Навремето бразилецът се прочу, след като го снимаха да седи съвсем сам в сектора на гостуващата агитка, а после мечтите му се сбъднаха

„Санта Круз“ е едно от онези футболни отборчета, които от самото си раждане са били обречени да живуркат в почти пълна анонимност. Те играят на кални стадиони, пред смешно малко публика, съставена предимно от амбициозни майки и татковци на млади таланти. За тях никой не се сеща да напише и два реда в спортните вестници, а телевизионните екипи ги заобикалят на километър разстояние на път за мача на големия гранд. И все пак клубът от някоя си там бразилска второстепенна футболна лига се прочу по целия свят благодарение на лудата история на своя най-верен привърженик Тиаго Реч. В спортната си секция BBC отдели достатъчно място, за да разкаже за мъжа, превърнал се в символ на най-чистата фенска любов.

Тиаго от най-ранна детска възраст се запалва по футбола, но вместо да последва примера на връстниците си и да отдаде любовта си на някой измежду бразилските грандове, решава да подкрепя цветовете на отбора от квартала си „Санта Круз“. Въпросният тим играе на петхилядно стадионче, което звучи смешно за стандартите на бразилския футбол, но на Тиаго Реч не му пука кой какво ще каже и до завършването на университета не пропуска домакински мач на своите любимци.

После животът го подхваща и той отива да работи в друг град като журналист, което би трябвало да сложи край на момчешките увлечения. Тиаго обаче не изневерява на своята футболна любов и при всяка удобна възможност ходи на стадиона, за да подкрепя „Санта Круз“. И ето че един ден през 2012 г. съдбата решава да го възнагради със световна слава заради тази му вярност. През същата година любимият му тим успява да се добере до мач с „Гремио“. Той е предвиден да се играе на стадиона на бразилския гранд в Порто Алегре, където Тиаго вече живее и работи.

„Не можех да се нарадвам на късмета си. Отваряше ми се възможност да гледам гостуване на любимия тим, и то срещу толкова популярен съперник. Отидох на стадиона, купих си билет и след това се насочих към сектора за гостуващата агитка. Попитах охраната дали другите фенове вече са влезли, тъй като оставаха по-малко от 20 минути до началото на мача. Човекът на входа ме погледна странно, но нищо не отговори. Влязох и се изненадах, че съм първият пристигнал“, разказва по-късно Тиаго Реч. Оказва се, че той е не само първият, но и последният пристигнал в сектора. Никой друг не идва да подкрепи гостуващия отбор, а камерите на стадиона не пропускат интересната картинка. Часове по-късно „най-самотният фен на света“ се превръща в истинска сензация, и то не само на родна земя.

„Телефонът ми загряваше от обаждания, а роднините не смогваха да ми изпращат всички материали, писани в моя чест. Почувствах се известен, но още не знаех, че този случай до голяма степен ще промени живота ми“, разказва още Тиаго Реч. Малко след посещението си на мача той остава без работа, но толкова популярен човек няма как да отиде на борсата за безработни. Президентът на „Санта Круз“ му се обажда и го кани на работа в клуба, където общо работят четирима души в администрацията.

„Идеята беше съвсем простичка – да използвам популярността си, за да докарам повече хора на стадиона ни. Но освен това вършех всякаква друга работа и получих ускорен курс по управление на футболен клуб. Като фен бях свикнал да критикувам от трибуните, но след това разбрах колко е трудно да държиш над водата спортна организация, която няма огромна фенска маса, подминавана е от спонсорите и се бори за всяка глътка въздух“, разказва „най-самотният фен на света“. Вместо да се вайка, той се захваща за работа и успява да убеди прекия си началник, че не трябва да продава младоците от школата при първата по-добра оферта и да опита да съхрани един и същи състав за два поредни сезона. Намират се и дребни спонсори, които също помагат, и ето че отборът преминава от трето във второ ниво в първенството на щата. В този добър за „Санта Круз“ момент досегашният президент се отказва от поста си и всички единодушно гласуват да бъде заменен от 27-годишния тогава Тиаго Реч.

„В началото се чувствах щастлив да управлявам делата на организация, която подкрепях от самото си раждане. След това дойдоха трудните дни. Спонсорите се отдръпнаха и парите свършиха. Взех заем от баща ми, за да платя на играчите, но проблемите продължиха да се трупат. Изпаднах в депресия и лекарите ме посъветваха по най-бързия начин да се откажа от президентския пост“, споделя Тиаго. Той не се съпротивлява и се връща в Порто Алегре, за да се захване отново с журналистическа история. Но нали още в началото стана дума, че това е луда история, която не може да има тъжен финал.

Най-верният фен на света един ден се връща у дома и е убеден от привържениците на любимия клуб отново да се заеме с управлението му. Този път нещата потръгват и в разгара на COVID-пандемията малкото отборче се възползва от тежката за света ситуация и дори печели купата на щатското първенство. Не че трофеят е особено значим, но за „Санта Круз“ той е първият в над стогодишната клубна история. Тиаго отива да се снима отново на трибуните, но този път не е сам. До него е и купата.

Тези дни за този изключителен фен се заговори отново, след като любимият му отбор успя да се изкачи до първото ниво в първенството на щата Рио Гранде до Сул. Реч вече не е президент, но продължава да помага със съвети и да показва на младите, че да си истински фен е много по-велика мисия от това да хвърляш бомбички и да мразиш противника в другия край на стадиона.