Бабче, подпряна на бастун в аптеката на гишето до мен казва:

- Нямам сили нещо, трябва да ми дадете нещо за сили, за настроение, ама най-вече за сили!

И в този миг всички чуваме отговора:

- Ми то на Вашата възраст...

С аптекарката на моето гише втрещено обръщаме поглед, а на гишето срещу бабчето стои много млад мъж с модерно оформена на катинарче брада. Кимвам ѝ да се заеме, а аз мога да почакам. Тя буквално блъсва мъжа настрани, който гледа недоумяващо тъпо и казва на бабата:

- Сега е есен и всички нямаме сили. Искате ли да пиете витамини?

- За сила ли? - оптимистично пита бабчето.

- Мога да Ви предложа нещо с желязо, витамин Б, а също да си готвите хубава, питателна храна, сутрин да закусвате добре...

- Добре, добре! - грейва женицата - и ми дайте и желязо, и витамини!

За много неща помислих наведнъж. За липсата на емпатия. За надеждата, че модерният свят дава още младост с витамини и за това, че от един момент нататък всички ще се надяваме на магията на несвършващата ни сила.

*От фейсбук