Стотици места претендирали да са последното убежище на светеца

През 1905 г. в Бачковския манастир е намерена гробница и плоча с надпис

Стотици вярващи се събраха вчера в храма “Света великомъченица Марина” в двора на Софийската митрополия, за да се поклонят пред мощите на Патриарх Евтимий. Посрещна ги българският патриарх и Софийски митрополит Неофит.

Те бяха донесени от Бачковския манастир, където са открити още през 1905 г.

Всъщност оттогава - вече повече от век, вървят остри исторически спорове дали мощите на Патриарх Евтимий са истински.

Преди 100 години най-ярките поддръжници на тезата, че мощите са на патриарха, са историка проф. Васил Златарски и проф. Иван Богданов, а обратното мнение е отстоявал Богдан Филов - учен, който е бил и министър-председател (виж интервюто с епископ Сионий).

Всъщност наскоро ръководството на Българската православна църква взе окончателно решение за автентичността на мощите на патриарха. И призова да се спрат споровете дали това са наистина мощите на светеца, или не.

Ако началото на българската църковна история е свързана с големи святи имена - от първия български мъченик - Боян Енравота, през св. цар Тервел до св. цар Борис, братята Кирил и Методий и учениците им, то в един изключително тежък за българите период, какъвто е падането на Второто българско царство, се откроява името на св. Евтимий, последния български патриарх преди падането ни под османска власт.

През това време цар Иван Шишман е в Никопол и е оставил столицата Велико Търново в ръцете на патриарха. А след като градът е превзет през 1393 г.,

голяма част от българските боляри са обезглавени

Такава трябвало да бъде съдбата и на патриарха.

Но ръката на палача замръзва, което хвърля в потрес турците. От една страна, неговата святост предизвиква уважението на турците. Но от друга, те си давали ясно сметка, че той остане ли в града, може да предизвика сътресения - ако той е сред българите в Търново, те ще имат и ще хранят надежда да се освободят. Тоест пастирът е трябвало да бъде отделен от стадото, разказва пред “24 часа” доц. Венцеслав Каравълчев, историк и богослов от СУ “Св. Климент Охридски”.

Затова патриархът е изпратен на заточение. Оттам нататък единствената следа, която впоследствие е открита, е от един от Евтимиевите ученици - Григорий Цамблак. Преди това заминава за Литва, а когато се връща, патриархът вече не бил между живите. Цамблак обаче отбелязва на едно свидетелство, че е бил заточен някъде в Македония (географската област - б.р.). Според доц. Каравълчев това дава повод за много спекулации, а десетки, ако не и

стотици места почват да претендират да са последното убежище на св. Евтимий

Безвремието, в което се е намирал българският народ по време на османското робство, е довел до пълното заличаване на спомена за него, казва богословът пред “24 часа”.

И все пак историческите следи остават – видният представител на Търновската школа - книжовникът Константин Костенечки свидетелства за Бачковския манастир като място на заточението на патриарха. Той намира в Бачковския манастир учениците на патриарха.

Доц. Каравълчев обаче обръща внимание на една книга, която според него е трябвало да сложи край на спора за връзката между Евтимий и манастира. Откритият през 1915 г. Ловчански сборник, датиран от края на XV или началото на XVI в. включвал части от поклонническия пътепис до Светите земи, летопис на Георги Амартол, с добавки от Константин Костенечки.

В него има една приписка, в която изрично и ясно се казва, че св. Евтимий е бил заточен в Станимака, в манастира на Св. Богородица, където дочакал края на живота си, обяснява доц. Каравълчев.

В ново време съвременни слависти, сред които един от големите руски историци проф. Владимир Качановски, също посочват Бачковския манастир като последното място в житейския път на Търновския патриарх.

Величкият епископ Сионий, игумен на Троянския и Бачковския манастири: Нищо не може да спре чудесата - потвърдена е истинността на тази всебългарска светиня

Мощите официално ще бъдат прославени на 22 октомври и се учредява празник

Когато в историческия порядък двама професори казват едно твърдение, винаги третият казва различно

- Ваше Преосвещенство, кога са открити тленните останки на Патриарх Евтимий и къде?

- Мощите на свети Патриарх Евтимий, последния български партриарх на Второто българско царство преди падането на България под османско владичество, са намерени в Бачковския манастир през 1905 г. при разкопки пред централния храм “Свети Архангели”. Разкопките са проведени от игумена на манастира архимандрит Паисий Пастирев и събора на манастирското братство, както и от верни християни, които са били поканени за тази служба от игумена на манастира.

Разкопките били проведени по повод преданието на манастирските братя, че на това място е погребан последният български патриарх свети Евтимий Търновски. Това предание битувало през всичките години на робството и на това място било устроено специално незагасващо кандило, което се поддържало от братята в памет на свети Патриарх Евтимий.

При направените разкопки е открита гробница, в която са намерени костите, които вече трябва да наричаме светите мощи на Патриарх Евтимий, облечени в омофор и архиерейски епитрахил - одежди, които носят епископ и патриарх.

В гробницата е намерена и оловна плоча с надпис, който е публикуван и обнародван още тогава, на който пише: “Свети мощи на Евтимий, архиепископ Търновски и патриарх Български”, и годината на неговата кончина - 1404-а.

След откриването на тези артефакти е обявено откриването на мощите: имало изключително свидетелство, че това са неговите мощи - от гробницата се разнесъл аромат по целия двор на манастира. Веднага след това в светата обител се събират хиляди хора на поклонение и въпросът е отнесен до Светия синод, който прави комисия, която утвърждава, че това са мощите на свети Патриарх Евтимий Търновски.

През следващите години от тогава до сега светите мощи са съхранявани в Бачковския манастир, като последното им място на сигурно бе храмът “Свети Архангели”.

По решение на Светия синод мощите официално ще бъдат прославени на 22 октомври тази година и се учредява празник “Прославнение светите мощи на светия патриарх Евтимий”, който влиза вече в църковния ни календар.

- Тогава защо при тези безспорни артефакти учените оспорват достоверността на тези мощи?

- Най-големият учен на онова време проф. Златарски твърди, че това са мощите на св. Патриарх Евтимий, разглеждайки всички артефакти, свързани с тях. След това проф. Иван Богданов и всички професори на онова време потвърждават истинността на мощите. Единственият, който застава на противната страна, е Богдан Филов, който историята на България още не знае политик ли е, историк ли е, археолог ли е.

- А защо той заема такава позиция?

- Защото, когато в историческия порядък двама професори казват едно твърдение, винаги третият казва различно. Мисля, че в България това е една глупава противопоставяща се практика и не само в историческите среди, а навсякъде.

Просто няма никакво основание за съмнение и никаква научна обосновка, че това са мощите на св. Патриарх Евтимий.

В последно време бяха открити още доказателства от писанията на Константин Костенечки, който красноречиво описва и говори за всички тези случаи. Проф. Златарски не е имал тези писания, защото те са разкрити много по-късно - в наше време почти, и въпреки това стои твърдо зад тази теза и разглеждайки всички свидетелства. За него чии са мощите, е неоспорим факт.

Но това става от гледна точка на науката. От гледна точка на духовността и вярата за нас нещата са напълно ясни, конкретни и точни - няма никакво съмнение, че това са истинските мощи на нашия небесен покровител.

Врагът на човешкото спасение винаги намира начин да създава разни противопоставяния, но нищо не може да спре вярата и чудесата, които са потвърдили истинността на тази всебългарска светиня.