Баща му Димитър е опълченец, бие се на Шипка, организира превземането на Пловдив по време на Съединението

В тази история се налага паралел между баща и син Димитър и Богдан Филови. Единият отявлен русофил, другият - германофил.

Бащата е от Калофер, връстник, съученик и приятел на Христо Ботев. Заедно с него стават учители в Бесарабия. После Димитър учи в Одеското пехотно училище и става офицер в руската армия. През 1877 г. е назначен за ротен командир в Българското опълчение, бие се при Шипка и Шейново. По време на Съединението с майор Данаил Николаев и Сава Муткуров съставят плана за превземане на Пловдив, а в Сръбско-българската война – на Цариброд и Сливница. Произведен е за бригаден командир и отива в Русе. Всъщност е отстранен от своите довчерашни другари от пловдивската троица - Муткуров вече е регент, а Николаев - министър на войната, и

Филов им е неудобен със своето русофилство

В Русе участва в бунтовете на офицерите русофили, ранен е в гърба в престрелката край казармите, натоварен в лодка от своите съзаклятници и арестуван в момента, в който те се опитват да се качат на кораба “Голубчик”. Не е изправен пред съда, защото умира в русенската болница седмица след раняването си.

Пет години преди смъртта си Димитър Филов се е оженил за карловката, наследничка на известен чорбаджийски род, Елисавета Сахатчиева и оставя две деца. По-големият е Богдан, роден през 1883 г. Майката се родее и с рода на Евлоги и Христо Георгиеви, изпълнител на чието завещание е Иван Е. Гешов. По тази линия Богдан има дългогодишно приятелство с Гешови, а оттам и с родовете на много банкери и фабриканти. След като завършва гимназия,

Богдан Филов една година търси държавна стипендия. Отпуска му я лично цар Фердинанд

Така заминава за Вюрцбург, учи стара история и археология още и в Лайпциг и Фрайбург. След като завършва, е назначен за учител и изпратен на занятия в Археологическия музей, който по това време се нарича Народен. През 1906 г. става доктор на науките и специализира две години в Бон, Рим и Париж.

От началото на 1909 г. е уредник на Народния музей и започва активна археологическа дейност. Както често се случва в България, веднага влиза в разпра с директора на музея Вацлав Добруски, който чете и лекции в университета, пуска серия жалби, че чехът му пречи да работи, и директорът става скоро бивш – заминава си в Прага.

Филов се впуска в дебрите на археологията. Обикаля из цяла България и най-вече Плиска, Търново и Преслав. Той открива гробниците при село Мезек и Дуванлий, изследва Хисарската крепост, един от първите у нас описва паметниците на тракийското изкуство, софийската църква “Света София” и др. Заедно със стари турски ръкописи, част от покъщнината на султан Абдул Хамид, открива, два Корана на султан Мохамед II и други, описва ги и изпраща в София. Тогава

разкопава и останките на древния град Абдера край Ксанти

и разчита много старобългарски паметници в Македония. Експедицията завършва на 24 април 1913 г.

Пръв изследва Четвероевангелието на Иван Александър в Лондон, нещо, което по-късно ще повтори и Людмила Живкова. Първият световен успех на учения Филов е преснимането и публикуването на страниците му. На 26 август 1912 г. той пише до “Артист илюстрацион ЛТД” в Лондон на “Флийт стрийт” с молба да преснима, както определя: “Българското евангелие, заведено под номер 39627.” Разрешено му е и така за пръв път в България се появява пълният му текст в 369 страници. Едновременно с това е издаден и в Лондон, а през 1920 г. и в Ню Йорк, в книга със статии на Филов за старобългарското изкуство.

