Печели "Нобел" за мир, който иска да върне

Хенри Кисинджър, хитър, ерудиран стратег, чиито дипломатически усилия помогнаха за прекрояването на света, почина в сряда на 100 години. Роденият в Бавария бивш дипломат си отиде в дома си в Кънектикът.

Като най-доверен помощник на президента Ричард Никсън във външната политика, влиянието на Кисинджър върху световните дела беше ключово, оглавявайки реакцията на Запада срещу СССР, разведряването в отношенията с Москва и помагайки да се начертае курсът през един от най-напрегнатите периоди в новата история.

Роден в еврейско семейство през 1923 г. в Германия, Хенри, с истинско име Хайнц Алфред, има брутално детство. След идването на власт на нацистите е изгонен от училище и е накаран да посещава изцяло еврейска институция, където му е забранено да общува с германски деца и е

подложен на

редовни побои

По времето, когато семейството му бяга от Хитлер през 1938 г., той се е превърнал в срамежливо и затворено дете. Семейство Кисинджър отива първо в Лондон преди Ню Йорк, където се установяват в Горен Манхатън. През 1943 г., докато учи счетоводство, Хенри е призован в американската армия. През същата година става гражданин на САЩ, докато живее в Южна Каролина. Военните му началници бързо разпознават острия му интелект, съчетан с владеенето на немски, и му дават контраразузнавателна мисия по време на Втората световна война. Награден е с бронзова звезда за службата си, при която ръководи екип, назначен да проследи офицери от Гестапо.

След като напуска армията, Кисинджър учи политически науки, като получава магистърска и докторска степен от Харвардския университет. Започва да преподава в престижния университет и бързо се утвърждава като водеща фигура в международните отношения и външната политика, като консултира всяка от администрациите на Дуайт Айзенхауер, Джон Кенеди и Линдън Джонсън в Белия дом. Издигането му до самия връх на американската политика става, когато е назначен за съветник по националната сигурност на Ричард Никсън през 1969 г.

“Нямах представа, че ще ми предложи работа. Казах му, че ще трябва да помисля”, спомня си Кисинджър.

Дипломатът, който първоначално бе разстроен от номинацията на Никсън, описвайки го като “най-опасния от всички мъже, кандидатстващи за президент”, винаги е твърдял, че двамата никога не са се срещали преди изборите, въпреки твърдения за обратното.

През 1973 г. Никсън го назначава и за държавен секретар, което го прави първия роден в чужбина човек на тази длъжност, както и първия на поста, докато служи като съветник по сигурността.

Един цитат от Кисинджър от 1973 г. може би най-добре обобщава невероятната му връзка с американския лидер: Харесвам президента. Съгласен съм с него. Минахме през всичко това 3 години като

двама мъже в

лисича дупка…

Почти без значение дали се харесваме. Все едно да ме питате дали харесвам ръката си. Нямаме разногласия по нищо...

Както може да се очаква по време на такъв нажежен геополитически период, мандатът на Кисинджър в Белия дом не минава без противоречия. В опити да измъкнат САЩ от войната във Виетнам Никсън и Кисинджър съчетават продължителни преговори в Париж с тактики за сплашване на Северен Виетнам. Те включват провеждане на масирани бомбени атаки и намеци за възможността Никсън да е достатъчно ирационален, за да използва ядрени оръжия - така наречената теория на лудия. Целта зад това жестоко поведение е да се върнат американските войски у дома, без да претърпят пълно поражение или да нарушат статута на суперсила на нацията. 

Ролята на Кисинджър във Виетнам кара мнозина да искат държавният секретар да бъде съден за престъпления срещу човечеството.

Въпреки критиките Кисинджър получава Нобелова награда за мир през 1973 г. заедно с Ле Дук То, виетнамски генерал, за преговорите им за прекратяване на войната. Двамата са провели 68 срещи, някои тайно, за период от 4 г., преди да бъде постигнато споразумение. Ле Дук То отказва наградата, а Кисинджър дарява парите от нея за благотворителност и по-късно също се опитва да я върне.

Докато мнозина боготворят Кисинджър заради държавническите му умения,

други го

клеймят като

военнопрестъпник заради подкрепата му за антикомунистическите диктатури, особено в Латинска Америка.

 Дипломатът е остро критикуван заради неговия надзор на кампанията за бомбардировки срещу Камбоджа между 1969 и 1973 г., която уби около 100 000 цивилни и беше скрита от Конгреса и обществеността. Подкрепата му за аржентинската военна хунта по време на мръсната война, започнала през 1974 г., и подръжката за Пакистан при войната за освобождение на Бангладеш, също са подложени на критика.

Като държавен секретар му се приписва организирането на ключова среща между Никсън и Мао Дзедун през 1972 г. Това е и първото посещение на президент на САЩ в Китайската народна република. Отиването на Кисинджър в Пекин, за да организира срещата, е като от трилър. Докато е в Пакистан, дипломатът се престорил на болен и

отишъл

дегизиран

на летището,

оставяйки дори дрехите си, докато тайно лети за китайската столица.

След срещата Китай и САЩ установяват отношения, които променят студената война драматично. СССР започна да се страхува от ново американско-китайско партньорство, което води до пробиви на Никсън и Кисинджър в режима на Леонид Брежнев по отношение на контрола и търговията с оръжия.

Бяхме напълно убедени, че след като влезем в контакт с Пекин, дипломацията между Вашингтон и Москва ще се размрази, казва Кисинджър през 1983 г. Тази негова дипломация послужи за усилване на динамиката на отношенията по света след дълъг период на застой на суперсилите. Геополитиката изискваше способност за водене на продължителни преговори и задълбочен анализ, както и разбиране на ограниченията на знанията на всеки дипломат. Това бяха силните страни на Кисинджър.

Суперсилите често се държат като двама тежковъоръжени слепци, които опипват път из стаята, като всеки вярва, че е в смъртна опасност от другия, за когото предполага, че има перфектно зрение. Всяка страна трябва да знае, че често несигурността, компромисът и непоследователността са същността на правенето на политика, смята Кисинджър.

След оставката на Никсън през 1974 г. заради скандала Уотъргейт Кисинджър остава дипломатическа сила като държавен секретар при наследника на президентския пост Джералд Форд. Американският лидер го нарича супердържавен секретар, но отбелязва и неговата упоритост и самоувереност: “Хенри в съзнанието си никога не е правил грешка”.

Когато Форд губи от Джими Картър през 1976 г., дните на Кисинджър в правителствената власт до голяма степен приключват.

След като напуска Белия дом, създава консултантска фирма в Ню Йорк, която предлага съвети на световния корпоративен елит. Той е служил в управителни съвети на компании и различни форуми за външна политика и сигурност, пише книги и става редовен медиен коментатор по международните въпроси.

Известно е, че по време на политическата си кариера

Кисинджър

гуляе със

знаменитости

в нощни

заведения

в Ню Йорк

Наричан “секс символът на администрацията на Никсън”, дипломатът събира знаменити бляскави приятелки в младите си години, включително журналистката Даян Сойер и актрисата Кандис Берген. Сприятелява се и с Хю Хефнър, с което си печели друг прякор - Плейбоя от Западното крило.

Наследници на Кисинджър са съпругата му Нанси, както и двете му деца от предишен брак - Елизабет и Дейвид, и петима внуци.