Президентът Румен Радев упражни правото си на вето върху закона, който предвижда пълна либерализация на пазара на електрическа енергия за битовите потребители до 2026 г. „Стандартът на живот на мнозинството от българските граждани остава най-ниският в Европейския съюз, а предвидените промени биха могли още повече да затруднят именно хората, които и без това трудно посрещат базовите си житейски разходи“, пише държавният глава в мотивите си.

Президентът отбелязва, че приетият закон се е отдалечил от целите на социалната държава, а неговото приемане не е придружено с пълноценна оценка на въздействието, като не са направени необходимите модели и прогнози, въпреки че се въвеждат положения, пряко засягащи благосъстоянието на българските граждани и устойчивостта на енергийната система.

В закона се предлага регламентирането на преходен пазарен модел, който ще влезе в сила от м. юли 2024 г., чрез компенсиране на битовите потребители и ще действа до въвеждането на пълна либерализация на пазара на дребно, т.е. до края на 2025 г., което предполага отпадане на компенсирането за битовите потребители към тази дата. Към момента обаче все още има значителна разлика в ценовите нива на регулирания и свободния пазар на електроенергия на дребно. Реално балансирано изменение на регулираните цени до изравняването им с цените на свободния пазар трябва да се случи в рамките на кратък период от 18 месеца, което рискува да доведе до рязък скок на цените за крайните битови клиенти към началото на 2026 г.

Въпреки че не оспорва необходимостта от нормативни промени съгласно поетите от страната ни ангажименти към Европейския съюз, държавният глава припомня, че именно европейското право позволява и изисква от страните членки да защитят енергийно бедните и уязвими битови клиенти. Прекалено ограничената дефиниция за енергийна бедност, неяснотата в компенсаторния механизъм и несигурността за наличието на достатъчно средства за подпомагане на нуждаещите се, не гарантират в достатъчна степен постигането на тази цел.

Румен Радев предупреждава, че заличаването на фигурата на обществения доставчик и премахването на енергийния микс може да предизвика спиране на производство на електрическа енергия от ТЕЦ „Марица-Изток 2“ и ще застраши функционирането на „Мини Марица-Изток“ още в средата на следващата година.

„Ново обсъждане на приетия на 5 октомври 2023 г. Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката е възможност за народните представители повторно да преценят както параметрите на реформата, така и механизмите за подпомагане на засегнатите“, призовава народните представители държавният глава.

Следва пълният текст на мотивите:

М О Т И В И

ЗА ВРЪЩАНЕ ЗА НОВО ОБСЪЖДАНЕ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА, ПРИЕТ ОТ 49-ОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА 5 ОКТОМВРИ 2023 Г.

Уважаеми народни представители,

Споделям стремежа на законодателя да изпълнява поетите ангажименти за промени на действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, в това число окончателното въвеждане на разпоредбите на Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския Парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. относно общите правила на вътрешния пазар на електроенергия и за изменение на Директива 2012/27/ЕС. Оценявам положително, че вносителите отчетоха трудностите, които ще създаде новата уредба и отложиха влизането в сила на голяма част от разпоредбите към 01.07.2024 г., вместо първоначално планираната дата 01.01.2024 г.

Същевременно считам, че въведената със закона реформа не е придружена с пълноценна оценка на въздействието, като не са направени необходимите модели и прогнози, въпреки че се въвеждат положения, пряко засягащи благосъстоянието на българските граждани и устойчивостта на енергийната система.

В закона се предвижда пълна либерализация на пазара за битовите потребители до 2026 г. Предлага се регламентирането на преходен пазарен модел, който ще влезе в сила от м. юли 2024 г., чрез компенсиране на битовите потребители и ще действа до въвеждането на пълна либерализация на пазара на дребно, т.е. до края на 2025 г., което предполага отпадане на компенсирането за битовите потребители към тази дата. Към момента обаче все още има значителна разлика в ценовите нива на регулирания и свободния пазар на електроенергия на дребно. Следва да се има предвид и голямата вероятност цените на електрическата енергия да се увеличат допълнително в контекста на пълната непредвидимост на ключови фактори като геополитическата обстановка, търсенето на енергия в световен мащаб, действията на основните централни банки и др. Реално балансирано изменение на регулираните цени до изравняването им с цените на свободния пазар трябва да се случи в рамките на кратък период от 18 месеца, което рискува да доведе до рязък скок на цените за крайните битови клиенти към началото на 2026 г.