По време на Първата световна война е археолог при щаба на Първа българска армия. За два месеца заедно с проф. Йордан Иванов обхождат цяла Македония и проучват българските църкви. Изследват обстойно крепостта при с. Ключ и битката на Самуил с византийците. При ремонт на шосето от Охрид към Требенище на 20 май 1918 г. войници откриват гроб със златни и сребърни предмети, а след три дни – още един. Разкопките продължават и са открити още три гроба, дълги между 4,20 и 5,40 м. Командването нарежда да се спрат разкопките до идването на археолог, който е Карел Шкорпил. Това става в началото на юли. В гробовете са открити златни и сребърни украшения, посуда, сребърни игли, дори и два златни легена. Особен интерес представляват двете златни маски. Подробен анализ на съкровището от Требенище прави Богдан Филов и доказва, че то е от едно и също време с това от древната Микена – VI в. пр.Хр., открита от Хенрих Шлиман през 1874 г.

Обнародва ги и на немски и предизвиква сензация сред археолозите по света

В началото на пролетта на 1923 г. Богдан Филов е в Италия. Срещу датата 21 март е записал, че е един от първите българи, които подробно изследват “експонатите на Ватиканската библиотека”.

Отбелязал е: “Удивително е какви големи съкровища са събрани в библиотеката, повечето като подарък на папата”. На 25 март разговаря с директора на музея Меркати за старохристиянското изкуство. На 4 април пак е в библиотеката и както свидителства: “Получих най-после хрониката на Манасия”. На следващия ден пита Меркати дали ще му позволи да преснима и издаде миниатюрите. Отговорът е: “Напишете заявление”. То е удовлетворено и на 9 април Богдан Филов започва снимки.

Малцина знаят, че благодарение на Богдан Филов е запазена старата Буюк джамия. През 1921 г. правителството на Александър Стамболийски дава на концесия изграждането на сградата на Народна опера на Д. Караджов, но да се изгради на държавно място. Караджов иска то да е старата джамия. Богдан Филов и проф. Гаврил Кацаров, разчел и публикувал надписите на Мадарския конник, заедно с унгареца Геза Фехер, пишат аргументирано становище до Българската академия на науките за запазване на старата Буюк джамия, която днес е Националният археологически музей.

Към края на май той вече има преснимани страниците от Ватиканския препис на Манасиевата хроника. Публикува ги едновременно в София и Париж.

Заради заслугите му към археологията

френското правителство удостоява Богдан Филов с ордена “Кавалер на Ордена на Почетния легион” - едно от малкото такива отличия, давани на българи. Избиран е за член на Византийския отдел на университета в Ню Йорк, на Унгарското археологическо дружество, на Римската академия на науките. В музея в Бруклин е изложена неговата книга от 1920 г. “Старобългарското изкуство”.

През 1932 г. 49-годишният Богдан Филов се жени за Евдокия Петева,

дъщеря на ген. Петев и също завършила в Германия. Разликата помежду им е 18 години. По това време Филов е “апетитна” партия – освен известен учен, той блести в тогавашното светско общество, играе бридж с дипломати и министри. Сватовството прави Ст. Л. Костов, известният драматург, но и директор на Етнографския музей – приятел на Филов, а и съавтор на амбициозната Евдокия в издаването на два труда. Тя пък има интереси в археологията и етнографията, а е и първата, която прави анализ на творчеството на, за жалост, известния с това, че е на банкнотата от пет лева Иван Милев, открит за българската култура от Гео Милев със статия в списанието му “Везни”.

Евдокия, или както галено я нарича Филов, Кита, го подтиква към политическа кариера. През 1938 г. става министър на народното просвещение, а от 15 февруари 1940 – министър-председател.

Поел управлението от Георги Кьосеиванов, превръща България от неутрална държава в сателит на Германия. Подписва Крайовската спогодба от 7 септември 1940 г., с която на страната ни се връща Южна Добруджа, но и подписва Тристранния пакт и България влиза във

Втората световна война на страната на Германия, Италия и Япония. Дори и след подписването подпитва външния министър на Германия Йоахим Рибентроп ще получи ли България Македония.

Неговото правителство приема закона за депортиране на 20 000 български евреи, от които са спасени около 12 000. Те са от Беломорието и Македония, и изпратени в концентрационни лагери в Полша и Германия.

