• Когато банките им отказвали заем, те се обръщали към него и се съгласявали на условието му - 18% лихва на година
• После теглели от други, за да му се издължат, иначе оставали без апартамент

При едно и също задължително условие е давал заеми покойният бивш финансов министър Стоян Александров, чието име бе върнато в публичното пространство от сина му Петър. Младият мъж е в ареста с обвинение, че е убил един от длъжниците на баща си - Кирил Русев.

Условието на Александров било непоклатимо - кредит само срещу ипотека. Това разкриват длъжници, някои успели да върнат парите, други загубили имотите си. Другото изискване било, че пари на случайни хора не са дават. Бившият банкер обичал да работи с проверени и препоръчани му молители. Така от 2002 до февруари 2015 г. успява да раздаде заеми в размер на 541 000 лева, 1 693 160 долара и 3 738 600 евро на общо 61 души с най-различни професии, финансово положение и възраст и от най-различни места - София, Пловдив, Бургас, Варна, Видин и Царево.

Повечето от тези хора почти не го познават, виждали са го само по веднъж - най-вече, когато полагат подпис под договора за ипотека, когато срещу имот вземат някакви пари.

Сумите също са

различни - от 20

хил. лева до 300

- 400 хил. евро

Сред кредитираните от него има строителни предпримачи, служител на МВР, сервитьор, барман, автомонтьор, бизнесмени, брокери, бивши колеги на Александров. Имотите, които те ипотекират, също са различни - гарсониера в “Красна поляна”, вили в “Бояна” и “Симеоново”, апартаменти на ул. “Граф Игнатиев” и в кв. “Лозенец” - кой каквото има.

В повечето случаи лихвата е 18%, в други няма лихва, или по-точно тя е скрита. Например вземаш 50 хил. лева за 6 месеца, след изтичане на срока освен тези пари връщаш и още 4020 лева, предварително договорени. Или вземаш 200 хил. евро за 6 месеца, като лихвата е изчислена на 18 хил. евро за периодо. Трети пример - 50 хил. евро за година с лихва 12 хил. евро. При всеки различно.

В интерес на истината повечето пари са превеждани по банков път, като кредитополучателят предварително е откривал сметка в банката, в която е работил Александров.

Действал е винаги по един начин - отпуска исканите пари задължително срещу ипотека на имот, и то на проверени хора, държал е да ги види и прецени.

Жена от Пловдив с неголям бизнес кандидатства през 2002 г. за кредит от банка, чието име вече не помни, но пък си спомня, че неин директор е бил Александров. През 2002 г. обаче процедурата по отпускането на парите била дълга и невинаги водела до получаване на нужните средства. Така тя се запознала с Александров. В онзи период банките не дават лесно кредити и вероятно именно от това се възползва бившият финансов министър. При срещата им в неговия кабинет в банката той ѝ предлага заем. Жената получава 20-30 хил. лв., като в замяна ипотекира търговски комплекс. През 2004-а успява да му се издължи, взимайки кредит от банка.

Сценарият се повтаря и при друг длъжник на бившия финансов министър - Анатоли А., който през 2003-а посещава банка “Токуда” с намерението да получи заем. Оттам директно му обясняват, че процедурата е тромава, едва ли ще отпуснат парите и директно го насочват към Александров.

Срещу заема

мъжът ипотекира

два апартамента

в центъра на

София

- на ул. “Граф Игнатиев” и на ул. “Искър”. В замяна получава 160 хил. евро, като за година и половина трябва да върне 202 040 евро. Условието на Александров е само едно, както и при всички други - пари само срещу ипотека на имот. Мъжът е сред щастливците, които връщат парите и ипотеката се разваля.

Да се издължи на Александров, успява и бизнесдама, която през юни 2003 г. взема от него 160 хил. лева, а в замяна ипотекира апартаменти на бул. “Стамболийски”, ул. “Черковна”, имот на “Ломско шосе”. Тя връща парите и затова през 2006 г. отново прибягва до заем от Александров, ипотекира отново същите имоти.

Столичен барман, взел 20 хил. лева от банкера, описва лихвите като “много, много високи”. В замяна на парите мъжът ипотекира гарсониера в “Западен парк”. Четири месеца, след като получава сумата, той успява да получи кредит от банка и си откупува заема. Години наред изплаща заемът към банката.

Дясна ръка на Стоян Александров е Диана Матейна-Ралчева, бизнесдама, която умира през 2012 г. Самият Александров в интервю за “24 часа” признава, че както убитият преди седмици Кирил Русев, така и други хора му били заведени от Диана. Русев също признава, когато полицаите го разпитват, че е научил за Александров от Диана.

Любопитен детайл в биографията на бизнесдамата е, че тя била съпруга на Борислав Ралчев, собственик на трезора на бул. “Евлоги Георгиев”, който през 2008 г. беше обран. Тогава престъплението беше определено като най-големия удар у нас, защото мистериозно изчезнаха около 40 млн. лева. Самият Ралчев беше задържан. Покрай обира обаче срещу него започна разследване за лихварство.

Именно Диана Матейна води брокерка на недвижими имоти при Стоян Александров. Срещу ипотека на вила в Банкя тя получава 20 хил. долара.

Служителка на

МВР също

прибягва до

“помощта”

на Александров. Жената и нейните възрастни родители получават в замяна на свой имот два апартамента в кв. “Лозенец”. Строителят фалира и на тях им се налага да довършат жилищата, за да получат акт 15 и акт 16. Жената ипотекира своя апартамент, но на родителите ѝ банките не дават кредит. Така с една много сложна схема тя прехвърля техния апартамент на свой познат, а той иска заем от Александров. Взема 200 хил. лева, които обаче не са върнати и така единият имот е загубен.

До заем от Александров прибягва и бившата шефка на митниците Елка Владова. През 2003-а тя ипотекира имот на майка си в кв. “Симеоново”, а в замяна получава от него 80 хил. евро. През 2005-а банките олекотяват процедурата по даване на кредити, Владова тегли заем и му връща парите.

Не така обаче стоят нещата с предприемачи, които строят в Банско. Трябвали им пари да довършат обекта. Бившия министър им дал 200 хил. евро. Те се надявали да му се издължат от продажба на апартаменти. През 2009 г. обаче фирмата фалира.

За всички тези случаи срещу Александров се води разследване, но то е прекратено поради смъртта му през 2020 г.