На 10 януари 2014 г. гласът на “Тоника” Георги Найденов - Гого издъхна на 64 г. след тежка битка с коварната болест латерална амиотрофична склероза. Плътно до него до сетния му дъх бе жена му Ева, която и до ден днешен чува стъпките му.

“Често сънувам как отваря вратата на дома ни. Понякога това усещане е и  физическо”, споделя певицата пред “24 часа”. Преди няколко години тя реши да събере в книга незабравими спомени за Гого. Не се е отказала от идеята си, но...

“Още не е готова. Пандемията много ни забави”, обяснява Ева. Бърза да уточни, че няма да е дебел том, а просто разказ за живота на Гого, представен ведро, с чувство за хумор, който се чете леко, без да се натрапва с нравствени послания и геройски пози. “Защото Гого беше такъв -

земен човек, с чувство за хумор, не се вземаше на сериозно

Ако има живот на оня свят, а аз мисля, че има,  ще му хареса”, казва Ева. 

За книгата тя е подбрала весели истории, съпреживени със съпруга ѝ, които излива на диктофон. В спомените ѝ помага и Тони Димитрова, с която са големи приятелки. На нея поверила подбора на историите, а с редактирането се занимава литераторката Цвета Андреева.

Идеята беше книгата да се появи на бял свят за 10-годишнината от смъртта на Гого, обаче още била в насипен вид. 

Ева се доверила на Тони Димитрова заради чувството ѝ за хумор. “Натюрелът ѝ много подхожда на Гого. Наскоро даже премахна няколко разказа, защото ѝ се видяха недостатъчно смешни”, разказва Ева Найденова.

В книгата за бургаския бас ще се включат и негови приятели и колеги от музикалните среди. Изключително свежи спомени за дългогодишния си приятел пази Тони Димитрова. Тя разказва как посред нощ след някакво участие двамата с Гого се прибират с кола и на входа на Бургас телефонът му звъни. Синът на певеца - Димитър, го моли  спешно да му вземе някакво лекарство от аптеката до Водната палата. След десетина минути Гого излиза бесен - изложил се пред аптекарката, след като я попитал за какво се използва илачът. Оказало се, че лекарството се приема след секс.

“Случките с Гого са много и от различно естество”, казва Тони Димитрова. Много от тях са куриозни, някои дори звучат като виц.

“Ако Ева ме покани, на драго сърце ще се включа в книгата със спомени за Гого”, казва и композиторът Стефан Диомов. С Ева често се чуват по различни поводи. “Напомняме си да си пием хапчетата редовно”, шегува се тя. Двамата заровиха томахавките след известно време на обтегнати отношения и сега пак са приятели.

За Диомов Гого е най-верният му съратник при създаването на легендарната “Тоника”. “Това беше един неуморен танц. На него разчитах най-много. Беше ентусиаст.

 Раздаваше се с цялото си сърце, не пестеше енергия”,

споделя маестрото . Връща се към 70-те години на миналия век, когато двамата с Гого обикаляли оказионите в страната да търсят подходяща техника за “Тоника”. Налага се да  пропътуват хиляди километри, за да се сдобият със западни уредби и инструменти втора ръка. Днес Диомов с тъга признава, че се чувства длъжник, че не е посветил песен на Гого след смъртта му.

“За съжаление, не съм дръзнал да го направя. Приемам го като eдин вид свещенодействиe и не бих посегнал с лека ръка към петолинието”, казва композиторът.

Той обаче има идея отсега нататък фестивалът

“Бургас и морето” да отделя по 10-15 минути в знак на признателност

към покойните си творци, сред които е и Гого.

“Не  знам под каква форма ще бъде - песен или нещо друго, но хора като Гого, Ваня Костова, Иван Христов и други прекрасни музиканти го заслужават. Това са хора, които са създали облика на града”, казва Диомов.

На 10 януари  вечерта общината огласи  главната улица “Александровска” с песните му - пускаше ги в продължение на часове по радиоуредбата. Култовата “Бургаски вечери”, изпята от Гого и Ева, просълзи  бургазлии, които никога няма да забравят дълбокия му глас, озаряващата усмивка и десетките шлагери.

Съгражданите му още си спомнят 2009 г., когато Гого се появи пред публика на юбилейния си концерт “И аз съм на 60”. Сред звездите, които излязоха на  сцената, бе и Красимир Гюлмезов от група  “Домино”. Тогава композиторът едва ли е предполагал, че 5 години по-късно ще напише песен в памет на приятеля си.

Гюлмезов е единственият, който досега е посветил песен за Гого.

“Вместо сбогом”  е много тъжна песен по стих на Живко Колев,

който спонтанно грабва листа в деня, когато певецът издъхва. На Гюлмезов обаче, дълбоко разтърсен от смъртта на приятеля си,  му  трябва доста повече време.

“Трудно се пише песен за човек като Гого, с когото ни свързваха много неща”, казва композиторът. 

Двамата с Гого са живели в една стая в Скандинавието, където известно време заработват на гурбет - Краси има какво да разкаже в бъдещата книга за баса на “Тоника”.

Пътищата им се пресичат и в България -  Гого е този, който кани Гюлмезов в “Домино” и го качва на голямата сцена.

“Беше лъчезарен, усмихнат, прекрасен човек. Обичаше хората, песента. Въпреки че нямаше музикално образование, беше надарен свише. Имаше неизчерпаема енергия, беше мотор във всичко, с което се захващаше”, разказва музикантът.