На стари години Фридрих Енгелс отваря букварче и срича езика на Кирил и Методий. Класикът на пролетарския интернационализъм заляга над българския, защото е убеден, че комунистическите филизи ще укрепнат у нас. През март 1892 г. Енгелс пише на съратника си Фридрих Зорге: "Да можеше да видиш купчината немски, френски, италиански, испански, полски, руски, датски, американски, английски, а понякога и румънски вестници, които получавам и които трябва поне да преглеждам, за да бъда осведомен за движението."

Една сутрин раздавачът му донася списание "Социалдемократ" и камарата издания още набъбва. Списанието излиза в Севлиево, но е редактирано от българската студентска социалистическа група в Женева. По онова време там учат Кръстьо Раковски, Слави Балабанов, Стоян Ноков и други пионери на червената идея. 

В работата около списанието особено място заема котленецът Ноков. Студент по естествени науки, той е горещ поклонник на Фридрих Енгелс. Стоян е сред инициаторите да се появи на български Енгелсовият труд "Развитие на научния социализъм". Тъкмо той дръзва да изпрати в Лондон книжка 2 на "Социалдемократ".

Грижливо опакованото томче пристига на "Риджънтс Парк Роуд" 122, където живее прочутата личност. Енгелс прелиства списанието, но не отбира от текста. Мъчи се с руски речник - ефектът е слабоват. Този език изисква специални усилия, заключава класикът и започва всекидневни лингвистични упражнения.

На 9 юни 1893 г. Фридрих Енгелс е отново зад бюрото. Стиска здраво перодръжката, напъва се и изписва: "Да живее интернационалния Социализъмъ!"

Нашите социалисти получават депешата и онемяват. Другарят на Маркс, съратникът в основополагащото дело на научния комунизъм собственоръчно е облякъл в кирилски одежди сакралния лозунг! Българският език е приобщен към азбуката на световната революция! Писмото е реликва, пред която бледнеят и най-смелите им очаквания! Неравният почерк издава неовладяна буквена графика, преценяват редакторите на "Социалдемократ". Четливите редове доказват обаче успешни първи стъпки, радват се те.

Броени дни след като изпраща писмото, Фридрих Енгелс се хвали във вестник "Дейли Кроникъл": "Нашите идеи се разпространяват из цяла Европа. Ето нашето ново списание за Румъния. Ние имаме такова и за България." През същата 1893 г. той заминава за Цюрих да участва в международен социалистически конгрес. Тук се вижда с неколцина български делегати. Енгелс използва срещите, за да се упражнява в езика.

"Аз останах смаян, пристъпвайки с голямо благоговение към най-великия на своето време - разказва Стоян Ноков. - Енгелс протегна ръката си и другарски стисна моята, като изрази радостта си, че за пръв път в живота си се запознава с един български студент социалист социалист. Той ми пожела смелост в борбата, като каза, че следи социалистическото движение в малка България и много се радва, че и у нас социализмът се развива, че нему предстои да играе важна роля в Близкия изток."

Ортакът на Маркс пише на кирилица на белия лист и една подир друга се появяват думите: "До редакцията на сборникъ "Социалъ-Демократъ". Философът иска да отговори на български, но бързо се отказва, още е бос в чуждата граматика. След като надписва адреса на кирилица, отпердашва на немски:

"Скъпи другари!

Благодаря ви сърдечно, че сте ми изпратили № 2 на вашето списание "СоциалъДемократъ"; с надписа над тези редове искам да ви покажа, че започвам поне да разбирам вашия език. Изискванията, предявявани от интернационализма, растат всяка година. До 1848 г. човек можеше да смята, че е направил достатъчно, ако разбира отчасти основните езици на Западна и Централна Европа, но сега работата е стигнала дотам, че на стари години трябва да уча още дори румънски и български език, за да следя напредването на социализма към изток и югоизток. И все пак ние на запад от душа се радваме на тези наши югоизточни фортпостове на границата на Азия, които носят до бреговете на Черно и Егейско море развятото от Маркс знаме на съвременния пролетариат - ех, да можеше Маркс сам да доживее това! - и които отговарят на примамките и заплахите на руския царизъм, като противопоставят на царските прокламации социалистическите произведения на челните борци на руския пролетариат. Много се зарадвах да видя работи на Плеханов, преведени на български език."