Разкази от две мои лични срещи с големия Георги Калоянчев

Да гледаш филм заедно с Георги Калоянчев в дома му, си е велико преживяване. Особено пък ако филмът се казва “Кит”, в който той играе главната роля, а историята около създаването му е интересна едва ли не повече от самия филм. Калата се вживява, припомня си, коментира, смее се, понякога и леко се натъжава...

Питам го имал ли е неприятности около “Кит”. После го слушах и, както е казал поетът, само записвах.

Аз нямах неприятности, но режисьорът и цялото киностудио браха бая ядове около този филм. Режисьорът Петър Василев много тежко понесе критиките и особено орязването на голяма част от филма.

При едно посещение при Тодор Живков той ме попита какво снимам. Един филм, казва се “Кит”, отвръщам. А? Какъв е този кит?

Ами хващат една хамсийка, започвам да му разказвам историята. И докато хамсийката дойде до брега, става кит.

Какви са тия фантасмагории, бе, намръщи се Живков и аз разбрах, че ще е недоволен от филма. И наистина, след като го пуснаха в едно-две кина, го спряха. И доста години въобще не се прожектираше. През това време още го рязаха и поправяха.

Но повече не сме разговаряли с Тодор Живков за този филм. Зрителите много го харесваха, обаче големите партийци се мусеха: Каква е тази история, бе, може ли такава работа да се прави на филм? Прекалявате бе, другари!...

(Започват надписите на филма, имената на актьорите и създателите му са илюстрирани с различно големи риби.)

Гледай, гледай, аз съм най-голямата риба.

А виж как режисьорът Петър

Василев си слага таралеж в гащите...

Тези морски кадри в началото са снимани в Созопол. Ей го Гришата Вачков. Много обичаше да подвиква: йеп, йеп, йеп. Рибарите около него бяха момчета бургазлии. О, ето го и Валентин Русецки - риба, ама цаца... цаца, ама риба. Народът много хареса тоя лаф тогава.

(Григор Вачков запява “Недей да плачеш, недей да страдаш...” и Калата веднага се включва): “...Само ти, сърцеее, си ми приятел...”. Много беше на мода тая песен. Виж го Гришата как си преправя гласа. За да е по-смешно. Ама виж как леко и фино го прави, с мярка. А сега се правят съвсем на идиоти.

Ето и любовните сцени.

За тях началниците казаха: “Вулгарната сцена в началническия кабинет да се съкрати!”

Ей го Ефо... Евстрати Стратев. Прекрасен актьор, ама много пиеше. Във водни чаши пиеше водка, и то по всяко време на деня - обед, вечер.

Ей го и моя портрет на стената... Сигурно е дразнело другарите горе, но тогава Тодор Живков висеше по стените във всички началнически кабинети. А бай Тодор няма как да не го е подразнило, че от цаца става кит. Знаел е, че хората ще разберат за какво иде реч - как се преувеличават нещата у нас.

Цяло лято изкарахме в Созопол. Ей го Цвятко Николов, мнооого интересен актьор беше... Жена ми беше увлечена по него, преди да се появя аз. Е, симпатичен й бил! Валя! Ела да видиш едно познато лице. Не, не, този другият. Ето този. Кой е той? Познаваш ли го?

(Валя: Цвятко! Е, как няма да го познавам, той ми беше кандидат...)

Божкее (Смее се с цяло гърло). Черемухин е авторът на сценария, той беше в “Стършел” после. От едно фейлетонче само тръгна този филм, а какво чудо стана! “Работническо дело” е отзад в джоба на Цвятко Николов. Така беше тогава. Ако сега снимаха, “24 часа” щеше да е стърчи от джоба му. Хе-хе-хе...

Гледайте какво хубаво гадже е била Надето Топалова! Миньонче. Тя и сега си е миньонче... Ех, хубави спомени! Я! Цвятко как пее “Хей, поле широко...”. Като истински селянин. Гледай какъв пуст и широк плаж! А сега всичко е застроено с хотели, с какво ли не. Моята квартира беше съвсем до плажа и вечер излизах да се къпя.

Абе кога най-накрая ще се появя аз в този филм?

А, ето ме! Виж колко дълго ме е държал зад кадър Петър! И мисля, че по режисура появяването ми трябва да стане рязко, ударно. Ефектно!

Ето го и бай Пано! (Актьора Димитър Панов. Започва да го имитира): Да не вземете да ме обидите и да ми дадете някоя втора награда...”. Така казваше преди годишните прегледи.

(Портретът на Парушев-Калоянчев пада от стената и удря героя на бай Пано по главата. Калата изпада в луд смях.)

Слушай, слушай как се надува план. Ама то тогава така май си се лъжеше във всичко. Всеки ден трябва да се изпълни нормата! Ама как? Лъжат, преписват, надписват, стъкмяват... Ех, как беше посрещнат този филм, мама му стараа! Заради критиката, а все добри актьори играят!

Ето ме най-после и мене, големият началник. Ловя риба с ръце в един гьол, а двамата ми заместници тичат с новината за кита. Виж, виж... (Калоянчев се смее толкова искрено на себе си, сякаш се вижда за първи път).

Ето, ето... В подмолите ме клъцва змия. Май че си го измислих на момента. Аз много си измислях и импровизирах. Гледай, гледай - вилата ми на 5 метра от гьола, а аз ги изминавам със служебната кола. Е това е сатира, а? Какво ще кажеш? Как смело сме се подигравали. Ей тука вече си мечтая да стана министър на китовете.

Виждаш ли тук как се гъбаркат с Парцалев - че е мъж и половина. А тук ме обвиняваха, че походката ми приличала на Тодор Живковата. Е, чак пък неговата. Искал съм да покажа началническа походка сигурно.

Ето го и Любомир Киселички,

много красив актьор. Беше и голям любовник. И него пиенето го съсипа...

Божее, какви работи... Как няма да го спрат този филм, бе!

Ама това наистина е Мария Тролева, говорителката по телевизията. Тук от тия кадри искаха да махат. И си личи, че е рязано. Като бутнах вазата с цветята и водата се разля на масата, импровизирах: “Щом има кит, трябва да има и вода, където да плува...”.

А това е Ренета Киселичка, съпругата на Любомир. Много красива жена беше. Гледай, екипажът играе на бъз, а ние чакаме китове. Ехе-хе-хе. А тука Стояна (Мутафова) ми казва: “Каква баба съм ти аз, бе? Не виждаш ли, че си по-дърт от мене...”. Импровизира си. А я виж Катя Чукова с каква добра гръдна обиколка е тук. Боже, Парцалев прави каскади!? Ама той беше много страхлив човек, това сигурно е дубльор. Ей го, снимат го отдалеч, не е Пацо това...

Виж тук как един букет удря Гришата Вачков по окото, но той геройски се справя... Ето, китът лапва моя герой Парушев. СоциализЪмът няма нужда от таквиз хора, ха-ха-ха... За кит мечтаеше, за кит говореше, а китът го изяде... Така свършва нали? Не е лош филмът, не е! Много е хубав даже. Хората трябва да знаят, че е сниман във време, когато за една запетайка те викаха да даваш обяснения... 

(В следващ текст четете историята как Калоянчев две години отказва да ходи на училище, става "млекарин" при баща си)