Денем Джорджо Киелини правеше чудеса на футболния терен, а нощем залягаше над учебниците, за да се подготви за живота без професионален спорт

В мразовития съботен следобед Джорджо най-сетне стигна до кръстопът, който рано или късно се изпречва пред очите на всеки спортист. Завой наляво щеше да го остави за поне още една година във футбола, но железният защитник реши да завие надясно и да се отправи към едно далеч по-спокойно и лишено от емоции бъдеще.

"Вече съм на 39 и усещам тази възраст като най-подходящото време да поема към ново предизвикателство. Сърцето ми казваше "остани", но разумът и болките в тялото ме посъветваха да се захвана с нещо, което няма да изисква всекидневни физически натоварвания", обяви на целия свят италианската футболна легенда Джорджо Киелини.

Веднага след неговото

сбогуване с

професионалния спорт

статистиците се втурнаха да изчисляват мачове, голове, титли. Джорджо спечели от всичко по много през всичките тези години, в които защитаваше интересите на едва четири различни отбора. Място в историята той си спечели с екипа на "Ювентус", за който изигра внушителните 561 мача. Нищо чудно любимецът на цяла Италия да обвърже и следващата част от живота си със съдбата на "бианконерите", но вече като костюмирано юпи с просторен кабинет в административната сграда на италианския гранд. Защото Киелини, освен на терена, се раздаваше и на академичното поле. Докато другите играчи си чатеха с красиви гаджета и джиткаха електронни игри, батко им Джорджо се потеше над учебниците и зубреше сложни математически формули.

"Момчетата ме гледаха много странно, когато на път за следващия мач в самолета отварях учебниците и се съсредоточавах върху написаното. После ми свикнаха и спряха да ме закачат на тази тема, а аз наистина използвах всеки свободен момент, за да уча. На младини и аз като тях играех компютърни игри и си намирах всякакви други начини, за да си губя времето. После осъзнах, че мога да се захвана с нещо, от което не разбирам. Винаги съм обичал да търся трудното, стръмното. Това ми отношение към нещата от живота ми помогна да постигна толкова много във футбола", споделя Киелини, който през 2010 г. се сдобива с бакалавърска степен по икономика и търговия от Университета в Торино. Седем години по-късно защитава с отличие и магистърска степен по бизнес администрация.

С толкова престижни дипломи в ръка бившият вече италиански национал има всички основания сега да си поиска някакъв управленски пост в "Ювентус". Теорията е наизустена, а

опитът е натрупан

не само в Европа,

но и в Страната на неограничените възможности. Именно там Джорджо с интерес наблюдава как местните успяват да се забавляват и да вадят много пари едновременно.

"При американците никога нищо не е на живот и смърт. Те отиват на стадиона семейно с идеята да се забавляват. И то не в рамките на 90 минути. Всичко е изградено така, че цялата фамилия да посвети поне пет-шест часа на спортното събитие и да похарчи стабилна сума пари. И всичко това се случва с усмивка и с желание. Никой не е излъган, никой не е обиден или заплашен. Всички са щастливи", впечатлен е Киелини от американския начин за правене на бизнес.

Сега вероятно е дошъл моментът самият той да покаже дали ще му е удобна униформата на мениджър с нормирано работно време. Киелини вече подсказа, че очаква оферта от "Ювентус" и възнамерява да се върне на Стария континент. Съпругата му Каролина Бонистали също настоявала да отглежда двете им деца на италианска територия. Двамата са пример за здрава семейна двойка, което е рядкост в съвременния футбол.

Заедно са отдавна, но

сключват брак през 2014 г.

на скромна церемония. Каролина, която е с две години по-възрастна от съпруга си, не обича светските прояви и упорито настоява да не я влачат към светлината на прожекторите. Самият Джорджо вече нееднократно се оплакваше, че цялото това внимание към личността му го изморява.

"От известно време насам мечтая за момента, в който ще излезем с децата на разходка и няма да ми се налага на всяка крачка да се снимам и да раздавам автографи. Надявам се, че хората ще ме забравят и ще се слея с тълпата", пожелава си в общи линии неизпълними неща Джорджо Киелини. Толкова бляскава кариера не може да бъде изтрита с гумичка.

А дори и някога да се забравят всичките му геройства на терена, то онази кървава схватка с Луис Суарес ще остане в паметта на феновете. За нея се написаха книги, изпяха се песни, изработиха се милиони сувенири и плакати. Когато през 2014 г. на световното в Бразилия

аржентинският

нападател впи зъби

в рамото на Киелини,

двамата едва ли са предполагали каква световна истерия ще предизвика този кратък епизод от мача. Суарес получи прякора "Канибала", а неговата жертва му прости и дори по-късно призова да намалят четиримесечното му наказание. Двамата горяха на терена и наистина бяха готови да пролеят кръв на зелената морава. С отказването на Джорджо футболът загуби още един футболен гладиатор, но поне спортният бизнес ще спечели талантлив и добре подкован със знания мениджър.