На 22 декември председателят на Атлантическия клуб и бивш външен министър Соломон Паси отпразнува рождения си ден, който бе предшестван от предколедно парти на клуба, а днес той ще е с най-близките си хора. По този повод го помолихме за интервю както с него, така и с майка му - д-р Лили Паси, която стана на 90 г.

• Въображението е най-дефицитната стока в държавата. То е атомен двигател - с него разбираме света и можем да го поправим, казва той

• Ако бе роден в епохата на Великите географски открития, един ден нямаше да прекара на сушата, убедена е тя

- Г-н Паси, през тези 42 години в политиката коя беше най-трудната дилема и защо?

- Най-голямото предизвикателство не е непременно дилема. И то е, как "Да изпреварим бъдещето!" - мотото на Атлантическия клуб. Но ако подирим дилемата и тук, тя е между уязвимостта на въображението и уюта на статуквото.

Сред дилемите, за които питате обаче - от Сократ насам - най-голямата пред демокрацията е изборът между популярното (което рядко е вярно) и вярното (което рядко е популярно). Този избор често е идентичен с избора между зло и добро. Преди да вляза в оперативната политика и държавното управление, имах късмета да премина успешно обучение и кариера в математика, логика, компютърни науки и изкуствен интелект. Те култивират две редки умения: да разпознаваш вярното от невярното разсъждение и да не се плашиш от истината, нито от мнозинството, което пред нея предпочита удобството. Тези умения са безценен генератор за търпение и в най-протяжните политически битки, каквито са повечето от нашите. Но пак от Сократ насам битката, или дилемата, между науката и популизма не е имала почивен ден. Спечелването на тази битка е ключът към щастието.

- До момента с какво най-много се гордеете - в личен и професионален план?

- Не съм готов в момента нито за лична, нито за професионална равносметка. Но мога да обобщя един принцип: ценностната система, която наследих от родителите си и техните родове и после развих в науката, не ми изневери, когато трябваше по глобуса да различавам добро от зло. Колкото и много и разнообразни грешки да съм правил, до днес не съжалявам за нито един от големите избори в живота си между добро и зло. Професионалната равносметка отлагам за момента, след като изпратим третия българин в Космоса, за което работим с НАСА и САЩ. След това бих опитал да резюмирам, както постигнато, така и провалите. Но при всички варианти на равносметка членствата ни в НАТО и в ЕС (които сбъднахме през 1990-2007 г. ), общото зарядно устройство за GSM (2008-2023 г., което от този септември се наложи и в Apple iPhone 15), както и детският фестивал "Ало Космос!" (от 2021 г. насам) със сигурност ще са високо в тази лична класация.

Освен това през годините дипломацията позволи на екипа ни да помогне на десетки човешки същества в беда - в Либия, Иран, Азербайджан, Таджикистан, както и да съхраним части от територията на Грузия. Всички тези неща трудно се съизмерват помежду си, така че равносметката ще е някак си разпиляна и "нелинейна". Тренировката ни, слава Богу, продължава да е успешно използваема и днес: през тази седмица увенчахме с успех стратегия за извеждане от Газа на невинни палестинци, жертви на терора на "Хамас". Така е в професионален план....

- А в личен план?

- Тук човек може да обобщава едва след като децата са тръгнали по независими собствени траектории, така че на мене не ми е дошло още времето за това.

Но ако има нещо, с което семейството ми безспорно се гордее, това са двете генеалогични изследвания, които публикувахме в книги: за последните 19 века на рода Паси от Фес (публикувана току-що) и за майчиния ми Узунов род от Родопите - с истории, легенди и родословни дървета. След тези две книги човек се чувства малко по-малко "само длъжник" на предшествениците си.

- Ако не можете да резюмирате поотделно професионалния и личния си път, може ли поне с една дума да дефинирате пресечната област между тях?

- Това не е трудно. С една дума - Гергана. С две - Гергана Паси. А с три думи - и Михаела, близначката ни, че те често са едно цяло.

- Ако днес бяхте начело на дипломацията ни, какви щяха да са приоритетите ви и защо?

- Все едно дали в дипломацията, в друг държавен или в частен сектор, приоритетът трябва да е въображението. То е най-дефицитната "стока" на националния ни политически терен, а липсата на въображение в държавата води до липса на мечти у децата и следващите поколения. Така че, "Въображението, гражданино!" 

- Алберт Айнщайн казва за въображението, че е по-важно от знанието. "Защото знанието е ограничено, докато въображението обхваща целия свят, стимулирайки прогреса, раждайки еволюцията." Как въображението би ни помогнало в дипломацията?

