Правителството се стабилизира след местния вот, никоя от партиите в сглобката няма интерес от избори, каза евродепутатът

Още акценти от интервюто:

• Демографската политика е темата на темите пред България. Тя все още не е демографска "катастрофа" или "смърт", но скоро ще стане необратима. Ако не направим нещо спешно сега, след 20 г. българското общество ще спре да функционира
• В момента у всички нас витае усещането, че сглобката се дължи на външен натиск
• ПП-ДБ не си научиха уроците от четворната коалиция - тръгнаха добре с прозрачни преговори, но нямаше ясни правила за вземане на решения
• Нов ляв проект, затворен в популистки и носталгични послания, създаващ напразни очаквания и отдалечаващ ни от европейските ценности, ще остане маргинален и в периферията

- Г-н Станишев, започнахте срещи с политическите сили за демографската криза. Казвате, че е нужен обществен, институционален и политически консенсус. И премиерът, и Борисов, и останалите ви подкрепиха, какво следва от това реално?

- Радвам се, че премиерът и политическите лидери разбират и подкрепят идеята демографията да е новата национална цел пред България. Тя е темата на темите. От икономика, през социална и регионална политика, до здравеопазване и образование. И засяга всяко българско семейство. Ядосвам се, че потънали в дребнотемието на кампании, сглобки и политически имидж, не виждаме голямата картина. Тя все още не е демографска “катастрофа” или “смърт”, но скоро ще стане необратима. Ако не направим нещо спешно сега след 20 г. българското общество ще спре да функционира. През 2040 г. се очаква да паднем под 5 млн. души. Делът на населението в трудоспособна възраст ще е около 60%, докато този на групата 0-14 г. ще спадне до 10-11%, а на възрастното население (на 65+ г.) се очаква да нарасне докъм 29-30%, което е и една от най-тревожните тенденции. Друга немалка част ще бъде нискообразована, с висока безработица и риск от социално изключване. Какви социални и здравни системи биха могли да издържат на този натиск? Да не говорим, че дотогава много млади и кадърни хора ще са избягали в чужбина.

Нужни са няколко спешни решения: политически консенсус между партиите и институциите, вицепремиер по демографията, за да има системен подход, и конкретни мерки в бюджета. Обнадеждаващо е, че с премиера и партиите се обединяваме около тях. Поради напредналата процедура за бюджета за 2024 г. предлагаме мерки с бърз резултат за репродуктивното здраве – профилактични програми за жени и мъже от 18 до 35 г., както и разширяване на прегледите и изследванията на бременните жени и плода. У нас момичетата и момчетата на 25 г. вече имат репродуктивни проблеми, а много бременни жени не могат да си позволят модерно проследяване на бременността поради липса на средства или на специалисти. В 21-и век не се възползваме от постиженията на медицината, а оставяме хората да се оправят сами. И резултатът е налице - намаляване на раждаемостта и деца с проблеми. Да не говорим за детската смъртност.

- България се превърна в последните 5-10 г. в износител на работна ръка, както и на нашия демографски прираст - младите раждат децата си в чужбина и те остават там. Как може да бъде спряна тази тенденция?

- Най-напред, с осъзнаване на нуждата да бъде спряна. По мое време като премиер имаше пик на ражданията - близо 82 000 бебета, сега са 57 000. Да, налице бяха обективни причини, но и ние работихме в тази посока - растящи доходи, мерки в подкрепа на майчинството, усещане за перспектива, политическа стабилност, енергия в обществото и национално усилие за подобряване на качеството на живот. Тогава младите хора желаеха да останат в България и да отглеждат децата си тук.

На второ място, с реалистични представи и цели. Не трябва да се фиксираме да станем 9 млн. отново. В целия развит свят с образованието върви и намаляването на раждаемостта. Така е в Европа, дори в Китай - политиката за едно дете започва да създава проблеми на пазара на труда. Важното е да искаме България да е страна със здраво, модерно и образовано общество, на квалифицирани и конкурентоспособни млади хора в работеща икономика и на възрастни с достоен живот.

Трето, с пари в бюджета - всяка година повече. Необходимите мерки са хоризонтални и дългосрочни. За тях трябва планиране. Не по андрешковски, а мащабно, за да сме убедени в резултата. Няма други решения, които да са по-голям приоритет на бюджета. И тук е отговорността на политиците. За да спрем да се тръшкаме за износа на неродените деца на България.

- Как ще коментирате сътресенията във властта - виждаме извиване на ръце между партньорите - ГЕРБ поставя условия, за да продължи тази (не)коалицияр и те са свързани основно с бюджета. Ще се задържи ли правителството според вас?

- Няма сътресения. Както се видя, правителството се стабилизира след местните избори. Никоя от партиите в сглобката няма интерес от избори. Бюджетът и конституцията са разменни монети и са шоу за пред избирателите на отделните формации.

- Критикувате кабинета, че няма ясна програма, а бюрократично събрани приоритети от министерствата.  Защо?

