• Филмът с Хоакин Финикс в главната роля се превърна от най-обещаващото заглавие в най-големия кинопровал на 2023 г.
• Бонапарт не е присъствал на екзекуцията на Мария Антоанета, не е обстрелвал пирамидите, никога не е срещал съперника си - херцога на Уелингтън, а Жозефин не му е искала развод

"Той дойде от нищото. Той победи всичко."

Това е основната идея, около която се завихря цялата киноода на режисьора Ридли Скот за възхода и падението на Наполеон Бонапарт. Филмът с Хоакин Финикс в главната роля интригуваше много, всички го чакаха с нетърпение, премиерата дойде, но...

“Нищо от това не е вярно!”, отсича историкът Зак Уайт, присъединявайки се към възгласите на критиците на “Наполеон”, който от най-обещаващото заглавие на годината се превърна в най-големия филмов провал на 2023-а.

Твърде далеч е на моменти от историческите факти, твърде свободна е интерпретацията на живота на френския император. А разминаванията с действителността в името на изкуството не са лесни за преглъщане, защото в този случай зрителите искат истината - била тя и не толкова кинематографична.

Но не само широката публика, а и тези, които раздават важните оценки, не са доволни от видяното на големия екран и съответно "Наполеон" няма нито една номинация за "Златен глобус".

Някои моменти в лентата са верни на историята, но други доста украсяват реалността или са абсолютно измислени - което наистина ядосва историците.

С фантазна смелост се започва още с първата сцена, която изобразява изтичащите мигове от живота на Мария Антоанета, последната кралица на Франция. А Наполеон става свидетел на нейната екзекуция. По това време крал Луи XVI вече е срещнал съдбата си на гилотината, когато Френската революция достига кулминацията си. Вижда се, че екзекуцията на Мария Антоанета минава по план, заедно с представянето на главата ѝ, но по-малките детайли са грешни.

В действителност тя е била подстригана късо и не ѝ е било позволено да носи черна рокля, както е поискала. Вместо това тя е принудена да носи бяло. За разлика от това филмът изобразява последната френска кралица по начина, по който тя предпочита да изглежда, а не по начина, по който нейният палач иска. Но не това е същественото.

Бонапарат не е присъствал на публичното обезглавяване на Мария Антоанета, което се е случило в Париж през 1793 г. Бил е на гарнизонна служба в Южна Франция като офицер във френската армия по това време.

Началната сцена на Ридли съчетава два критични момента, които помагат за формирането на чувствителността на Наполеон към Френската революция. Той е в Париж, за да стане все пак свидетел на хвърлянето в затвора както на Мария Антоанета, така и на крал Луи XVI през 1792 г.

Краят на филма също идва с горчива измислица. В последните сцени е показана битката при Ватерло, конфликтът, който слага край на Наполеоновите войни със загуба, която в крайна сметка запечатва падането на Бонапарт. Сцена след битката включва среща между френския военачалник и Артър Уелсли, херцогът на Уелингтън, която се провежда в Плимут, Англия.

Връзката между тези двама мъже е била обсъждана широко през цялата история, тъй като те са общопризнати като яростни съперници, особено след събитията, които се случват при Ватерло. Наполеон и Уесли обаче никога не са се срещали в реалния живот. Всъщност най-близката им среща е била на бойното поле при Ватерло, но са били на повече от половин миля един от друг.

По отношение на триумфите на Бонапарт в исторически план битката при Аустерлиц се смята за едно от най-добрите му военни постижения. Това обаче не се случва точно както е оркестрирано във филма на Скот. Съобщава се, че армията на Наполеон не е достигнала височината и не е стреляла с артилерия по австрийските и руските войски, но всъщност ги е изненадала, като е изпратила своята пехота да ги атакува нагоре. Гигантското замръзнало езеро, в което се давят десетки австрийски и руски войници на големия екран, също изобщо не е езеро, а по-скоро серия от малки езера. Наполеон пресушава малките езера и открива, че само няколко от вражеските войници са се удавили.

Вероятно най-възмутителната неточност е сцената, в която армията на Бонапарт стреля с гюлета по египетските пирамиди. Според историка Дан Сноу би било невъзможно гюле да достигне върха на Голямата пирамида в Гиза, като се има предвид къде са били разположени. Неоснователна, но изключително забавна сцена, която със сигурност е целяла да накара публиката да се смее, вместо да критикува крещящата историческа ревизия, изтъкват експертите.

В сцената обаче има зрънце истина, тъй като армията на Наполеон се осмелява да се спусне до Египет и да се бие в битки близо до пирамидите, но не достатъчно близо, за да им причини щети. Съществува и митът, че армията на Бонапарт е повредила носа на египетския сфинкс, който също е необоснован.

