Над 20 млн. души са изтезавани там, около 1 млн. умират, повечето от глад

Затворниците работели по 12 часа на ден, 7 дни в седмицата. Обядът им бил само 0,5 л вода със зеле, 200 г. овесена каша и 300 г. хляб

Известните трудово-изправителни лагери на Йосиф Сталин, в които умират стотици хиляди, съществуват още от времето на Владимир Ленин. Самият той решава, че "ненадеждните хора" трябва да бъдат затваряни в специални места, защото били врагове на революцията. Първият концлагер в Съветска Русия е създаден през 1919 г. в манастира на остров Соловки. 2 г. по-късно те вече били 84, като основната им цел била

превъзпитаването на изпратените там

Обикновено това били благородници, свещеници, търговци, определени като "буржоазия", но и много други "врагове" на народа от различни обществени и социални нива. Така СССР за пръв път в историята създава концлагери в мирно време за собственото си население.

След смъртта на Ленин неговият наследник Йосиф Сталин решил, че с лагерите ще ускори индустриализацията, използвайки принудителен труд.

Главное управление исправительно-трудовых лагерей (ГУЛаг) било към НКВД и държавен орган в Съветския съюз, отговорен за администрацията на системата от лагери за изправителен труд, съществуващо от 1930 до 1956 г.

Чудовищната структура включвала хиляди места за лишаване от свобода. Когато някои от тях затваряли, други моментално се появявали на различни места в страната. Лагерите имали различни икономически и индустриални цели.

Първият масивен строителен проект бил Беломорско-балтийския канал. Оказал се негоден за корабоплаване, но при изграждането му загинали 25 хил. души според официалната статистика и около 100 хил. според други данни. Междувременно много лагери

започнали да се появяват и в Далечния изток

В този край река Колима се "специализирали" в изграждането на инфраструктурата, в добива на руди и тестването на опасни радиоактивни материали. През лятото осъдените работели на 40 градуса, а през зимата на минус 60. Другите

места за принудителен труд

се занимавали със строителни работи, дърводобив, риболов, шиене, земеделие, производство на обувки и много други стоки. Те работели и през Втората световна война, за да снабдяват Червената армия.

Световната общественост разбира за зловещите затвори благодарение на Александър Солженицин. Дори абревиатурата ГУЛаг започва често да се използва като наименование на самите лагери, след публикуването и популяризирането на книгата му "Архипелагът ГУЛаг".

По-късно се създава и Музеят за история на ГУЛаг, където лагерите се представят като синоним на сталинисткия терор. Част от експозицията са и мемоарите на затворника Пепеляев: "Работехме на две смени, по 12 часа на ден, 7 дни в седмицата. Обядът беше докарван на място и включваше 0,5 литра супа (вода със зеле), 200 грама овесена каша и 300 грама хляб. Разбира се, по-лесно е да се работи през деня. От нощната смяна, докато стигнете до зоната, докато закусвате, да поспите – вече е обяд, лягате - проверка, след това вечеряте и - на работа".

По време на една от изложбите в културния център е разказано и за изоставената магистрала от Магадан до Якутск, която трябвало да бъде дълга 1600 км. Строителството ѝ започнало през 1932 г. Всеки ден по трасето загивали хора и били погребвани точно до пътното платно. Именно по тази причина банкетът получава наименованието "Пътят на костите".

Дори и днес там могат да бъдат изровени човешки останки

Според статистиките на Музея за история на ГУЛаг над 20 млн. затворници са държани в лагерите в периода 1920-1950 г. Общо над милион души умират в тях. Различни историци твърдят, че на тези затворници се е крепяла 10% от цялата съветска икономика.

Лагерите работят до 1956 г., "надживявайки" Сталин с три години. След смъртта му се провеждат много амнистии, но въпреки това мнозина остават заточени.