Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Частиците са микроскопични и причиняват т.нар. пластмасов дъжд.
СНИМКА: ПИКСАБЕЙ
Частиците са микроскопични и причиняват т.нар. пластмасов дъжд. СНИМКА: ПИКСАБЕЙ

Микрочастиците се срещат в планини, високи близо 4000 м

Пластмасата вече е навсякъде и това не е преувеличено. Японски учени доказаха, че дъжд от пластмаса замърсява всичко, което ядем и пием, като достига дори до най-чистите кътчета на планетата и изменя климата, съобщи “Индипендънт”.

Облаците вече съдържат пластмаса

Частиците са микроскопични и причиняват т.нар. пластмасов дъжд, твърди ново изследване на японския университет “Васеда”. Учените се опасяват, че упоритите частици с размери, по-малки от 5 мм - известни като микропластмаса - са способни да попаднат в почти всичко, което хората консумират. Намерени са дори в най-високата планина в Япония Фуджи, чийто връх е почти 4000 метра.

Микропластмасата е резултат от насищането с пластмасово замърсяване, което задушава нашите земи и океани. Пластмасовите отпадъци се разпадат на все по-малки парчета с времето и намират своя път в атмосферата, човешките тела и видове. Предишни изследвания свързват тези частици с рак, безплодие и хормонални смущения.

Новото изследване оценява за първи път как микропластмасата влияе върху образуването на облаци и потенциалното въздействие върху климатичната криза и здравето ни.

Облачна вода е събрана от върховете на две японски планини на височина между 1300-3776 метра. Учените използват усъвършенствани техники и

откриват девет вида полимери и един вид каучук

във въздушната микропластмаса. Пластмасите са хидрофобни, но стават хидрофилни (обичат водата) след продължително излагане на ултравиолетова светлина, обясняват авторите. “Микропластмасата на голяма надморска височина може да повлияе на образуването на облаци и на свой ред да промени климата”, пишат учените. Прахът по пътя, сметищата, износването на гумите и изкуствената трева са потенциални наземни входни точки за пластмасата. Океанът може също да изпрати своята микропластмаса към небето чрез морски пръски и други процеси на аерозолиране - където частиците стават достатъчно леки, за да се пренесат във въздуха.