За да бъдат избегнати посочените потенциални рискове и неблагоприятни последици за всички участници на пазара на електрическа енергия, е необходимо във Фонд "Сигурност на електроенергийната система" да се осигурят допълнителни около 1,5 милиарда лв. на годишна база, с които при сегашните пазарни цени би се компенсирала разликата между борсовата цена на електрическата енергия и утвърдената такава на обществения доставчик за регулаторния период 1 юли 2023 г. - 30 юни 2024 г. В закона обаче не е предвиден адекватен механизъм за осигуряването на тези средства. Ако те не бъдат гарантирани, това ще доведе до крайно негативни последствия за енергийния пазар, за сигурността на снабдяване на битовите потребители и съответно до сериозни икономически и социални сътресения за държавата и нейните граждани.

От друга страна, законът заличава фигурата на обществения доставчик, но не урежда договорните отношения на Националната Електрическа Компания ЕАД (НЕК ЕАД) и централите за лигнитни въглища, които ще останат в сила. Това вероятно ще доведе до критично влошаване на финансовото състояние на НЕК ЕАД. Същевременно премахването на „енергийния микс“ за регулирания пазар и отпадането на възможността със заповед министърът на енергетиката да определя годишни количества енергия, които НЕК ЕАД изкупува от ТЕЦ Марица изток 2 ЕАД сериозно ще застраши функционирането на държавната ТЕЦ и Мини Марица-изток ЕАД още през средата на следващата година.

Освен това, приетите разпоредби в този им вид не гарантират в достатъчна степен правата на най-уязвимите групи битови потребители, които в крайна сметка ще понесат най-трудно последиците от планираната либерализация на пазара. Стандартът на живот на мнозинството от българските граждани е все още най-ниският в Европейския съюз. Промените ще затруднят именно тези хора, които и без това трудно посрещат базовите си житейски разходи.

Директива (ЕС) 2019/944 отчита важното място на потребителите за постигане на гъвкавостта, необходима за адаптирането на електроенергийната система към променливо и разпределено производство на електроенергия от възобновяеми източници. Затова установените в закона понятия (§ 49, т. 5 (относно определенията в т. 13в и 13г) и т. 32 (относно определението в т. 66в)), които очертават енергийно бедните и уязвимите клиенти, се явяват ключови за обхвата на защитата, която държавата може и трябва да гарантира.

Съгласно приетата дефиниция в § 49, т. 13г от значение дали на домакинството ще му бъде признат статут на „енергийно бедно“ ще е комплекс от критерии - адресна регистрация на живеещите, съотношението между действащите цени на енергийните носители, разполагаемият доход на членовете на домакинството за предходната година, както и разходите съобразно енергийните характеристики на жилището. Не става ясно обаче кои са енергийните носители и към кой момент ще бъдат вземани предвид техните цени. Липсва алтернативен критерий за онези домакинства, които не биха могли да бъдат обхванати от режима на действащата адресна регистрация. В тази връзка считам, че тези критерии няма да отразяват действителните нужди за разходи за отопление на голям брой домакинства. Както е обобщено в Съображение 59 от Директива (ЕС) 2019/944 енергийната бедност произтича от „съчетанието от нисък доход, високи енергийни разходи и ниска енергийна ефикасност на жилищата“. Въздействието от нестабилните цени на енергийния пазар и широкият спектър от социално-икономически фактори, свързани с общата бедност, трябва да бъдат адекватно отчетени от законодателя. Единствено такъв подход би бил в съзвучие с идеята за социалната държава, залегнала в преамбюла на Конституцията и присъща на едно широко разбиране за демокрацията, включващо социална справедливост и сигурност.

За съжаление приетият закон се е отдалечил от целите на социалната държава, като необосновано е стеснил кръга на уязвимите клиенти само до битови клиенти, които са в „критична зависимост от електрическо оборудване поради възраст и/или здравословно състояние и/или получават месечни социални помощи и/или целева помощ за отопление съгласно Закона за социалното подпомагане“ (§ 49 относно създаването на т. 66в). Тези критерии ще намерят приложение и когато за друг член на домакинството е налице някоя от посочените причини, но независимо от това с тях не се покриват всички ангажименти, които държавите - членки имат за защита на уязвимите клиенти. Според чл. 28, § 1 от Директива (ЕС) 2019/944 за уязвимостта на клиентите допринасят и равнището на доходите, делът на разходите за енергия в разполагаемия доход, енергийната ефективност на жилищата, както и отдалечеността на районите, в които са клиентите. Като не отчита тези критерии, законът в приетия му вид се дезинтересира от обективни фактори, които водят до уязвимост, като я свежда само до обстоятелства, свързани с личното положение на клиента или друг член на неговото домакинство. От друга страна, извън критериите остават редица обстоятелства като например конкретните характеристики на региона, в който живеят битовите клиенти.

