• Срещу дегенеративните мозъчни заболявания освен инжекцията против грип защитават и имунизациите срещу херпес зостер, тетанус, пневмония, дифтерия и коклюш

• Изследователи от Уелс и Станфорд потвърждават резултатите

Наред с известните до момента причини човек да се ваксинира срещу грип вече има още една – по неразгадан съвсем досега начин те предпазват срещу деменция и алцхаймер. Но това съвсем не е всичко – тази история се превръща в истинско "Студио Х", защото се оказва, че от тези дегенеративни заболявания ни защитават и ваксините срещу херпес зостер, пневмония, тетанус, дифтерия, коклюш и др.

Смайващото откритие е дело на екипа на проф. Пол Шулц, който е директор на Центъра за неврокогнитивни разстройства в медицинското училище "Макгавърн" в UTHealth в Хюстън.

Самото изследване е еднозначно – имунизираните срещу грип и инфекциозни заболявания е много по-малко вероятно да бъдат засегнати от деменция и алцхаймер.

Предположенията за тази аномалия до момента са няколко. Първото е, че по някакъв начин с течение на годините

вирусите "отключват"

дегенеративните заболявания

при възрастните

и ако те не боледуват – при тях няма да се развият специфичните мозъчни възпаления, съпътстващи загубата на памет.

Второто допускане е на самия проф. Шулц, който е световноизвестен невролог. Според него ваксините ограничават реакцията на имунната система към амилоидната плака. Това всъщност е протеинът, който се среща в огромни количества при болните от алцхаймер. Затова Шулц смята, че когато имунната система е обучена, тя вероятно атакува точно плаката, причиняваща смъртта на невроните, което впоследствие води до деменция.

Третото предположение е, че ваксините по необясним за науката начин предпазват мозъка от възпаление, помагайки на имунитета "да изхвърли" от организма опасната плака – отговорник за дегенеративните процеси в мозъка.

Но докато учените търсят рационално обяснение на тази аномалия, подкрепено с доказателства, на този етап може да се приеме, че ползите от ваксините многократно надхвърлят известните до момента минуси.

От друга страна, изследването е толкова мащабно, че специалистите трудно могат да атакуват по какъвто и да е начин резултатите.

То обхваща две групи от по 935 887 души всяка и състоянието им е наблюдавано в продължение на осем години. Проучването показва, че

при 3 последователни годишни

ваксинации рискът от

деменция намалява с 20%

през следващите 4-8 години

Но при хората, при които са поставени 6 поредни ваксини, тази вероятност намалява с до 40%.

Дори да се погледне чисто механично в групата на ваксинираните засегнатите от дегенеративни изменения са 47 889 души, а в другата те са 79 630, или с 30 000 души повече.

Затова изследователите решават да разширят проучването и включват в него и хора, имунизирани срещу херпес зостер, пневмония, тетанус, дифтерия и коклюш. При него обект на интерес са 198 847 души, като броят на ваксинираните и на останалите е еднакъв. При първите с имунизации срещу зостер едва 16 106 развиват алцхаймер по време на 8-годишното наблюдение, а при другите броят е 21 417. Или ваксинираните са с 5311 души по-малко.

За да направят сравнение при имунизираните срещу

тетанус, дифтерия и коклюш

и останалите, изследователите следят 116 400 пациенти в две равни групи. При ваксинираните се констатират дегенеративни заболявания при 8370 души, а при другите с 3487 души повече - или общо при 11 857.

За да се установи ефектът и от пневмококовата ваксина, се сравняват две групи от по 260 037 всяка, като при имунизираните са регистрирани 20 583 случая на деменция след осем години срещу 28 558 при останалите.

Резултатите са толкова изненадващи, че учените от Тексас молят колегите си в Уелс в Обединеното кралство и в Станфордския университет да направят партньорски проверки на откритието. Можем да си представим какво е било смайването на научната общност, когато са получени отново сходни резултати.

Разбира се, необходими са още много допълнителни изследвания, за да се установи какъв е този странен механизъм, който провокира изненадващия резултат, но при всички случаи той е един добър ориентир дали ваксинациите трябва да се приемат критично както досега.