Как Гутенберг я изобрети, а Фуст, когото често бъркат с Фауст, му я взе

Съдът решава в полза на лихваря, който твърди, че изобретателят не използва заетите пари по предназначение

Въпреки това Гутенберг успява да отпечата Библията, а после запазва малка печатница

В края на живота Гутенберг получава годишна дажба зърно, вино и дрехи и го освобождават от някои данъци

Тайни, съдебни дела, отнемане на бизнес и обвинения в магьосничество съпътстват създаването на печатарската преса в Европа в средата на XV век. На ръба на Средновековието партньорството между един изобретател с ренесансов дух - Йоханес Гутенберг, и един човек с невероятен бизнес нюх - Йохан Фуст, който усеща какви са перспективите пред откритието, дава началото на книгопечатането в Европа през 1455 г.

Впоследствие разбирателството между двамата се изпарява и преминава в спор, за да стигне до съдебната зала. И до днес няма категорично мнение по въпроса каква е ролята на банкера и лихвар, който също като пионера на книгопечатането е от Майнц. Според едни изследователи той е покровител и благодетел на иноватора, оценил стойността на изобретението му и финансирал изработката му. Други го рисуват като алчен и хитър спекулант, възползвал се от безпаричието на своя именит съгражданин, за да заграби печатарската му преса и ноухауто. Може би неслучайно той често е бъркан с алхимика и астролог д-р Йохан Фауст - друга историческа личност и прототип на известния герой на Гьоте.

За да стигне до революционното откритие, Гутенберг работи дълги години, опитвайки се да го крие. Свикнал е на тайнственост, защото е израснал в аристократично семейство в момент, когато в родния му град непрекъснато избухват бунтове срещу патрициите. Поради тази причина родителите му няколко пъти са напускали Майнц, докато е бил дете.

Името Гутенберг наследява вероятно от моминската фамилия на майка си. Възможно е да е от нейното родно място или от местност, в която притежавала земя. Патрициите в Майнц получавали имената на домовете си, като са имали право да носят няколко, ако имат повече жилища. Едно от фамилните имена на баща му е Генсфлайш, но няма практика то да се предава на децата му. За първи път Йоханес е споменат като Хенхин цу Гуденберг през 1430 г.

Някъде по това време той заминава за Страсбург, явно бягайки от недоволствата срещу кастата му. Занимава се с полиране и рязане на скъпоценни камъни, обучава ученици на занаят. Предната година е починала майка му и му е оставила солидна сума пари. Заема се с производството на свети огледала за специално поклонение в град Аахен, които поклонниците закачат на шапките си, за да уловят блажените лъчи, които смятат, че излъчват мощите, и да ги отнесат вкъщи при роднините си. Магическото събитие е отменено, но инвестицията вече е извършена и Гутенберг губи доста средства.

В същото време под секрет започва да експериментира как може да се отпечатат много копия на една книга. Тайната му обаче е разкрита. Някои от партньорите му разбират, че работи нещо иновативно и настояват да участват като съдружници и да получават процент от печалбата, тъй като са му дали пари. Затова през 1438 г. подписва петгодишен договор с трима души - Ханс Рифе, Андреас Дрицен и Андреас Хайлман. Една от клаузите е, че ако някой от тях почине, наследниците му не влизат в дружеството, а трябва да бъдат обезщетени финансово.

Същата година умира Дрицен и децата му се опитват да избегнат споменатата клауза. Започват дело срещу Гутенберг с искане да бъдат признати за пълноправни партньори. Присъдата не е в тяхна полза, но свидетелствата на доставчиците разкриват върху какво работи печатарят.

След това - през 1450 г., той решава да се върне в родния си Майнц. Убеждава Фуст да му заеме 800 гулдена, които са значителна за времето си сума. Две години по-късно банкерът инвестира още приблизително толкова и влиза в предприятието като съдружник.

За тяхното партньорство има исторически данни - запазен е документ от 6 ноември 1455 г., написан от Улрих Хелмаспергер, императорски нотариус и държавен служител при архиепископа в Майнц. Според него Гутенберг и Фуст са били бизнес партньори в “работата по книгите”. Това е единственият източник от епохата, който споменава този факт. В нотариалния акт пише за декларация под клетва на Фуст, че е дал на Гутенберг 1550 гулдена като кредит срещу 6% лихва.

Вероятно затова настоява пред Гутенберг да получи бърза възвръщаемост от инвестицията си и го обвинява, че не използва парите по предназначението на договора им. По време на съдебния процес иска общо 2026 гулдена за главница и лихва.

Иноваторът загубва делото и е принуден да се раздели с печатарската си машина. На Фуст не му е трудно да се захване с книгоиздаване, защото още докато са в отлични отношения, лихварят е изпратил при Гутенберг зет си Йохан Шофер да учи занаят. Така веднага може да започне да отпечатва и продава книги, след като получава ценната придобивка.

Първо публикуват Псалтира. Той е завършен на 14 август 1457 г. и продължават с “книгата на книгите”. След това Фуст заминава за Париж, където е обвинен в магьосничество. Причината е, че притежава повече автентични библии, отколкото човек може да препише за цял живот. Нещо, което никой не е смятал, че е възможно.

