В голяма публикация в броя си от 18 декември 2012 г. "168 часа" обследва последния път на Васил Левски от Ловеч до мястото на залавянето му в Къкринския хан на същия ден преди 140 г.

Акцентът бе върху срещата на Апостола с конен патрул от 2 заптиета на Пази мост. Там той прави заблуждаваща маневра - казва им, че отива на лозето си, свива вдясно, описва широка дъга през полето и отново излиза на пътя за Къкрина.

Тази среща е обект на особен научен интерес вече 100 години. От нейното тълкуване зависи отговорът на въпроса дали Левски е бил предаден. Някои историци я представят само като епизод от биографията на Апостола - спирка по пътя му към неговата Голгота. Тези учени защитават тезата, че Левски вече е предаден от поп Кръстьо и потерята при Къкрина е знаела кого дебне.

За другата група учени обаче залавянето на Левски е резултат тъкмо от срещата на Пази мост. За част от тях предател на Апостола изобщо няма и той е допуснал грешки, с които събудил подозрение у заптиите. Те са го следили с поглед или са го последвали крадешком, за да установят, че той пак се отправя към Къкрина и най-вероятно ще нощува там. Тези учени се стремят да изчистят позора на предателството най-вече от името на поп Кръстьо.

По-свободно боравещите с фактологията автори лансират версии, че не попът, а укривателката на Левски Величка Хашнова го е издала. Или издайник е брат Марин Поплуканов, председател на комитета. Може да е спътникът на Левски до Къкрина Никола Цвятков или пастрокът му Никола Сирков, който подозрително скоро след обесването на Левски се пропива и умира от цироза. Издайник може да е и Христо Латинеца, ханджията в Къкрина. Всички те (без арестувания Поплуканов) са знаели, че Левски отива в Къкрина.

За да се провери дали заптиетата на моста са могли да държат под око накъде отива Левски след срещата с тях, трябва да се направи топографско измерване на местността. То ще установи докъде се е простирала видимостта от моста съобразно релефа на голата тогава местност. Днес това не може да стане ясно с просто око, тъй като има много шубраци и залесявания, правени в по-късни години.

В. "168 часа" заведе на моста експертен екип от геоморфолози, който сне точните координати на реперите в целия зрителен обхват на заптиетата от Пази мост. След това изготви карта на видимостта им и нивелационен профил на местността според надморската височина на реперите.

Екипът категорично доказа, че видимостта от моста е само около 500 метра. Анализът на топографските данни показа, че срещата със заптиетата не е повлияла по никакъв начин на залавянето на Левски. Така че налице е предателство. Самата личност на предателя обаче не може да се установи с помощта на географията. Това е работа на историята.

Днес се гмурваме в нея и очертаваме кръга на онези, които е било възможно да предадат Левски.

1. Никола Цвятков

Младежът с прякор Бакърджията е комитетски човек. Пастрокът му Никола Сирков е укривател на Левски. Никола потегля едновременно с Апостола от Ловеч и се засича с него при пътеката от махалата Дръстене. Оттам вървят заедно. Никола язди кон, в чийто самар е зашит архивът на комитета. Крайната им цел е Търново.

Като единствен очевидец след Освобождението Никола дава изчерпателни сведения за срещата със заптиетата на Пази мост. Източник на информация за нея обаче е и самият Левски според това, което е разказвал на други арестанти, както и в своите показания пред съда. Трети източник е един спомен на заптието Хасан Али чауш, който обаче е много късен и крайно недостоверен.

Разказите на Николчо са общо 3 пред различни изследователи. В тях има и неточности, например че онази нощ в Къкрина имало пълна луна. Но в главното Никола е последователен и категоричен.

На сутринта в Къкрина Апостола и раненото от него заптие са качени на волска кола за Ловеч. Никола е вързан заедно с ханджията и върви отзад. По пътя ги бутат в един трап и ги пребиват, за да изтръгнат признание. Те обаче са твърди и тогава, и по-късно пред съда.

Никола е свидетел на очна ставка на Левски с поп Кръстьо в ловешкия кауш същия ден. След това Апостола му разказва как е протекла тя. Никола съумява да спаси и коня с архива и опазва документите. Поведението му изцяло изключва да е предател.

2. Христо Цонев Латинеца

Споменът на Хасан Али е съмнителен, защото е преразказан чак на стари години от сина на Христо Латинеца, който го бил знаел от баща си. Минали са много десетилетия, но Христо Латинеца също е в кръга на възможните предатели. Като изкарва заптието толкова бдителен, синът гледа да оневини баща си.

Христо Латинеца е пратен ден преди Левски от Ловеч за Къкрина да отвори хана и да го приготви за нощувката на Апостола и Николчо. Минути преди турците да нахлуят, Латинеца излиза от хана и отива при роднини да вземе втори кон за Левски. В опита си да се измъкне Апостола грабва и неговия пищов от хана и стреля с него.

Латинеца се връща без кон доста бързо и също е задържан заедно с Николчо. Двамата обаче докрай отричат да са познавали Левски. По обратния път до Ловеч същата нощ заптиетата пребиват и него, за да издаде кквото знае.

И пред съда в София Латинеца твърдо отрича да познава Левски, макар Апостола да го е посочил като свой познат, когото обаче не бил виждал отдавна. На въпроса на разпитващите: "Дяконът казва, че когато си бил кръчмар край Ловеч, идвал няколко пъти в кръчмата ти и нощувал там", отговорът пак е непоколебим: "Нека казва, не го познавам."