За да бъде интегриран подходът към защитата на клиентите необходимо условие е коректно да бъдат очертани факторите, които задълбочават неравенствата и биха довели до прилагането на непосилни изисквания. Предвид това, с още по-голяма загриженост законодателят следва да се отнесе и към очертаването на кръга на енергийно бедните, тъй като уязвимите потребители далеч не изчерпват засегнатите или онези, които се намират в риск от енергийна бедност. В тази връзка може да се приеме, че не са напълно отчетени изискванията по чл. 29 от Директива (ЕС) 2019/944 и по чл. 3, § 3, б. „г“ от Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата. Те налагат да бъдат съобразени енергийните услуги, необходими за гарантиране на основни стандарти на живот, като отопление, охлаждане, осветление и осигуряване на енергия за домакинските уреди, както и съществуващата социална политика, други относими политики и индикативните насоки на Европейската комисия относно показателите на енергийна бедност. В Препоръка (ЕС) 2020/1563 на Комисията от 14 октомври 2020 година относно енергийната бедност (OB, L 357/35 от 27 октомври 2020 г.) е обърнато изрично внимание, че подходящото отопление, охлаждане, осветление и енергията за домакинските уреди са основни услуги, които „са необходими за приемлив стандарт на живот и опазване на здравето“, както и за социалното приобщаване. Определението в закона за „домакинство в положение на енергийна бедност“ (§ 49 относно т. 13г) не обвързва преценката за адекватност на услугите по отопление, охлаждане, осветление и осигуряване на енергия за домакинските уреди с тези ценности и поради това създава неяснота по какви показатели тя ще бъде преценявана. В Показателите за енергийна бедност, съдържащи се в Приложение към Препоръка (ЕС) 2020/1563, са обхванати широк кръг индикатори, а не само показатели, сравняващи разходите за енергия с доходите. Включени са показатели, основани на самооценка, на пряко измерване, но също така и непреки показатели, като последните измерват енергийната бедност чрез свързани фактори като просрочия по сметки за комунални услуги, брой на прекъсванията на снабдяването, които не са релевирани в дефиницията за енергийна бедност. Като резултат може да се стигне до неадекватното определяне на броя на домакинствата в положение на енергийна бедност, а оттам - на неизпълнение на задълженията на държавата да прилага политики и мерки за намаляване на енергийната бедност.

Критериите, условията и редът за определянето на статут на домакинство в положение на енергийна бедност и/или на уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия ще бъдат допълнително развивани в наредба, приета от Министерския съвет в изпълнение на § 17 (чл. 38д, ал. 2). В чл. 38д, ал. 3 се установява неизчерпателен списък на компетентни органи за определяне и прилагане на мерки за защита и за финансова подкрепа по програми за подпомагане на домакинство в положение на енергийна бедност и уязвимите клиенти за снабдяване с електрическа енергия, като дава възможност този списък да бъде допълван с акт на Министерския съвет. Удостоверяването на статут на домакинство в положение на енергийна бедност ще става от същите тези органи (чл. 38д, ал. 4). Законодателният подход в случая е укорим, защото прехвърля към изпълнителната власт уреждането на конкретните последици от компенсационния механизъм спрямо уязвимите групи потребители. Това следва да бъде установено като цел в самия закон, а изпълнителната власт да предвиди реда за нейното постигане. Самото издаване и разработване на подзаконовите нормативни актове по чл. 38д не е гарантирано с конкретен срок, както за сравнение законодателят е постъпил различно в § 50, с който е определил срок за преразглеждане на вече съществуващите такива. Това създава непредвидимост за крайните потребители, които всъщност трябва да бъдат защитени.

Ново обсъждане на приетия на 5 октомври 2023 г. Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката е възможност за народните представители повторно да преценят както параметрите на реформата, така и механизмите за подпомагане на засегнатите.

Уважаеми народни представители,

По изложените мотиви упражнявам правото по чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България да върна за ново обсъждане Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, приет от 49-ото Народно събрание на 5 октомври 2023 г.