Най-трудно е да се уважават съседите и да се задържи любопитството към тях
Най-трудно е да се уважават съседите и да се задържи любопитството към тях, но това любопитство се връща и това е добре, заяви българският писател Георги Господинов пред регионалната телевизия Ен 1 при гостуването си в сръбската столица Белград.
Той отбеляза, че на път за Белград е размишлявал за това какви са културните отношения на Сърбия и България и колко сме близки.
„Близки сме и не сме близки. Ние в България имахме през 20-и век, а и не само, повече книги в превод на сръбски автори, отколкото вие имате български. Мисля, че това е важно. Разбира се, че политически се караме, защото сме съседи. Най-трудно е да уважавате съседите си и да задържите любопитството си към тях. Обикновено мислим така: добре, познаваме ги, но ни е по-интересно какво се случва в Испания, Германия… но типично за съседите е да мислят: познаваме българите, сърбите и затова не ни интересуват“, каза Господинов, предаде БТА.
Той допълни, че забелязва, че любопитството към съседите започва отново да се засилва, особено сред младите.
„Мисля, че България винаги ще се интересува от Сърбия – тя беше Западът за нас, знаехме, че сте по-близки до популярната култура. Мисля, че в културните отношения винаги сме се интересували едни от други, писателите, които четях идваха от Югославия – (Мирослав) Кърлежа, (Бранислав) Нушич, Иво Андрич… бяха много важни за моето литературно образование и мисля, че този интерес се завръща в момента. Знам, че имам и прекрасни сръбски читатели, контактувам с тях, някои млади сръбски автори идват в София, не познавам всички, но е важно да укрепваме този съседски интерес“, отбеляза Господинов.
Според Господинов връчването на наградата „Букър" за книгата му „Времеубежище“ е отворило вратите на писателите и гласовете от нашия регион.
„Исках да покажа, че в литературата, дори да идваш от т. нар. прерия, от малките литератури, трябва да говориш за големите въпроси, защото понякога сте подценявани само защото сте от Белград, Скопие или София. Казват: От вас очакваме да разказвате за някакви ваши екзотични истории, исторически, за войните… не работете върху някакви съвременни теми, очакваме нещо специфично от вашата среда. А това не ми харесва“, подчерта Господинов.
Един от първите хора, които честитят наградата на Господинов е полската авторка Олга Токарчук, носител на Нобелова награда за литература.
„И тя ми написа точно това: Радвам се, че получихме внимание за гласовете от нашите региони. По някакъв начин, в началото – ако имате късмет, ще станете известен български писател, след това, ако имате късмет – ще станете балкански писател, след това - писател от Югоизточна Европа, и тогава европейски писател. А аз мисля, че ако наистина имате късмет – ще бъдете просто писател, и аз искам да бъда просто писател, не искам етикети“, заключи той.
Най-четени
-
Най-българската приказка
НАЙ-БЪЛГАРСКАТА ПРИКАЗКА Свраките си посрали гньездото, па сврачетùята реклù на майкя си: „Мамо! Да идеме да тражиме друго гньездо!", а она им казàла: „Деца
-
Галерия Откривателят на Парцалев и създател на Сатирата отказва да е партиен секретар
Умира в жестока катастрофа, в която по чудо оцеляват Стоянка Мутафова и Невена Коканова Заради непростимия гаф не вписват името на Енчо Багаров като основател Вбесява Вълко Червенков
-
Галерия Истини и измислици в “Гладиатор II”
Римските императори наистина са правили наумахии - възстановки на морски битки с кораби и реални жертви, но без акули Истинският Луций може да не е доживял до зряла възраст
-
Галерия BG снаха, изтезавана от Палача на нацистите
Заради атентат срещу сина на Бенито Мусолини, организиран от първата ѝ любов, тя е хвърлена в щабквартирата на Гестапо Вторият ѝ мъж Илия Пейков рисува Космоса, а виждайки картината му
-
Най-известната руска шпионка - тънка талия, плътни гърди и водопад от червена коса
Анна Чапман разкрива в книга как е вербувана, докато живее в Лондон Докато в Лондон продължава процесът срещу шестимата българи, обвинени в шпионаж в полза на Москва