- Още съм на тази позиция. Зарити сме с отчети - на министри, на партии, на кметове. И? Къде виждате визия? Някакъв голям политически разговор? Дори в отминалата кампания нямаше грам политика! Чухме кауза и послания само от Ваня Григорова. Другите кандидати бяха на практика еднакви, невидими, без ярка идея в дискусията за бъдещето. Не запалиха искра у избирателя, а донесоха апатия. От 1 056 354 гласоподаватели по списъци кметът на София беше избран със 175 044 гласа. Препирнята за мнозинството в общинския съвет сега минава през сметки за съветници, заклеймяване и кой на кого е обиден, вместо за приоритети и политическа отговорност за управлението на града.

- Вие сте били премиер при коалиционно управление. Грешка ли беше, че не се подписа коалиционно споразумение с ясни правила, а се въведе понятието “сглобка”?

- Естествено, че беше грешка. Управляващите си вкараха автогол, наричайки “сглобка” тази конфигурация. Както се видя, българите не сме глупави. “Сглобихме” 2 и 2 и стана ясно кой зад кого наднича. Е, не беше ли далеч по-почтено да се каже от самото начало - ето изборните резултати, влизаме в коалиция, имаме ясна управленска програма и кабинет. В момента у всички нас витае усещането, че сглобката се дължи на външен натиск, а не на вътрешнополитическа потребност да води страната.

Сега ставаме и лягаме с въпросите ще има ли ротация, докога е програмата на правителството, ще има ли пренареждане в сглобката. Ама това не е лего! Тази несигурност издава политическа незрялост и следва някаква измислена мода да не наричаме нещата с истинските им имена. В Европа само три държави се управляват еднопартийно в момента. Заради избирателните им системи.

- Партньорите ви в тройната коалиция бяха не по-малко трудни - какво бихте посъветвали ПП-ДБ и ГЕРБ, за да се запази управлението и да няма избори?

- Да няма нови избори не може да е самоцел. Ако се налага, ще има, това е демокрацията. Лошото е, че водещата сила в правителството - ПП-ДБ, не си научи уроците от четворната коалиция. Тръгнаха добре с прозрачни преговори, но с това се изчерпа всичко. Нямаше ясни правила за вземане на решения, а най-важните въпроси - например за ядрената енергетика, за тецовете, за всичко, което носеше потенциален конфликт, се оставиха висящи.

За да работи една коалиция, са необходими няколко неща. Първо, правила - при нас Съветът на коалицията взимаше стратегическите решения, които веднага бяха обявявани пред медиите.

Второ, уважение - към другите участници, към техните избиратели и програми и политическа отговорност.

Спомням си колко пъти взаимното уважение на лидерите усмиряваше различни страсти в управлението. По време на учителската стачка лесно можех да изоставя Даниел Вълчев като министър на НДСВ и да заема популистка позиция на страната на учителите. Но къде щяха да отидат страната и управлението? Екипно успяхме да увеличим с 40% заплатите на учителите, да защитим делегираните бюджети, да преструктурираме системата. По-малките ни партньори можеха да напуснат коалицията след влизането в ЕС. Но поеха политическа отговорност и останаха, макар че платиха висока цена.

- Какви са очакванията ви за ДПС, след като Мустафа Карадайъ подаде оставка, а Ахмед Доган се завърна начело, макар и временно? Кого очаквате да видим като лидер догодина - Делян Пеевски например?

- Не искам да съм на мястото на десните избиратели. През 2013 г. те бяха на площадите, за да изразят несъгласието си с номинацията на г-н Пеевски за шеф на ДАНС. Тия дни видях карикатурата на Христо Комарницки - щом е шеф на шефа на ДАНС и е наш - може. Двойните стандарти на ПП-ДБ за засилващата се роля на ДПС вече започват да се наказват от избирателите. А упорството на политическите им лидери срещу изпитани формати като коалициите ще вдига цената на ДПС в сглобката. Тогава кой е виновен? Неформалният или формалният, настоящият или бъдещият лидер на ДПС, който иска да вкара партията си във властта и показва, че управлява, или тези, които свенливо се крият зад (не)коалицията?

- След като Ваня Григорова не стана кмет на София, вече я определят като новия лидер вляво. Тя ли е новото лице, което търсеше лявото като алтернатива на Нинова и БСП?

- Резултатът на Ваня е впечатляващ. Тя беше кандидат с ясен политически профил, с кауза и послания. Говореше на определени групи хора, които дори в София са все повече работещите, които се борят за оцеляването на семействата си и се боят от сметките в края на месеца. Кампанията ѝ беше като по учебник и тук трябва да отдадем заслуженото на софийската организация на БСП и на нейния председател Иван Таков.

За съжаление, въпреки постижението на Ваня, този резултат не е показателен за лявото. Той се дължи на няколко фактора и не бива да се заблуждаваме. Първо, другите партии излъчиха възможно най-неподходящите кандидати, които не можаха да мобилизират дори твърдите ядра. Кампанията потъна в клишета и родословни дървета. Второ, той беше израз на протестния вот срещу сглобката в националното управление. Трето, обърканите послания на политическите лидери кой кого подкрепя и с кого ще управлява, допринесоха за хаоса в последната седмица. Както и вкарването на геополитиката в кампанията на мястото на смислен дебат между двамата основни претенденти.

