• Всяка година хиляди спортисти и милиони фенове ги връхлита едно и също разочарование – така чаканото зрелище се отменя в последния момент заради липсата на лед

От теб се иска да се държиш криво-ляво на кънките и да приемаш с усмивка идеята, че замръзналият ти нос всеки момент може да се отчупи от лицето. Отговаряш ли на тези две условия, смело може да се запишеш за участие в легендарното зимно състезание "Обиколката на единайсетте града". А и да не забравим условието да имаш дълголетници в родата, тъй като нищо не ти гарантира, че въпросната надпревара ще се проведе в следващите сто години!

За последно състезанието е организирано през 1997 г. и оттогава до днес разочарованието преследва като вярно куче милионите мъже, жени и деца, които мечтаят по някакъв начин да бъдат част от приключението. Преди 27 години обаче атмосферните условия се оказват достатъчно подходящи, за да позволят на 25 000 фенове на пързалянето с кънки да се впуснат в луда надпревара по замръзналите езера и канали в нидерландската провинция Фризия. Състезателите трябва да преминат почти 200 километра, обикаляйки всичките единайсет града на провинцията. Стартът е рано сутринта, а желаещите да се окичат със слава и богатство са задължени да финишират преди полунощ.

Най-важното условие е да има достатъчно дълбок лед, който да издържи на голямото натоварване. Защото десетките хиляди участници са следвани по петите от два или дори от три милиона зяпачи, които искат да гледат шоуто "от първия ред". Никой не би искал дори да си помисли за размерите на бедствието, ако част от тези хора изведнъж пропаднат в ледената вода. Точно заради това организаторите на състезанието още през 1909 г. въвеждат неотменимото правило, че ледът трябва да е дебел поне 15 сантиметра, за да се проведе състезанието по замръзналите водоеми в северната част на Нидерландия. По-късно метеоролозите изчисляват, че са необходими поне две студени седмици с температури около и под минус 10 градуса по Целзий, за да бъде трасето достатъчно сигурно за състезатели и зрители.

Със затоплянето на планетата се оказва почти невъзможно студът да се задържи за толкова дълъг период от време и от 1909 досега са се провели едва 15 подобни състезания. Със сигурност най-зрелищната надпревара е тази от 1963 г., когато хиляди стартират, но малцина успяват да финишират. Жесток студ в съчетание със силен вятър и непрестанен снеговалеж поставят на изпитание психиката и физиката дори на най-запалените и тренирани кънкьори.

"Първо ми замръзнаха пръстите, после носът, а след това спрях да усещам голяма част от тялото си. Някъде в средата на трасето дори пропаднах до кръста във водата, но се измъкнах и продължих да се състезавам. Ако бях спрял да се преоблека, сигурно щях да измръзна до смърт. Видимостта беше нулева и едва ли някой щеше да ме забележи и да ми се притече на помощ. Тогава си помислих, че продължавам напред не само в името на победата, а и в името на собственото си спасение", ще си спомни по-късно Леферт Олденкамп, който все пак успява да пресече финала и да се нареди на престижното 44-то място.

Победителят през онази мразовита 1963 г. е Райнир Папинг, който се превръща в истинска знаменитост и не губи звездния си статут до смъртта си през 2021 г.

Всеки един от победителите се радва на статут на кралско величие. Именно хората със синя кръв винаги са сред посрещачите на първите финиширали и тяхно е задължението да наградят победителите. Славата е толкова голяма, че чак не успява да понесе на някои от големите имена, които са изминали всичките тези 201 километра. Така например двукратният победител от 1985 и 1986 г. Еверт ван Бентем по-късно се премества да живее в Канада, за да се отърве от собствената си популярност в Нидерландия.

За местните кънките са почти толкова голяма страст, колкото и колелата. С идването на първия студ нидерландците изоставят всичко маловажно и се юрват да търсят естествено заледени водоеми или зимни пързалки, за да се отдадат на безгрижния танц по леда. Толкова запалени фенове просто няма как да не си изгубят ума по състезание, което, първо, е зрелищно и второ, е почти толкова рядко, колкото и слънчево затъмнение.

Истерията е толкова голяма, че в страната от столетие насам съществува организационен комитет, който всяка година се ангажира с подготовката на събитие, което почти сигурно няма да се проведе.

"Длъжни сме да бъдем подготвени, ако природата ни прати двуседмичен студ. Още на първи декември се събираме, за да обсъдим всички предизвикателства, а те не са никак малко. Ще трябва да се погрижим за 25 000 състезатели, поне 3000 журналисти и още над два милиона фенове на състезанието. Всички тези хора трябва да бъдат настанени, да бъдат нахранени, да им се осигури нормално придвижване между градовете, откъдето минава трасето", разказва Вибе Вилин, който е председател на организационния комитет. Негова е и тъжната задача да разпусне комитета някъде в края на февруари, когато стане ясно, че състезание няма да има.

"Не крия, че изпращам с разочарование всяка следваща година. Най-близо до целта бяхме през 2012 г., когато се задържа студено и много от реките замръзнаха. И все пак ледът не стана достатъчно дебел, за да пуснем състезателите върху него. Тогава не само аз, но и милиони мои сънародници въздъхнаха с тъга", допълва Вилин и не смее да прави оптимистични прогнози за бъдещето. Глобалното затопляне води до топли зими и съответно намалява до минимум шансовете за провеждането на това толкова мащабно спортно събитие.

"Ние обаче ще останем тук и ще бъдем готови, ако природата се опита приятно да ни изненада. Чакаме вече 27 години и сме готови да чакаме още 27. Тогава сигурно няма да съм аз, но моят наследник ще бъде в този кабинет и ще се погрижи всичко да мине по ноти. Пързалянето с кънки е наша страст и ние няма да предадем традицията", категоричен е главният организатор Вибе Вилин.