В холивудската продукция любовната афера на Наполеон и Жозефин е един от ключовите елементи във филма на Скот, тъй като проследява връзката им от първата среща до края на живота на императрицата, минавайки през техния брак и последвалия развод.

Разликата във възрастта на двамата е една от най-големите исторически неточности. Когато френският лидер срещна Жозефин, той е на 26 години и разваля годежа си с друга млада жена, за да продължи тази нова връзка. Жозефин, от своя страна, е шест години по-възрастна от Наполеон и вече е вдовица.

Тази възрастова разлика може да обясни защо той изглежда много по-незрял от съпругата си на арената на романтичните връзки, а може би и неспособността на Жозефин да зачене дете. Това обаче не е добре изобразено във филма, тъй като актьорът Хоакин Финикс е с 14 години по-възрастен от колежката си Ванеса Кърби, значителна възрастова разлика, която със сигурност променя динамиката между техните герои.

След като Наполеон и Жозефин дълго време неуспешно се опитват да имат деца, нещата в брака им започват да се объркват. Тъй като раждането на наследник на трона е жизненоважно за нацията, във филма на Скот майката на императора Летисия го подтиква да има връзка за една нощ с младо момиче, за да разбере дали той е безплоден.

В реалността това обаче не е наистина необходимо, тъй като той вече е баща на няколко незаконни деца, които са резултат от многото му афери. Въпреки това филмът точно описва презрението, което семейство Бонапарт изпитва към Жозефин, и желанието им да я премахнат от живота на Наполеон.

Всъщност той е обичал много Жозефин, бил е привързан към нея като към никого другиго. И надали е проявявал грубост към жена си, макар да има и такава сцена във филма.

Според Скот краят на брака, който се разпада поради липсата на наследници и изневерите на двете страни, е иницииран от Жозефин. Истината е, че тя се омъжва за Наполеон именно защото той може да й осигури защита, сигурност и също така влияние. Жозефин се страхува да не загуби властта си като императрица на Франция, така че е много малко вероятно тя да е дала идеята за развод.

Жозефин всъщност има влечение към могъщи мъже. Когато Наполеон е победен през 1814 г. и е изпратен на Елба, тя се опитва да се хареса на цар Александър и да стане негова любовница. Всъщност почива, защото е облечена в много оскъдна рокля в един много студен ден, когато го кани на чай, настива и се разболява от пневмония.

В няколко сцени Хоакин Финикс като Бонапарт е силно въвлечен в своите битки, не само водейки хората си, но и биейки се яростно заедно с тях, много пъти яздейки коня си и излагайки се на големи опасности.

В действителността нещата са съвсем различни. Наполеон обикновено е стоял зад бойното поле и е наблюдавал от разстояние всичко, което се случва, без никога да се намесва или да се излага на физически наранявания. Също така той е бил доста неквалифициран в конната езда, тъй като не е завършил съответното военно обучение.

Един от малкото случаи, когато е бил в опасност, е преди да бъде повишен след обсадата на Тулон. Наполеон на Скот казва във филма, че е ръководил атаката срещу британците в Тулон, но това не е напълно вярно. Той наистина излиза със стратегията и е пряко замесен в битка с британските войници. Интересното е, че във филма е пропусната частта, в която Наполеон е намушкан от британски щик, докато е на кон, рана, която е можело да го погуби. Някои историци също оспорват, че конят му е бил убит изпод него с гюле.

Скот използва и мита за ниския ръст на френския лидер, който компенсирал с агресивното си отношение и жаждата си за власт и завоевания. Заигравката с ръста му е в сцена след битката при пирамидите - героят трябва да стъпи на кутия, за да се вгледа отблизо в мумифицирано лице на фараон. Колкото и да е странно, митът относно височината не е верен. Наполеон е имал ръст, близък до стандартния за мъжете по онова време.

За Дан Сноу и други историци е важно да се изтъкне защо още фундаментът е грешен в рекламния плакат на филма, който гласи: "Той дойде от нищото. Той завладя всичко."

Сноу изяснява, че със сигурност Бонапарт не е "дошъл от нищото", а е роден сред дребно благородство на италианския остров Корсика, което означава, че е имал повече възможности от повечето хора да си създава връзки и име. Докато френският император печели много битки в "Наполеон" на Ридли Скот, в реалния живот той не завладява "всичко", което си е наумил - включително Русия и Великобритания.

В заключение режисьорът Ридли Скот изрази ясно своите чувства към онези, които се осмеляват да скачат срещу историческата точност на „Наполеон". А в резюме мнението му е: „Ако не сте присъствали лично на Ватерло, Парижката конвенция, Аустерлиц или някой от другите ключови моменти в живота на Бонапарт, седнете си".