Вечерта на 25 февруари 1916 г. централните софийски улици са пусти и безлюдни. Военно време е и хората бързат да се приберат по домовете си. По ул. "Регентска", която днес се казва "Московска", бавно вървят двама мъже и коментират актуалните събития от фронтовете на Първата световна война. Това са известният столичанин и фабрикант Наум Тюфекчиев и кръстникът му Тодор Киселинчев.

Когато приближават църквата "Света София", до тях изниква непознат, който стреля няколко пъти в бизнесмена. Убиецът е само на метър от мишената и жертвата няма голям шанс. Тюфекчиев пада облян в кръв, а атентаторът хуква да бяга през градинката по посока на Военния клуб, подгонен от няколко случайни минувачи.

В движение захвърля в един трап димящ пистолет. Минава покрай Светия синод и се отправя по ул. "Шипка", но тук късметът му изневерява. От задния вход на австро-унгарската легация излиза един войник, а в същото време откъм Народното събрание се задава вахмистър от гвардията. Хванат натясно, убиецът се предава, като се преструва, че не разбира за какво го гонят. Със задъхан глас заявява: "Защо ме преследвате? Аз тичам, за да настигна един свой приятел." Откаран е в столичното комендантство, където е установена неговата самоличност. Той се казва Туше Скачков, 30-годишен, родом от Кукуш - Македония. Железар по професия, до мобилизацията живее в Горна Джумая, днес - Благоевград. Служи в щаба на 11-а македонска дивизия. При обиска в него са намерени около 40 лева, празно тефтерче, а оръжие липсвало. Той е изпратен в Четвърти полицейски участък и подложен на продължителен разпит от военния следовател Илия Папазов.

Скачков запазва самообладание и спокойно отговаря на въпросите. Категорично отрича да е нападал Тюфекчиев. Според неговите показания той се е прибирал в казармата, когато чул изстрели. Уплашил се от пукотевицата и затова побягнал.

Тюфекчиев е прострелян съвсем близо до собствената си къща. Тялото е вдигнато от съседи и откарано в болницата на ул. "Врабча". По пътя изпада в безсъзнание и не може да говори. След половин час умира. На следващия ден е направена аутопсия на трупа. Той е пронизан от четири куршума. Фатално се оказва нараняването на белия дроб и смъртта настъпва вследствие на обилен вътрешен кръвоизлив.

Погребан е на 29 февруари. Опелото е отслужено в катедралния храм "Св. Неделя" от софийския митрополит Партений. Присъстват мнозина участници в македонското освободително движение. Правителството е представено от министъра на търговията, промишлеността и труда Жечо Бакалов. Загиналият оставя голямо богатство, което се оценява на близо 8 милиона лева.

Следствените власти предприемат щателно разследване на случая. Още на сутринта е направен подробен оглед на местопрестъплението. Веднага попадат на оръжието, с което е извършено убийството. Това е револвер система "Наган" с осем патрона, от който са произведени шест изстрела. В размекнатата кал около църквата ясно личат отпечатъци от войнишки обувки, а по разстоянието между стъпките личи, че килърът е бягал.

При сравняването с ходилата на Скачков те напълно съвпадат и това е сериозно доказателство за участието му в престъплението. Главен свидетел на покушението е Киселинчев, но в момента на нападението той панически побягва и по-късно не може да разпознае атентатора. Появяват се и други набедени очевидци, които търсят поскоро медийна изява и техните показания не внасят допълнителна светлина в разследването. Ученици например твърдят, че дни наред нападателят е минавал покрай дома на Тюфекчиев и е оглеждал обстановката. След атентата видели същия да бяга с пистолет в ръка.

Опитали се да го спрат, но той им изкрещял: "Махайте се, да не поваля някого."

Показанията на Скачков са изпълнени с противоречия и той няма доказано алиби за часовете преди престъплението. Но продължава да отхвърля обвиненията и се мъчи да заблуди следствието и прокуратурата. Въпреки това правозащитните органи изготвят обвинителен акт и Туше сяда на подсъдимата скамейка. Впоследствие увисва на бесилото.

Кой е убитият Тюфекчиев?

Роден в македонския град Ресен през 1864 г., той учи пиротехника в Лиеж, Белгия. Запознава се в детайли с взривните материали, които използват европейските анархисти. След завръщането си в България през 1888 г. за кратко е началник на русенския артилерийски арсенал.

Прехвърля се в София и открива оръжейна работилница за изработването на бомби и пушки. Той е сред малцината у нас, които владеят бомбаджийското изкуство и често спекулира с познанията си. Има изключителен монопол върху доставката на взривни материали и оръжие за македонските организации.

До услугите му прибягват и арменските революционери за осъществяването на терористичните си атаки в Цариград. Така Тюфекчиев натрупва значително състояние.

Той стои в основата на знакови политически убийства. Заедно с братята си Никола и Денчо организира убийството на Стефан Стамболов, но вместо него е прострелян министирът на финансите Христо Белчев. Наум бяга в Одена, откъдето със знанието на руските власти подготвя ликвидирането на българския дипломат в Цариград д-р Георги Вълкович. След падането на Стамболов се завръща в България, негласно е амнистиран и става доверен човек в двореца.

Стамболов все пак е ранен и съсечен на улицата. Тюфекчиев няколко пъти е разпитван за убийството, но разследването навлиза в задънена улица и срещу него не е повдигнато обвинение.