Пак под негов натиск е приет Законът за защита на нацията, в който освен евреите, лишени от всякакви граждански права, попадат и масони и ротарианци. Още в неговия член 1 е записано, че се забраняват тайните международни организации – “дружество, сдружаване, клуб, комитет, общество, ложа, религиозна и друга секта, кръжок, фондация и др. такива”, А всъщност Филов е масон от 1923 г. в берлинска ложа. Още в началото, когато се обсъжда името на закона, депутатът Тодор Поляков предлага той да се нарича Закон на опозоряване на нацията”.

Пак по предложение на Министерския съвет на Богдан Филове е и третото изменение на Закона за защита на държавата с добавяне на нови членове, които предвиждат смъртните наказания и орязване на гражданските права.

След смъртта на цар Борис III група народни представители предлагат Богдан Филов за регент

Първоначалната идея е да се измени Търновската конституция в члена ѝ, че след смъртта на владетеля трябва да се избере регентски съвет. Предложението е той да бъде заменен от брат си Кирил, но това не става. Предложен е Георги Кьосеиванов, но Филов отхвърля това предложение. Пише в дневника си, че понеже той и Кирил били безпартийни, те трябвало да изберат третия кандидат. Депутати предлагат да е човек, “който да ходи главно между народа и да държи връзка с него”. Вместо това Богдан Филов предлага ген. Никола Михов.

Световноизвестният учен заради политическата си недалновидност е осъден на смърт от Първи състав на т.нар. Народен съд и убит на 2 февруари 1945 г.

От показания му пред т. нар. Народен съд

- Когато целият народ ви сочеше като предател и искаше вашата оставка, вие защо отказахте да сложите вашата оставка, а сте искали да я мотивирате с ваше писмо?

- Причините са ясни. Аз исках да остана в управлението или по-право беше моя длъжност да остана в управлението дотогава, докогато политиката, която беше започната и която се състоеше именно в това, след като се избегне опасността от германска окупация, да се направи завой от тая политика и да се откъсне България от Германия, бъде завършена. Ако аз бях дал оставката си по-рано, това мое излизане от управлението щеше да бъде сметнато като протест, като един завой на политиката. Но аз не исках да създам това впечатление, защото то нямаше да отговаря на фактическото положение в страната.

И по-нататък:

- Постановление N30 от 28 април 1944 г. известно ли ви е?

- Не ми е точно известно.

- В което се казва, че се възлага на войската да се оправи с партизаните, подпомогната от жандармерията и полицията до окончателното им ликвидиране.

- Това се докладва.

- На вас беше ли ви известно, че в бюджета на държавата за 1943 и 1944 г. бяха предвидени суми за избиване на партизани и даване на награди от по 50 000 лв. на глава.

- Аз зная, че в бюджета имаше предвидена обща сума на разположение на Вътрешното министерство.

- И на Министерството на войната.

- Да.

- Даваха ли се тези суми? Изчерпаха ли се?

- Тези работи не са контролирани от страна на регентите.

Самооценката на Богдан Филов:

“Причината да се спре изборът на Царя върху мене бе, че аз минавах за политически неутрално лице. И действително до назначаването на кабинета на Кьосеиванов до 1938 г. аз не се бях занимавал активно с политика. Аз бях по убеждение безпартиен, не участвах в никоя от нашите партийни организации и нямах никакви политически ангажименти. По това време аз имах твърде обширни връзки с чужбина само в областта на науката, включително и със съветски учени, някои от които бяха обнародвали статии в редактираното от мен списание на археологическия институт. Особено обширни бяха моите връзки с учени от съседните ни страни Румъния, Сърбия, Хърватско и Гърция. За да се види каква е била моята дейност по това време и че аз не съм държал сметка за никакви идеологически разбирания, трябва да спомена, че аз бях, между другото, председател на българската секция от Международната комисия за интелектуално сътрудничество при Обществото на народите, в която Германия не вземаше участие. В това си качество аз съм участвал и активно в заседанията на комисията в Женева. Бях също председател на международната комисия на организацията на ПЕН клубовете, в която Германия също не участваше”.

И още:

“Политиката не ме интересуваше. Защо ми трябваше да ставам министър? Когато ми предложиха министерското кресло, аз се почувствах горд. Сетне, вие знаете, човек губи способността си да разсъждава трезво”.