И тук идва въпросът за бъдещето на лявото и очакванията към него. Три предупреждения:

• В кампанията, а и в нощта на изборите беше направен опит ПП-ДБ да бъдат представени като прогресивната модерна левица у нас. Това е смехотворно. Фактът, че някой харчи повече пари през бюджета, не го прави автоматично ляв. Нито пък “левите резултати с десни мерки”.
• България има нужда от европейска левица. За съжаление, БСП все повече отстъпва този терен. Ако ръководството на партията продължава да я тласка в тази посока, нека не се учудва на нарастващата си европейска изолация. А в политиката не остават празни пространства, вакуумът бързо се запълва.
• Нов ляв проект, затворен в популистки и носталгични послания, създаващ напразни очаквания и отдалечаващ ни от европейските ценности, ще остане маргинален и в периферията. Макар и по различен начин, той би повторил грешките и резултатите на Нинова. Освен това само с протестен вот не се печелят избори. Лявото ще спечели, когато се разшири към центъра - с нормалност в политиката и поведението, с диалог, с модерност и грижа за хората. Показателно е колко леви хора гласуваха за ПП, подмамени от надеждата за партия с такъв профил. Те претърпяха разочарование, но не от идеята, а от лицата и резултатите на тази промяна.

Лявото в България трябва да върне идеологията, нормалността и идеите в политиката. И който от лидерите на политическите партии или проекти го направи, той ще стане естественият водач на левицата. И ще я върне в мача като претендент да управлява страната.

- Ще се включите ли в лидерската битка на вътрешния вот догодина? Поискахте промени в БСП - какви?

- Всеки разумен човек участва в състезание, когато има поне крехка вяра в обективността на резултата. А за предстоящите избори в БСП нямаме съмнения - който брои, той пише. Резултатът е предварително известен и “закрепен” през задъханите появи на ръководството в изборната нощ, отчитайки “стабилизирането” на БСП в местната власт. Да видим успехите: в чисто партийния вот - от 1000 съветници през 2019 г., сега - 750. В големите градове рязко отстъпваме на 5-о до 8-о място. Не можем да представяме слабите резултати на другите партии като успех на БСП. Камо ли на ръководството ѝ. Всички победи се дължат на дългогодишните кметове и на техните екипи, както и на местните организации. Това показва, че партията на базисно ниво е жива и знае как да привлича подкрепа. За сметка на ръководството, което претърпя пълен крах с наложените водачи на листи на парламентарните избори. А сега се опитва да си закачи на ревера кметове, издигнати и подкрепени от поне още две-три партии. Лошото е, че изборите не върнаха БСП като алтернатива на статуквото. Въпреки недоброто представяне на “Възраждане”.

За съжаление, все повече хора говорят за БСП като едноличната партия на Корнелия Нинова. Със запазване на марката, но с подмяна на съдържанието. Виждаме отказ от инстинкта за самосъхранение на БСП и желание за промяна. В най-бедната страна на ЕС социалната партия е на изчезване. Примиряваме ли се с мястото си на третостепенна политическа сила? С настоящия лидер обаче всяка промяна е обречена.

- Очаквате ли заради опозиционното си говорене да бъдете изключен от партията, както се случи вече с много ваши другари?

- В партията на Корнелия Нинова всичко е възможно. Виждаме абсурда председателят на Делегацията ни в ЕП да бъде изключен. Българските социалисти в ЕП организирахме поредица от дискусии, за да върнем политическия разговор в лявото и в политиката изобщо. Дойдоха стотици хора, жадни за идеи и за споделяне. Ръководството на БСП беше поканено на всички форуми. Не се появиха.

На поканата ми за среща по демографските мерки се отзоваха всички – от премиера до лидерите на партиите в парламента. Единствено ръководството на моята партия стои сърдито и ревнува от ъгъла. А ако беше подело темата, сега може би щеше да има реални резултати на местните избори. Защото демографията е тема на всеки български дом. В този ред на мисли, не е важно кой кога и дали ще бъде изключен, а има ли все още партия, в която членуваме по убеждение и с чиято идея горим?

- Ще ви видим ли тогава в нов проект?

- Една птичка пролет не прави. Но пролетта наближава. И през БСП или през нови проекти левите хора в България я очакват.

ВИЗИТКА

• Роден на 5 май 1966 г. в Херсон, днешна Украйна
• Има докторска степен по история от Московския държавен университет и специализация по международни отношения в Лондонското училище по икономика и политически науки
• Лидер на БСП в продължение на 13 г. (2001 - 2014)
• Премиер на България (2005 - 2009). През 2007 г. по време на мандата на неговото правителство страната става член на ЕС
• Президент на ПЕС в продължение на 11 г. (2011 - 2022)
• Член на Европарламента от 2014 г.