• Интелектуалците казаха тази сутрин на френския президент, че искат България да следва реформаторската политика на Михаил Горбачов, казват те след историческото събитие

• Чувствам се като муха в супата, споделил Йордан Радичков след емблематичната среща

Повечето хора смятат, че промените в България са започнали в края 1989 г. със свалянето на Тодор Живков от власт на онзи прословут пленум на Политбюро на Бългaрската комунистическа партия на 10 ноември. Но всъщност един много важен външнополитически акт още в първите седмици на същата тази съдбовна година бележи истинското начало на този процес.

Тази седмица се навършват 35 години от паметното събитие, останало в историята като "Закуската на Митеран".

На 19 януари 1989 г. Франсоа Митеран, който е първият френски президент, дошъл на посещение в България, кани в резиденцията на своя посланик в София 12 български интелектуалци. Повечето от тях са част от учредения месеци по-рано Клуб за подкрепа на гласността и преустройството, смятан за нещо като дисидентска организация, защото открито

подкрепя перестройката

на съветския лидер

Михаил Горбачов, надигайки все по-често глас, който би могъл да се тълкува като критика лично срещу Тодор Живков.

По това време българският държавен глава вече е изпаднал в международна изолация заради т.нар. Възродителен процес срещу българските мюсюлмани, а също и заради настъпилата хладина в отношенията му с младия ръководител в Москва. От пречупената перспектива на официална София визитата на Митеран изглежда важна, защото на режима на Живков ще бъде приписана някаква легитимност. Но в действителност събитието ще има съвсем друг ефект, давайки силен тласък на демократичните процеси в страната.

Около дългата маса, застлана с бяла покривка със сини бродерии, която се пази и до днес като свидна реликва в резиденцията на френския посланик, са настанени 12 избраници. Апостолите на лелеяната българска демокрация? Твърде силно е да се каже, дори и да е мислено предварително като някаква сакрална препратка от гениите на френската дипломатическа школа, под ръководството на външния министър Ролан Дюма, който присъства лично там.

Кои са поканените българи? Философът Желю Желев, който само година и половина по-късно

ще стане новият

държавен глава на България,

е настанен срещу Митеран. Може да се каже, че именно на това събитие д-р Желев е легитимиран като бъдещия лидер на опозицията. Там е поетесата и писателка Блага Димитрова, която предстои да стане първата демократично избрана жена вицепрезидент на страната. Има и още един философ - проф. Николай Василев, който по това време вече е изключен от комунистическата партия. През 1991 г. той ще стане вицепремиер и министър на образованието в правителството на Филип Димитров. Сред гостите има писатели като Йордан Радичков, Радой Ралин и Ивайло Петров, а също и журналисти - Стефан Продев, Копринка Червенкова и Барух Шамлиев. Кинорежисьорът Анжел Вагенщайн и художникът Светлин Русев са също там. Има и виден представител на науката - физикохимикът акад. Алексей Шелудко. Той дори ще се опита да говори на френски пред журналистите, дошли с президентския самолет на Митеран, които много се интересуват що за организация е Клубът за подкрепа на гласността и преустройството.

Акад. Шелудко им казва, че позицията на Живков се е променила много и затова срещата с Митеран може да повлияе за по-добра, по-свободна посока.

"Участието в Клуба не е съвместимо с членството в Партията. А това е много важно, защото по-голямата част от хората в Клуба са комунисти", коментира убедено академикът.

След това един от френските журналисти заключава пред камерата: "Всъщност членовете на този клуб искат да бъдат легализирани. Те смятат, че единственото решение за България е да се следват промените, идващи от Москва."

За закуската на Митеран с български интелектуалци не е съобщено в българските медии от онова време. Като изключим журналистите, поканени като гости на масата, други наши представители на

пресата, радиото или

телевизията не присъстват

Не защото не са допуснати от домакините. Напротив, събитието не е тайна и програмата на президента Митеран е заявена предварително. Но за властите в София същността на тази закуска е повече от ясна. Франсоа Митеран е организирал подобно събитие по-рано с дисиденти от Полша и Чехия. Целта е да се проучат настроенията в тези страни и да бъде дадена енергия на промените. Какъв е замисълът, личи и от нагласите и реакциите на френските журналисти, пристигнали в комунистическа България. Около 30 на брой. Те са поканени в резиденцията в началото на събитието. Снимат седящите около масата, до момента, в който Франсоа Митеран вдига вилицата си. Тъй като според френския закон за печата е забранено да се снимат хора, които се хранят, това е символичният знак, при който всички журналисти трябва да напуснат салона.

Те довършват репортажите си отвън. В един от тези материали се казва: "По време на срещата Франсоа Митеран предимно слушаше. Разговорът около масата премина в тон, който е по-малко агресивен и без противопоставяне срещу властта, отколкото същата закуска, дадена при същите условия преди няколко седмици по време на президентското пътуване в Прага."

Това в общи линии е тезата и на останалите. Ето и друг цитат: "Интелектуалците казаха тази сутрин на Франсоа Митеран, че искат

България да следва

реформаторската политика

на Михаил Горбачов".

Има запазени кадри на Блага Димитрова, която е пресрещната от френските журналисти на излизане. Диалозите са на френски език.

- Какво си казахте с президента?

- Не, не, не, не...

- Само една дума, госпожо. Доволна ли сте?

- Доволна съм, но не искам сега... Нека другите, другите...

- Добре ли беше закуската?

- Много добре!

- Президентът беше ли любезен?

- Много любезен. Мерси, мерси...

- Страхувате ли се да говорите?

- Не, не. Съвсем не. Но вече говорих много.

Обобщението на една от основните френски медии за случилото се звучи така: "Отварянето на България на Запад. За това Франсоа Митеран говори със сигурност по-сериозно тази сутрин, приемайки десетина интелектуалци - по-скоро умерени опозиционери. Те изразиха пред френския президент преди всичко желанието си да видят българската власт да се вдъхнови повече от методите на Горбачов. Накратко -

истинските дисиденти

не бяха тук тази сутрин."

Това, което съвсем естествено ще убегне на френските журналисти, отразили случилото се на 19 януари 1989 г. в София, са посланията, изказани чрез метафори около масата: езоповия език, предпазливо, но често използван от българските интелектуалци от онзи период и затова тъй красиво усъвършенстван.

Около масата с бялата покривка на деликатно извезани в синьо флорални елементи всеки от поканените е насърчен да каже по няколко думи. Когато идва неговият ред, Йордан Радичков, който седи до Свилен Русев в края на масата, промълвява: "Някой тропа по покрива на общия ни европейски дом. Всички чувстват, че някой ходи горе..."

Това и без много въображение би могло да се възприеме като опит за пророческо послание, предвид настъпилите след няколко месеца събития. (5 години по-късно, когато Митеран отново идва в България, същите хора са поканени отново на закуска във френската резиденция. Тогава Радичков е запомнен с друга интересна реплика: "Чувствам се като муха в супата". (Особено красноречива метафора за България през целия период на 90-те години на миналия век.).