

Макар че Диоклециан се опитва да въведе реформи, налагайки държавен контрол върху летящите към небесата цени, той на свой ред се сблъсква челно с пазара, който буквално задушава в зародиш идеята му.

Гладът и недоверието във властта стигат до етап, когато мнозина местни велможи решават да обособят свои територии, за да се справят сами с икономическите предизвикателства и неволи. Така се стига до естествения край - през 395 г. Теодосий I разделя Римската империя между синовете си Хонорий и Аркадий и тъй като те вече не са в състояние да отблъснат набезите на варварите,

идва неизбежният край

От тази гледна точка е истинска загадка защо никой в това прогресивно римско общество не се е сетил да прочете част от глинените плочи на шумерите и вавилонците, които още в най-дълбока древност са разбрали как да контролират обезценката на парите. Защо това е убягнало и на изключителните философи и мислители около Александър Велики? Защо винаги човешката цивилизация е обречена да учи по трудния начин едни и същи уроци и да ги повтаря отново и отново? И така до днес, когато директорът на МВФ призовава да се върнем към историята и да си припомним как в миналото е преодолявана инфлацията.