Имотите поскъпнаха много, данъчните оценки не са актуализирани, но е голяма олелия, че общините не вдигат налози

Защо Румъния, която беше 2 пъти по-бедна от нас, ни изпревари с 1/3 по-висок БВП на човек? Защо не можем да се отлепим от последното място в ЕС? Има две причини – твърда и трайна политика на сиромахомилство и съпътстваща я корупция.

Пътищата ни са в окаяно състояние. Даже съседните държави, и то за последните 10 г., изградиха в пъти повече магистрали от нас. 30% от територията на столицата ни е без канализация.

Спират ни често тока. Защото подстанциите са стари и непрекъснато се повреждат, а немалка част от далекопроводите за неголеми населени места не са под земята.

Да започнем от най-елементарното - пътищата. Като оставим настрана жалкото рязане на лентички за малки отсечки на нискокачествени пътища и демонстративното обикаляне по бавно строящи се обекти, реалното положение е катастрофално. Имаме вече и световен рекорд – половинвековен юбилей на строителство на една немного дълга магистрала. Строежът на “Хемус” започна през 1974 г., а все още се търсят трасетата на 7-и и 8-и лот и ще се търси начин за узаконяването на строежа на 4-и и 5-и лот.

Все още не е изградена и половината магистрала Последната изградена отсечка на “Хемус” даже не отговаря на изискванията за магистрала, защото аварийната лента е по-тясна от допустимото.

Години наред искаха движението към България да минава по криволичещия път по Кресненското дефиле, което е гаранция за множество катастрофи, а и по никакъв начин не отговаря даже на изискванията за скоростен път.

Един скорошен пример – при 26% инфлация през периода 2021 г. и 2022 г. от 1 януари 2023 г. цената на винетките бе намалена с 10%! Ама поради калпавите пътища щели да се изпотрошат коли за много повече пари, щели да загинат хора, а други щели да стигат доста по-бавно – голяма работа. Дори само загубеното време по пътищата струва повече пари на хората от намалението. А от нищо нещо не става.

Явно от парите за магистрали се е крадяло, но не това е основната причина за окаяната липса на магистрали. След като държавата няма пари да построи магистрала – ами да се даде концесия, държавата да поеме една част от разходите, а допълнителните такси за новоизградените магистрали да се събират или чрез толсистемата, или друга изградена за такива магистрали система.

Извън това толсистемата се въведе с голямо закъснение и дълго време умишлено се държеше монопол и не се допускаха нови доставчици. Остава тайна защо толсистемата не се прилага и спрямо леките автомобили. Защо трябва да се плаща поравно за кола, която изминава примерно 2000 км годишно, и за кола, която минава 50 000 км за същото това време - 25 пъти повече?

В много държави по света вместо пътна такса или в допълнение към нея определен

процент от акциза върху горивата се начислява за строителство и ремонт на пътища

Така се отчита не само изминатото разстояние, но и големината на колата. Защото големите харчат повече и пропорционално изхабяват повече пътищата.

Как общините да изграждат добра инфраструктура без пари? Не е измислен още такъв начин. Но настана голяма олелия, че със Закона за местните данъци и такси се предлага вдигане на данъците във връзка с недвижимите имоти, защото се актуализирала данъчната им оценка. И то след като тези оценки не са актуализирани повече от 10 г., през което време не само инфлацията е над 43%, но и

пазарната оценка се е повишила с над 60%

Това означава, че всякакви данъци, свързани с недвижимите имоти, са намалели с над 60% спрямо реалната стойност на имотите. А как с намалени приходи общините ще изграждат читава инфраструктура? Това означава, че актуализацията на данъчната оценка на недвижимите имоти със средно 35% даже не възстановява намалените данъци. Тоест въобще не става въпрос за увеличаване на данъците, а само за частичното им възстановяване.

Отделен е въпросът, че самите данъчни ставки могат да се вдигат от всяка община. Но това си е тяхна работа. Отдавна беше време всеки общински съвет да определя различни ставки за различни населени места и вида на имотите.

ВиК вече е основно в ръцете на държавата. Има няколко останали общински дружества, а в София има водна концесия. Вдигането на цените средно в страната е съпоставимо с инфлацията и означава, че реалните цени за ВиК услугите не са се увеличили сериозно. С това равнище на разходите на практика е почти невъзможно да се подмени остарялата мрежа. Резултата може да го види всеки – непрекъснато някъде избиват течове, пътните платна се разкопават и даже само след месеци се появяват неравни кръпки.

Съответно при ремонта няма вода и филтрите се задръстват с мръсотия. И това - за да не се плащат няколко лева месечно отгоре. Съвсем отделен е въпросът, че някои дружества се опитват да си увеличат цените и да отчитат какви ли не ненужни разходи. А това е възможно само поради занижения контрол.

Честите спирания на тока също са причинени от невъзможността ЕСО и ЕРП-тата да правят достатъчно инвестиции. Съответно са налице едни и същи стари подстанции, които непрекъснато дават дефекти. А когато няма пари за подземни електропроводи и те висят във въздуха, сума ти населени места остават без ток при всеки малко по-отчетлив снеговалеж и/или силен вятър.

Как например ЕСО да изгради повече мощни високоволтови далекопроводи към съседни държави, чрез които да може да се изнася и внася повече електроенергия, след като

държавата му взема 100% от печалбата?

Не е ясно. Трябва всеки път да убеждава и да моли държавата, т.е. да убеждава чиновници и да няма предвидимост.

През 2022 г. не бяха изпълнени предвидените в бюджета 2,6 млрд. капиталови (инвестиционни) разходи, което представлява близо една трета от разходите за инвестиции на държавата. Това е 1,6% от БВП за 2022 г. Очакваме да видим какво ще се случи с инвестиционните разходи за 2023 г. А тези разходи в голямата си част се плащат на български фирми и платените пари се връщат и стимулират потреблението. Но за разлика от неинвестиционните разходи при инвестиционните се създават условия за растеж на икономиката и в частност – за нови инвестиции. Държавата даде приоритет върху ударен и непропорционален скок на пенсиите в разрез с швейцарското правило, за да се привлекат гласовете на пенсионерите и не дреме особено за инфраструктурата. А без инфраструктура няма как да се отлепим от последното място в ЕС и да догоним даже Румъния. А това означава, че пенсионерите ще продължат да вземат най-ниските пенсии в ЕС.

И въобще – не може да е атрактивна една икономика и начин на живот, при които токът спира, водата спира, пътищата са по-лоши не само от европейските, ами и от тези на съседните държави, а милиони хора живеят на воден режим.