Когато показва пресата, престават да го смятат за оръдие на дявола. Измъква се от процес и присъда, когато парламентът издава указ, че освобождава Фуст от всякакви съдебни преследвания във връзка с продажбата на неговите библии. Но по онова време във френската столица бушува чумата и банкерът от Майнц е покосен от нея. Умира вероятно през 1466 г.

За смъртта му се съди по литургия през 1471 г., поръчана от новия съпруг на жена му Конрад Хенекес и от зет му Петер Шофер. Тя се е състояла в църквата на абатството на свети Виктор в Париж, където е погребан.

Загубилият печатарската си преса Гутенберг го надживява. Успява да издаде Библията през 1455 г., още преди да се наложи да преотстъпи откритието си на Фуст. И с това влиза в историята. Отпечатани са около 180 копия. Само 45 са върху пергамент (телешка кожа) и са богато изрисувани, а останалите - върху хартия и с по-скромна украса. Оцелели до днес са 49.

Името на печатаря не фигурира върху нито едно от запазените копия. За това, че е дело на Гутенберг, съдим по Кьолнската хроника от 1499 г., която разказва за библиите на първия европейски издател в Майнц.

Всъщност около 78 години преди Гутенберговата Библия в Корея излиза Антология на дзен ученията на великите будистки свещеници, известна още като “Джикджи”. Тя е произведена по същата технология - с подвижни метални символи. Но в Европа аристократът от Майнц е пионер. Той едва ли е знаел за корейското изобретение.

Буквите изработва от сплав от олово, антимонит и калай. Използва 300 отделни форми за символите и 50 000 листа хартия. Матрицата в началото е гравирана върху дърво, а след това върху мед.

Иновативното в метода му е, че при издаването на Библията комбинира познати от началото на XV век технологии в металообработването и графичните изкуства - монетосечене, леене и трансферен печат. Освен това ги прилага върху огромно произведение от 1300 страници в голям за времето си тираж - 180 бройки. Усъвършенства и метод за изглаждане на хартията чрез преси за грозде и маслини, използвани за производството на вино и зехтин. Те са модернизирани като дизайн и прилагат стабилен и равномерен натиск върху повърхностите.

Библията на Гутенберг е отпечатана или върху пергамент (170 телешки кожи за едно копие), или върху хартия с размер, който е познат като “кралски”. Всеки лист е 430 на 620 мм, като се сгъва на две и образува фолио.

Изобретателят лично изработва мастилото. То е на маслена основа, плътно, за да прилепне за металната основа и да се отпечата върху пергамента или хартията. Прилича на боя.

Като повечето книги от онази епоха Гутенберговата Библия няма титулна страница, страниците й не са номерирани, като шрифтът (наречен Textura Quadrata) не се отличава особено от ръкописните варианти. Разстоянието между знаците е много малко. Впечатлява с буквите в готически стил - много по-остър от по-късните изписвания, и напомня средновековните преписи. Вероятно така са искали клиентите и самият изобретател.

Главните букви и заглавията са рисувани впоследствие на ръка. Първоначално Гутенберг ги отпечатва с червено мастило, но се оказва, че се губи много време. Затова започва да оставя празни полета и изписването на заглавията се превръща в състезание по краснопис. Дори са наемани художници, за да бъдат по-естетски и красиви.

Отпечатването на Библията в множество копия предизвиква огромен ефект в католическата общност в Европа. След Германия книгопечатането стига до Италия. Бъдещият папа Пий II пише до кардинал Хуан Карвахал в Рим, че книгите са “изключително чисти и правилни в правописа си и без грешки, като Ваше превъзходителство може да чете без усилие и очила”.

Гутенберг продава всички 180 копия във Франкфурт, но духовниците, които ги купуват, не му плащат. Така изобретателят задлъжнява и се стига до делото, в което Фуст му отнема пресата. Все пак се смята, че му е дал възможност да управлява по-малка печатница, в която първият печатар и издател продължава своята дейност. Тя обаче не е така печеливша като тази на неговия бивш съдружник. Предвидливо е организирал работилница за индулгенции още докато разполага с гулдените от заема от Фуст. Така че присъдата не го оставя във фактически фалит.

Гутенберг преустановява всякаква печатарска работа след 1460 г., когато е над 60-годишен. Смята се, че зрението му тогава е силно увредено.

През януари 1465 г. архиепископът на Майнц го пенсионира, присвоява му титлата “хофман” (придворен управител) и му дава годишна дажба зърно, вино и дрехи и го освобождава от някои данъци. Финансовото му състояние през последните години от живота му е предмет на спор, като има и теория, че не е умрял в бедност. Смъртта му настъпва три години по-късно.

Придобивката, която Йоханес Гутенберг дава на Европа, ще промени историята и ще бележи културата за векове наред, преди да стигнем до електронните книги и интернет информацията. Но преди повече от 560 години отпечатването на множество копия е революция.