• Всеки трети сега се осигурява около новия размер 
• Брюксел ще ни оказва техническа помощ, за да въведем директивата за адекватни най-ниски доходи

Минималната заплата да е 933 лева от 1 януари 2024 г. Чисто хората ще получават 724 лева.

Това е рекорден ръст от 153 лева, но и с него пак ще сме най-бедни в Европейския съюз

Изоставането ни от Унгария е с цели 100 евро, а от Румъния със 127 евро. Най-богати са в в Люксембург, където тя е 2387 евро. (Виж инфографиката.)

Размерът на минималната заплата мина през тристранката днес и очаквано работодателите бяха “против”, а синдикатите “за” . Това обаче няма никакво значение, защото от догодина тя за първи път ще се определят формула, разписана в Кодекса на труда. На 1 февруари - ден преди да се разпусне, 48-ото НС реши

минималната работна заплата да бъде 50% от средната брутна

за период от 12 месеца (последните две тримесечия на предходната година и първите две на текущата).

Имаме вярно решение на грешна формула, която е незаконна и противоречи на международното право, обясни Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България. В момента около 30% от работниците имат осигурителен доход под или около новата минимална заплата, посочи той. Припомни и че към минималната заплата се начислява и “клас прослужено време”, като според АИКБ средното допълнително заплащане за трудов стаж и професионален опит е 11%. Заедно с него минималната заплата на хотелиерите и ресторантьорите ще е 86,6% от средната в този сектор. В строителството е 68,8%, а при ВиК, където работодател са държавата или общините, делът е 72,2%.

“Същата процедура е повторена със съотношението минимална заплата към средната по области. Там картината е напълно катастрофална. Вижда се, че дори и без отчитането на допълнителното заплащане за трудов стаж и професионален опит само в столичната област минималната заплата е 35% от средната. В останалите области делът без отчитане на допълнителното заплащане за трудов стаж и професионален опит варира от 51% в област София и 52% във Варна. Цели 72% е в три области - Благоевград, Кюстендил и Видин.

Според Българската стопанска камара за 10 г. (2012-2022) България е една от трите страни в ЕС с най-висок темп на увеличаване на минималната заплата.

Първенец е Румъния с увеличение от 12,6%, следва Литва с 12,1% и България с 9,4 на сто.

Според БСК обаче административното увеличаване на минималната води до натиск на останалите възнаграждения и

демотивира хората с ниска квалификация

да се образоват Ако работодателите не могат да си ги позволят, ще ги пренесат в цената на предлаганите от тях стоки и услуги.

Работодателите не приемат административния начин за определяне на работната заплата и няма да се примирят с това. Неправилно беше транспонирана европейската директива за МРЗ, коментира Цветан Симеонов от Българската търговско-промишлена палата. По думите му заради това

ще продължи отказът от колективното трудово договаряне

Синдикатите подкрепиха увеличаването на заплатата. Дебатът за минималната заплата е един и същ, а ножицата става все по-голяма и ние сме длъжници на работещите, каза Любослав Костов главен икономист на КНСБ. Той обясни, че

през януари се очаква средната заплата да мине 2000 лева

Според КНСБ ръстът на минималната заплата през 2023 г. с 12,2% не успя да покрие натрупаната средногодишна инфлация. Това означава, че близо половин милион работещи българи на минимална заплата са загубили покупателна способност и се налага да ограничават своето потребление.

“За пореден път се лансира “вредното влияние” на ръста на минималната заплата в регионален аспект, което често пъти стига дори до абсурдното предложение за регионални минимални заплати. Подобна практика няма в Европа, а за мащабите на малка България тя е просто немислима”, анализират от КНСБ.

Колегите им от “Подкрепа” попитаха и дали е нормално 1/3 от работещите да получават 933 лева. Това ги обрича на мизерия, категоричен бе вицепрезидентът на синдиката Иоанис Партениотис.

Бедността и мизерията са предмет на друг разговор, отвърна Цветан Симеонов от БТПП.

Според становището на Министерството на финансите за увеличаване на минималната работна заплата на 933 лв. това е навременна мярка. През 2023 г. се очаква

инфлацията към края на годината да е 6-7%, а средногодишната - около 9%,

така че увеличението я покрива и даже отгоре, смятат от финансовото ведомство. МФ изцяло подкрепя проекта на постановление на Министерския съвет за увеличаване на минималната работна заплата на 933 лв.

Силно се надявам да участвате в работната група за транспонирането на европейската директива за адекватни заплати, обърна се към участниците в тристранния съвет социалната министърка Иванка Шалапатова. Европейската комисия пък ще ни помогне с техническа помощ да я въведем. Държавите имат срок от 2 години да въведат евродирективата, но той тече от октомври 2022 г.

Работодателите припомниха, че

писаха до еврокомисаря по работните места

и социалните права Никола Шмит. Според бизнеса такава формула на минималната заплата противоречи на директивата на ЕС по темата.

В директивата са заложени ориентири - минималната да е 50% от средната или 60% от медианната работна заплата. Но има и допълнителни критерии като покупателната способност, общото равнище, растеж и разпределение на брутните работни заплати и др. Освен това е заложено за всички страни в съюза да се достигне и до 80% колективно договаряне.