• ПП-ДБ не могат да изпълнят обещанието да махнат шефовете на службите, нито Калин Стоянов, но смениха държавния представител в "Лукойл-Нефтохим" ГЕРБ не искат да се ангажират с министри

Напрежението в некоалицията, която от самото начало беше орел, рак и щука, достигна своята кулминация. Вече сме свидетели на големи разногласия по ключови управленски проблеми - дали вътрешният министър Калин Стоянов да остане на поста, откога “Лукойл-Нефтохим Бургас” да премине изцяло на неруски петрол, както и за бюджета, който ГЕРБ поискаха Асен Василев да преработи.

Кой и как е издигнал Стоянов, имало ли е натиск върху него за назначения - все въпроси, които провокираха остри реплики между Кирил Петков и Бойко Борисов. А когато в сглобката няма съгласие и достатъчна подкрепа за вътрешния министър, който трябва да осигурява стабилност и ред в държавата, нещата тръгват към “разглобяване”.

“Продължаваме

промяната” и

“Демократична България”

едва ли са щастливи,

че им се наложи да се съобразят с ГЕРБ и ДПС и да оставят Стоянов на поста. Със сигурност не са особено доволни и от факта, че Василев ще прекроява сметките в държавата. Това е основният закон на един кабинет и скандалите са симптом за пробойни и оценка за работата му.

Единственото, което постигнаха харвардците, е за отстъпката да не бъде спрян руският петрол още от утре, както искаха хората на Бойко Борисов. Този скандал обаче е повече адресиран към чуждестранните партньори за позицията на всяка партия “за” или “против” Русия. Това при евентуални предсрочни избори ще е основен въпрос за дебат. Но ако цената на бензина се вдигне драстично, независимо по каква причина,

може да избухнат

масови бунтове,

които да свалят кабинета

Като антимонополните протести в началото на 2013 г., при които си тръгна първото правителство “Борисов”. Така че колко ще струва горивото в идните месеци, е голямо предизвикателства пред властта.

По въпроса за “Лукойл” има още един факт, който не е без значение. Назначеният от ГЕРБ представител на държавата в надзорния съвет на дружеството наскоро бе сменен с човек на “Промяната”. Преди два месеца Красимир Първанов, бивш шеф на Националната електрическа компания и заместник-министър на енергетиката в третото правителство на Борисов, сдаде поста на Бойко Ницов, асоцииран старши сътрудник по програма “Енергетика и климат” на Центъра за изследване на демокрацията, работил във Вашингтон и Брюксел.

И докато назначението на държавен представител не е трудно за ПП, защото е в ресора на техен министър, то изглежда невъзможно да постигнат победа в една от важните си битки - за смяната на шефовете на службите. Или поне като програма минимум да свалят Пламен Тончев, който оглавява Държавната агенция “Национална сигурност” (ДАНС). Първият опит чрез специален закон, който преди около 3 месеца предложи съпредседателят на “Демократична България” ген. Атанас Атанасов, претърпя неуспех.

Напрежение между ПП-ДБ и ДАНС се натрупа и покрай местните избори. Писмо на заместник-председател на агенцията стана причина за отмяна на машинното гласуване на първия тур. Денков поиска оставката му, но президентът Румен Радев не видя достатъчно мотиви да го направи. Премиерът неведнъж е подчертавал, че не може да работи с човек, на когото няма доверие, но така или иначе, неговата политическа сила нищо не може да направи по въпроса. А от ГЕРБ само наблюдават престрелките между “Дондуков” 1 и 2 по темата.

Засега с най-голям шанс (но с неясен финал) да се реализира е друг от приоритетите на “Промяната” - за промените в конституцията. И Борисов, и Пеевски обявиха, че влиза в пленарната зала на 8 декември. За ремонта са необходими не само гласовете на ГЕРБ, но и на ДПС, което защити зам.-директора на ДАНС, а също и вътрешния министър.

ПП-ДБ трудно ще склонят партньорите си и на важен за тях въпрос -

за смяната на

парламентарната

квота на членовете на

Висшия съдебен съвет

ГЕРБ не са изразили становище по него. Нито ДПС.

Има още един казус, за който на ПП-ДБ ще им е необходимо и одобрението на депутатите от движението - за наследника на Сотир Цацаров в Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ). Оставката му бе гласувана още в началото на 2022 г., но няма нова кандидатура за председател. Функциите му изпълнява заместникът Антон Славчев, бивш служител на ДАНС.

Всички тези въпроси са от голямо значение за “Промяната” и “Демократична България”, обещани в предизборната кампания, залог за влизането им в съюз с тези, които чегъртаха.

За да ги изпълнят, в замяна ще им се наложи да отстъпят по неприоритетни теми. На какво са готови?

Един от големите им козове е бюджетът, тъй като негов автор е Асен Василев. Той вече бе сериозно редактиран от другите две партии, по отделните пера ще текат до последно още договорки. За ПП-ДБ най-важното е да започне плащането по Плана за възстановяване и устойчивост и

да не се стигне до

сътресения, които ни

отдалечават от еврозоната

Вторият транш от 1,4 милиарда евро обаче се бави от Брюксел.

Първостепенен приоритет за ГЕРБ е общините, в които спечелиха кметове и мнозинство в съветите, да получат финансиране. Така техните хора - лицето на партията по места, ще могат спокойно да работят и да подобряват живота в градовете си, а жителите им ще бъдат мотивирани да подкрепят ГЕРБ на парламентарните избори, когато и да са те.

Ултимативно от партията на Борисов говорят и за инфраструктурата - довършване на автомагистрала "Хемус" и пътя Русе - Велико Търново. Това вече бе потвърдено като приоритет от ресорния министър Андрей Цеков, но вероятно по линия на общинските проекти, чието финансиране ще се разпише в бюджета, все ще се намерят линии на напрежение.

И ако министър Цеков е сред фигурите в кабинета, които по личната оценка на Борисов си вършат работата, то списъкът му с такива, които определено не се справят, е дълъг. Неизменно сред споменаваните от лидера на ГЕРБ е спортният Димитър Илиев. Още преди местните избори Кирил Петков реагира остро на яростните критики от Борисов.

А те със сигурност ще зачестят с наближаването на февруари, когато ще се договаря ротацията в кабинета и евентуална смяна на министрите на следващия премиер - Мария Габриел.

ГЕРБ реално нямат интерес

да включат свои хора като

титуляри във ведомствата,

защото така ще се "сглобят" още повече с ПП-ДБ, а те искат да стоят с един крак извън властта. Но имат интерес да сочат колко зле се справят другите. И за трети път да се случи същото - да се задържат като сериозна сила на политическата сцена, а сривът да е за партньорите. Така беше във второто и третото им правителство, където съответно Реформаторският блок и Обединените патриоти се оказаха единствените наказани от народа и не влязоха в следващите парламенти.

От самото начало на сглобката се опитват хем да са във властта, хем да се разграничават от ПП-ДБ. Последното Бойко Борисов прави почти ежедневно, подавайки сигнал към своите привърженици да го подкрепят отново на бъдещите избори. И направи почти немислимото - от желанието на всички да сменят "модела ГЕРБ" се стигна до желанието на мнозинството (според последното проучване на агенция "Тренд") партията отново да е първа политическа сила. И засега изглежда невъзможно пречупване на този тренд до следващите избори - европейските и парламентарните, когато и да са те.