- Въображение ни трябва основно в две усилия: да разберем света и да го поправим. В дипломацията, за разлика от физиката, огромно значение имат психологията и интересът (и твоят, и на отсрещната страна). А включим ли психологията и интереса в уравнението, въображението се превръща в атомен двигател. Препоръчвам на читателите разните анекдоти за изобретателността на Хенри Кисинджър, които най-добре ще отговорят на въпроса ви.

- Възможно ли е да ни помогне въображението в постановката на национални приоритети?

- А, тук не е нужно да измисляме топлата вода. Според легендата, националният ни интерес е формулиран още от хан Кубрат: "Съединението прави силата" - пише го над входа на парламента. Остава само да уточним - съединение с кого? Е, отговорът, който Атлантическия клуб даде още през 1990 г., е "Съединение с доброто срещу злото". В политиката, при всичките си недостатъци, демокрацията е доброто. А при всичките си козметични и културни камуфлажи диктатурата е злото. Несложният извод е "Съединение с демокрациите срещу диктатурите" е националният интерес на добрите. Членствата ни в НАТО и ЕС правят този избор съвсем лесен. Левски го е казал по-ясно - че като освободи България, ще отиде да освобождава други народи. Но едно предупреждение: не си мислете, че сте с доброто, ако сте неутрални в неговия конфликт със злото. Защото, пак според Айнщайн, злото няма нужда от друго освен от бездействието на доброто. 

- Казват, че когато една нация спре да мечтае, това е началото на края. Защо българите спряха да мечтаят? Можете ли да споделите какви са вашите най-големи мечти - за ЕС, за света, за България?

- Аз лесно ще споделя идейния арсенал на Атлантическия клуб, но трудно ще намерите кой да ни чуе. За България - да стане член на Г-20. Колкото и да звучи налудничава тази идея днес, ние знаем как. При това е по-реалистично, отколкото през 1990 г. изглеждаше влизането ни в НАТО.

За алианса - да се глобализира, като приеме азиатски, африкански и латиноамерикански демокрации. Като това разширение бъде базирано вече не на глобален, а на регионален консенсус.

За ЕС - от една страна, да се сближи по-плътно с НАТО, като за начало постави членството в НАТО като предусловие за бъдещи членства в ЕС. И да поиска постоянно място в Северноатлантическия съвет (както поискахме такова в ООН). И разбира се, да реформира брюкселската бюрокрация, в която област също имаме идеи.

- Казвате, че липсата на правителствено въображение лишава децата ни от мечти. Но вие искате или не, с "Ало, Космос" създавате малки мечтатели, които попиват всяка дума на астронавти от НАСА. Как можем като общество да направим още една крачка, за да започнат всички деца у нас да мечтаят?

- Да избираме правителства не от въображаеми мечтатели, а от мечтатели с въображение.

- Какво ви вълнува най-много в Космоса и Вселената - първите ви публикации за изкуствения интелект са били през 70-те, какво очаквате от човечеството?

- Да открием смисъла на живота, защото животът и Вселената не са случайно явление. Може ли разумът да съществува отделно от биологическия живот? И дали информацията (за Вселената, разума и живота) не е отделна мета-вселена? И най-вече: защо вселената на разума е създадена с добро и зло, не можеше ли някак си да се развиваме само с добро, по-добро, най-добро...?

Но и преди да открием смисъла на живота, вече сме публикували (започнахме в "24 часа" преди 15 години) алгоритъм как правителствата да гарантират устойчиво щастие на бъдещите поколения, а не толкова да угодят на днешния си избирател, който е по задължение егоист. Филми като "Аватар" и "Междузвездни войни" са много полезни в подобни мисловни приключения.

- Как трябва да променим образованието, за да имаме един ден наш голям мечтател като Илон Мъск или Бил Гейтс?

- Това не би била непостижима задача за правителство с въображение: за начало да аутсорсва ученическото образование на National Geographic, Discovery и HistorySat, Science... Гарантирани са бързи и необратими резултати.

- Какъв егоистичен личен подарък бихте си пожелали за 2024 г.?

- Като ученик бях състезател по шах. Пожелавам си за 2024 г. по една партия шах с нашите феноменални момичета - световни шампионки по шах, не защото очаквам да ги победя, а за да ги подкрепя.

ИНТЕРВЮ 

Лили Паси: Ако се бе родил в епохата на Великите географски открития, нямаше да прекара на сушата и един ден

В ученическите години всяка сутрин подът на стаята му беше пълен с листове - работеше през нощта, баща му ми забраняваше да ги събирам, изпитваше удоволствие да го прави самият той, казва тя

Д-р Лили Паси е един от най-уважаваните български лекари еднокринолози,създател на Отделение "Диабет и бременност" в Майчин дом през 1977 г. Самата тя е автор на изобретения в медицината.

