Не преживя обвиненията и исковете за конфискация

Екшън с реални лица заради вехти заеми предизвика два инсулта и кома на Стоян Александров, които банкерът и бивш финансов министър не преживя. През август 2020 г. той получава втори инсулт в дома си в Горна баня - година след първия. Банкерът е сам и при падането се наранява фатално. Закаран е в кома във ВМА и така и не излиза от нея. Умира от сърдечна недостатъчност.

Негови колеги и приятели споделят, че Стоян Александров е преживял тежко разследването на прокуратурата, започнало по сигнал на негови длъжници и стартирало 4 години преди кончината му. До тогава кариерата му върви повече от блестящо. През 1992 г. е финансов министър в кабинета на Любен Беров. Заради обявения от предишния премиер Андрей Луканов мораториум по външния дълг България е в пълна изолация. Александров става част от екипа, успял да предоговори дълга. Името му се свързва и с  въвеждането на ДДС от 1 април 1994 г., както и на касовите апарати. Той

прекратява практиката правителството да се кредитира от БНБ,

като пуска на пазара първите държавни ценни книжа. След падането на кабинета през 1994 г. Александров за кратко е директор на Централна кооперативна банка, а след това оглавява  надзорния съвет на Банка Д, собственост на Фуат Гювен.

През цялото време преподава в катедра “Финанси” на УНСС. Два пъти е избиран за общински съветник в София, беше и кандидат за кмет. Докато през лятото на 2016 г. гръмва публичен скандал. Пред една от големите телевизии двама души, единият от които е убитият Кирил Русев, го обвиняват в лихварство. Две години по-късно антикорупционната комисия (КПКОНПИ)

внася в съда иск да се отнеме негово имущество за 11 млн. лв.,

след като прокуратурата ги сезира. Комисията започва проверка и в крайна сметка  иска конфискация на 5 офиса и 2 склада в Плевен, жилище в Сандански, игрална зала с коктейл бар и два магазина в София. В описа са и двуетажна къща в Горна баня, апартамент в столицата, гаражи. 

Проверка на “24 часа” показа, че делото на КПКОНПИ срещу Александров и семейството му още е висящо и далеч от решаване на първа инстанция. Внесено е в съда на 13 август 2020 г. - датата, на която Александров получава втория инсулт и изпада в кома. След смъртта му прокуратурата прекратява разследването срещу него, но делото на КПКОНПИ срещу наследниците му продължава.

Проблемите на Александров започват от това, че е раздавал кредити като физическо лице.

След запитване от “24 часа” от БНБ през 2020 г. обясниха, че отпускането на заеми с лични средства не е забранено от закона, защото не е банкова дейност и не е нужен лиценз. Оттам припомниха, че законът не позволява подобни сделки да се извършват като “дейност по занятие”. 

Разследването на прокуратурата показа, че от 2002 до 2015 г. Александров е отпускал заеми като физическо лице и през две свои фирми - “Стал 2007” и “Александров и сие”, които сега са собственост на сина му и срещу тях има претенции от антикорупционната комисия. Лихвите били между 14 и 18%, а

негови длъжници са 61 физически лица и фирми, като сумата на заемите е близо 30 млн. лв.

Прокуратурата започва разследване срещу Стоян Александров след сигнала на Кирил Русев и на още един длъжник - Ивайло Илиев.

На 16 август 2016 г. “24 часа” посети банкера в двуетажната му къща в кв. “Горна Баня”.  

“Никога не съм крил, че давам заеми. Аз самият не съм имал и един лев заеми. Същото се  отнася и за фирмите ми. А това означава, че давам назаем само свои собствени пари, при това с доказан произход и платени данъци. Давам ги или като физическо лице, или през някоя от фирмите ми, една от които е лицензирана да отпуска заеми”, обясни Александров тогава.

На въпрос за произхода на парите, от които отпуска заеми, уточни, че в последните 15 г. е бил високоплатен банков служител и преподавател, участвал в бордовете на големи компании и няма допирни точки с държавата от 1994 г.

Всички доходи получавал по банков път. Показа и данъчните си декларации за 15 г., от които става ясно, че е декларирал лични доходи над 4,3 млн. лв.

 “Клиентите идват в банката, а не при мен. След 2006 г. не съм бил на позиция да вземам оперативни решения за заеми. Не конкурирам банката, защото аз вземам клиенти, които не могат да покрият критериите на банките - нямат история, нямат парични потоци, които да удовлетворят изискванията за кредитиране. И когато такива хора са получили откази, идват при мен или при колеги с финансови компании”, обясни Александров за отношенията си с Кирил Русев, с когото се запознали в Търговска Банка Д. Механизмът, по негови думи, бил прост- той отпуска само заеми, които са 100% обезпечени с ипотека в негова полза.

Докато показваше на “24 часа” договорите си с Кирил Русев, синът му Петър Александров носеше и отнасяше папките с документи. 

“Цената, на която е продаден ипотекираният от Русев имот, не покрива вземането ми. А той се оказа едно мазе, което, след като го придобих, стои празно вече повече от 4 г. Русев говори, че имотът е много ценен и струва едва ли не стотици хиляди. Използвам случай чрез вас да му го предложа на цена 150 хил. долара, независимо че това не покрива и половината от заема ми”, каза още Стоян Александров.

Дни след интервюто става ясно, че двама въоръжени мъже с бейзболни шапки на главите са нахлули  в дома на бившия финансов министър и обърнали къщата наопаки, докато са търсели документи. 

Така и не стана ясно кои са тършували из къщата. Разследващи бяха категорични, че не е обир, защото не липсват никакви ценни предмети. Една от версиите на разследването бе, че са търсени документи, свързани със спорове за заеми.