• В колекцията му има ценни екземпляри от "Телефункен", "Блаупункт", "Менде", дори и от Мозамбик
• През времето на тоталитарния режим у нас на апаратите са слагани пломби

Над 700 стари радиоприемника има в богатата си колекция 27-годишният библиотекар Ибрахим Кьосеюмер. Младият мъж мечтае да направи музей в родния Момчилград. Хобито на Ибрахим е от дете - първата му среща с техниката е била още като е бил на 7 години.

"Баща ми имаше радио-телевизионен сервиз от 1990 до 2003 г. в Момчилград и аз израснах с тази техника. Винаги съм имал страст към старите радиоприемници и аудиотехника. В момента имам над 500 транзисторни приемника, произвеждани от 1960 г. до началото на XXI век. От тях 100 лампови и около 100 уайфай техника - усилватели, касетофони, грамофони, тонколони", разказва Ибрахим.

Най-старото му радио е произведено през 1930 г., то е на немската марка "Телефункен". 

"Менде" от 1936 г. е друг рядък екземпляр. Имам радиа от Германия, СССР, България, Япония. Любимите са ми българските радиоприемници. Те са в много добро състояние в сравнение с останалите, защото изработката им е много качествена", твърди колекционерът. Той допълва, че

радиата са история, тъй като всяка епоха оставя
отпечатък върху дизайна им

Като пример Ибрахим посочва немските радиа от 30-те и 40-те години на XX век, върху които са поставяни символите на Третия райх. Колекционерът има два такива модела – "Лоренц" и "Блаупункт". Вторият му бил подарен от ивайловградчанин, който го открил в банков офис - радиоприемникът е бил използван във времето на социализма.

Диря върху дизайна на радиата оставя и тоталитарният режим. През 50-те години на мода са били червените корпуси. Такъв е един от най-редките екземпляри в колекцията на момчилградчанина.

Той е произведен в СССР през 1954-а и носи гръмкото име "Звезда 54". Радиото е еднакво и по външен, и по вътрешен вид с френското "Екселсиор". Разликата е, че съветското е червено, а западното – със зеленикав корпус. Френското също е изключително рядко.

"Има спор дали "Звезда 54" е копие на "Екселсиор", или французите са копирали руското", твърди Ибрахим.

Друга следа, която тоталитарният режим в България оставя върху радиоприемниците, са пломбите. Те били поставяни през 50-те и 60-те години, за да не могат да бъдат хващани т.нар. черни станции.

"Имам различни приемници с пломби. Те хващат точно определена честота. Вероятно радиоприемниците са били проверявани от тогавашните власти. Няма друго обяснение как пломбите са оцелели", смята Ибрахим.

По времето на социализма в България се появяват екзотични марки като XIRICO от братски Мозамбик.
"Когато ми попадна това радио и прочетох Made In Mozambique, реших, че е нещо много рядко. Оказа се, че греша.

Радиото се е продавало масово в българските магазини през 70-те и 80-те години на XX век", твърди младият мъж.

Някои от приемниците в колекцията имат и лична история. Сред любимите радиа на Ибрахим е "Телефункен" от 1940 г. Причината е не само че е
запазено в абсолютно

автентичен вид и работи, а и има документация към него

Радиото има гаранционна карта, в която е посочена годината на покупка, името на купувача и адресът му, запазена е дори касовата бележка.

"Вълнуващо е да разполагаш с подобни документи, и то от време, в което радиоприемниците са били голяма рядкост. В първата половина на XX век много села и дори градове не са разполагали с този вид техника.

  Там, където е имало радиоприемници, са се събирали групи хора, за да слушат новините от важно събитие.

Проблем е било и липсата на електричество. Тогава разпространени са били радиа, захранвани с акумулатори и батерии. Те са били и по-компактни", обяснява колекционерът.

Той твърди, че все още се намират стари радиа, с които да обогати колекцията си. Ибрахим Кьосеюмер обикаля битаци и пазари. Намирал е стара техника, изхвърлена в контейнери за смет. Много хора му даряват приемниците на своите бащи и дядовци, когато разберат, че ги колекционира.

"Трябва много време и търпение, за да колекционираш радиоприемници. Не е евтино хоби. Самото реставриране излиза много по-скъпо от придобиването на радиото", твърди Кьосеюмер. Той реставрира радиоприемниците сам и държи да останат в автентичен вид.

"Много хора използват само кутии, от които са извадили старите части и са поставили съвременно устройство, което възпроизвежда музика. В този случай казвам, че са осакатили радиоприемника, оставили са го без душа", твърди Ибрахим.

Той е горд, че почти цялата му колекция функционира.

"Имам радиоприемници с липси на определени елементи, но продължавам да търся части за тях, за да ги реставрирам. Някои части се намират трудно, търся ги предимно в интернет.

За реставрацията на едно радио търсих частта близо 2 години. Когато я открих, дори не попитах за цената, просто казах "Купувам я", емоционално говори Ибо.

Той допълва, че често разчита на други колекционери при намирането на части. Поддържа контакти със свои колеги от цяла България и от Турция, с които си разменят части.

Според колекционера най-трудно е при реставрацията на ламповите радиоприемници. Частите са много редки, а и трудно има съвместимост.

Най-често трябва да се намери лампа от същия модел. Колекционерът няма проблем със схемите на различните радиоприемници, независимо дали са произведени в СССР, в Западна Европа, или на друго място в света. Твърди, че

няма модел, чиято схема да е потърсил и да не е открил

Тестването на старите радиоприемници е проблемно само при дългите вълни. В България на средни вълни все още се излъчва сигнал от Видин. На къси също има излъчване.

Вълните, които най-често той успява да хване, са от Западна Европа или Азия. Има излъчване от Гърция, а също и от Турция.

В момента Ибрахим Кьосеюмер съхранява огромната си колекция на цял етаж в родната къща на баща си в Момчилград. Радиоприемниците са наредени на рафтове, а тези, за които няма място, са поставени в кашони.

Той мечтае един ден да направи собствен музей, в който да изложи колекцията си от стари радиоприемници.