- Какъв беше Соломон Паси като малък? Подозирали ли сте, че един ден ще стане визионер - човек, който вижда далеч напред в бъдещето?

- Всяка майка мечтае и се моли за най-доброто за своите деца. Аз не съм била изключение. Мони беше търсещо дете още от най-ранна възраст.

Комбинацията от любознателност и пакостливост го правеше забавна компания и още от 3-годишна възраст обикаляхме музеите и киносалоните. Откривах света отново през неговите очи.

Спомням си в ученическите години, че всяка сутрин подът на стаята му беше пълен с листове - беше работил през нощта. Баща му ми забраняваше да ги събирам. Изпитваше удоволствие да го прави самият той.

- Има ли конкретна случка, която помните?

- Обичаше да провокира, да спори. Така си намираше авторитети, които пък от своя страна ставаха негови ментори. Имаше и изпитания.

Спомням си някъде в прогимназията, че бях извикана от неговата учителка по биология, която ми направи остра забележка, че синът ми редовно я злепоставя пред класа с въпроси, на които няма отговори. Бил поискал да направи доклад, с който да обори теорията на Мичурин (съветски биолог и селекционер - бел. ред.). Все пак му беше дадена тази възможност, а за доклада получи отлична бележка. Но случаят не беше без последици. Беше докладван в Държавна сигурност и това беше вписано в досието на баща му с упрек, че възпитава децата си антикомунистически.

- Каква е рецептата ви като родител да се отгледа успешно дете?

- О, избягвам да давам рецепти. Знам само, че всяко дете има нужда от обич. И от любопитство към околния свят. Всяка сутрин ги събуждах с усмивка и с думите: "Ставайте, деца, чакат ви велики дела днес". А в дните, в които не бях дежурна, правехме експерименти у дома - химически опити, ферментация на грозде и пр.

- С приемането ни в НАТО успяхме да използваме един "прозорец" в историята, който едва ли ще се повтори. Имали ли сте подозрение, че именно Паси ще реализира мечтата си и тя ще се окаже повратна точка в историята ни?

- Историята ще отсъди неговия принос. Спомням си лятната вечер, след като беше обявил в парламента, че България трябва да напусне Варшавския договор и да се присъедини към НАТО. Дойде у дома с ужасно главоболие. Но най го болеше от това, че собствените му съпартийци публично се бяха разграничили от неговата идея.

Някъде тогава, струва ми се, той разбра, че в големите си мечти човек често остава сам.

- Какво е отношението ви към каузите "Антарктида" и "Българин в Космоса"?

- Положително - особено към Антарктида. Аз съм здраво стъпила на земята. Космосът е повече за идните поколения. Мони не може да живее без следващи цели. Той вярва, че животът свършва, след като свършат целите.

Мисля, че ако се беше родил през XV век например, във времената на големите географски открития, нямаше да прекара на суша и един ден.

Десетки мечти, превърнали се в реалност 

През 1990 г. като депутат във Великото народно събрание Соломон Паси изготви законопроект за присъединяване на България към НАТО. Макар че тогава отнесе много ругатни от русофилите, идеята предизвика публична дискусия в Централна и Източна Европа за разпускането на Варшавския договор, както и разширяването на НАТО и ЕС. Министър Паси (2001-2005) договоря поканата на България за членство в НАТО и ефективно сключва присъединяването през 2004 г.

На 3 ноември 1999 г. от страниците на "24 часа" президентът на Атлантическия клуб поиска САЩ да разположат у нас военна база като гарант за националната ни сигурност.

На 29 май 2008 г. той и Гергана Паси чрез статия в "24 часа" предложиха в ЕС да има общо зарядно за GSM. Идеята бе подкрепена от Еврокомисията и Европарламента и стана реалност.

Той предложи как Паметникът на съветската армия да бъде поставен там, където му е мястото. Идеята му бе да се изкопае 44-метрово отвърстие и монументът да бъде спуснат в него, а над земята да остане само шмайзерът на централната фигура - за да се помни историята и да не се повтаря.

Предложи и редица софийски улици с неподходящи руски имена да бъдат преименувани.

Днес сред каузите му е изпращането на българин в Космоса и той е моторът на най-популярния детски и младежки форум "Ало, Космос" у нас. Всяка година астронавти от НАСА вдъхновяват децата с вълнуващите си приключения и истории в Космоса. Тази година администраторът на космическата агенция Бил Нелсън се обърна към младите у нас и им каза, че те са поколението Artemis, което ще стъпи не само на Луната, а и на Марс.