Не е вярно, че Димитър Общи издава хана като комитетско свърталище. Тази теза се лансира, за да се пришият на отявления предател и всички други предателства. Общи не е знаел за хана. А и Латинеца не е негов собственик, само го е наел, и то отскоро - от май 1872 г. Левски едва ли е отсядал преди там повече от веднъж.

В силно белетризираната биография на Левски от Стоян Заимов Латинеца бил казал на Апостола:

"Бай Василе, по-скоро бягай от тукя, защото третий път стана вече как ханчето нощно време е претърсвано от Ловчанската и Севлиевската полиция. Търсят те под шумка и под дръмка..." Тук обаче, както и другаде в своя текст, Стоян Заимов е крайно недостоверен.

Съдът пуска Латинеца и Никола. Стражар ги връща в Ловеч, но там ги държат в кауша чак до 25 март, после ги освобождават. Латинеца също като Никола е крайно невероятен предател. Двамата мълчат за Левски и не се издават един друг. Но за разлика от Никола се допуска Латинеца да е обадил на поп Кръстьо, без да го подозира още в нищо, кога Левски ще отиде в Къкрина. Няма как да се разбере дали това е така.

3. Никола Сирков

Укривателят на Левски в Ловеч вероятно го е приютил на Бъдни вечер преди залавянето му. В къщата им Левски имал скривалище и при едно по-ранно претърсване е бил в него и се е измъкнал като по чудо изпод носа на заптиетата.

Никола и жена му Мария Сиркова може неволно да са издали пред поп Кръстьо нещо за Левски, но едва ли. Попът вече им е изглеждал подозрителен, често ги е посещавал и подпитвал дали няма Левски или някой друг да отива към Търново, за да проводи писмо по него. Веднъж попът дори остава цяла нощ у Сиркови да чака Левски да се появи.

Никола Сирков се пропива и умира от цироза само 6 месеца след обесването на Левски. За тези, които искат да оневинят поп Кръстьо, това е подозрително и те го отдават на гузна съвест.

4. Величка Хашнова

Укривателката на Левски е имала дрязги с поп Кръстьо по енорийски въпроси и е взела страната на баща си поп Лукан в разправиите му с поп Кръстьо. Брат Марин Поплуканов пък е арестуван и изправен пред съда в София. Всичко това, твърди се без доказателства, правело Величка Хашнова вероятен предател - тя била дала на турците Левски, за да спаси брат си.

Хашнова първа обявява поп Кръстьо за предател. Прави го открито, и то още преди Левски да бъде заловен. Тази теза е подхваната и от братята и се превръща във всеобщо убеждение на най-близките съратници на Левски, а и на самия него.

И в по-късните си действия, например през Априлското въстание, тя е безукорна. Укрива 3 месеца през 1876 г. Христо Иванов - Големия в дома си в скривалището на Левски. То буквално е взривено от потеря, но Христо Иванов успява да си пробие път със стрелба и да се спаси. По-късно Хашнова се грижи и за заловени Ботеви четници.

5. Марин Поплуканов

Председателят на Ловешкия таен комитет е арестуван заедно с Димитър Пъшков, след като Димитър Общи почва да издава организацията. Двамата са закарани в София и са осъдени на каторга, от която се връщат след Освобождението. По-късно Поплуканов е депутат и кмет на Ловеч.

Опитите да бъде оневинен поп Кръстьо най-често са за сметка на Марин Поплуканов. Той е обект и на множество по-късни инсинуации и фалшификации. Изтъква се, че след ареста му в Ловеч мюдюринът се държал много приятелски с него и с Пъшков, гощавал ги, черпел ги с кафе и пр. По-късно в Анадола Поплуканов живеел твърде охолно за разлика от другите заточеници, а накрая мистериозно се изгубило тефтерчето му, в което си водил сметки. Тук намекът е, че Поплуканов е харчил комитетските пари, за чието присвояване е наклеветил поп Кръстьо.

Изтъква се също, че самата му фамилия е "лукава", в нея има заложено лукавство. Към нея поради невежество или заради злоумисъл се пришива и Тодор-Лукановата фамилия в Плевен, чиято издънка е убитият премиер Андрей Луканов. Тя обаче е сродена в Ловеч не с фамилията Поплуканови, а със Сиркови, които са най-верните съратници на Васил Левски.

Най-после исторически фалшификат е също и че при разрушаването на Поплукановата къща през 1964 г. били "открити" 1600 турски монети, между които и златни - все емисия преди 1867 г. Тук намекът е, че това са присвоените пари на комитета, както и наградата, която Марин Поплуканов е получил за предаването на Левски.

Тази теория е твърде нескопосана. Марин Поплуканов е имал множество възможности да изхарчи тези пари, особено след Освобождението, а не да ги държи като съкровище, което някой ден ще го уличи.

От друга страна, той е главният обвинител на поп Кръстьо и организира и направлява публичното му опозоряване. Като кмет Поплуканов е искал от всеки кандидат за служба в общината ритуално да заплюе поп Кръстьо, за да получи назначението. Той е организирал и цедка в подчинената му пощенска служба в града за кореспонденцията на попа и е следял и късал писмата от и за него.

Поплуканов обаче е арестуван повече от месец преди залавянето на Левски, така че той не е могъл да знае дали и кога Апостола ще поеме към Къкрина, че да го издаде. Той със сигурност не е предателят на Апостола.