Постигнахме много, а най-важната битка тепърва предстои - да останем обединени, смята председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите

- Г-н Проданов, в сряда бе подписан меморандум между земеделците и правителството. Успя ли протестът ви да постигне всичките си искания?

- Смятам, че да. От пет искания, четири бяха изпълнени 100%. Само за сумата по de minimis има леко разминаване - не е 70 млн., колкото е максимално възможно, а е 47,5 млн. лв., но все пак това са възможностите на бюджета. Сумата ще бъде разпределена на равни части за подпомагане на най-малките земеделски производители в сектор “Животновъдство”, в това число пчелен мед, и в сектор “Растениевъдство”. Постигнахме доста важни неща за сектора. Точка 1 от меморандума, за която успяхме да се разберем, е доста продуктивна. С нея се въвежда забрана за внос на слънчоглед за следващите три месеца, като дотогава ще трябва да се изготви лицензионен режим, който ще бъде съгласуван с производителите и преработвателите. Чрез него ще може да се определи от колко вносен слънчоглед се нуждае България в следващата година. Така количеството ще бъде разпределено и ще се знае колко ще може да се внася, за да не изпадаме в подобна ситуация като сега и да има застояване на стока по складовете.

Тази квота засяга слънчоглед, пшеница, рапица и царевица. За другите продукти се разбрахме също да бъде изготвен такъв квотен принцип, но само когато вносът им от Украйна надвиши 10% от общия внос на този продукт за България. Става въпрос за пчелен мед, сухо мляко, нерафинирано олио, където също има проблеми. За да има държавата ни обосновка, че се правят някакви мерки, тя трябва да има данни, затова се спряхме на тези 10%. Друго, което успяхме да се разберем и да разпишем, е правителството да изплати парите за украинска помощ в рамките на следващата седмица, като тя ще бъде за всички други сектори, без за зърнопроизводителите. Тоест за нас пари оттам няма, като искания сме само в точка едно. Всичко друго, което успяхме да предоговорим изцяло се отнася до другите сектори и удовлетворява техни желания. Твърдеше се, че този протест е наш, но не е, той е на всички и засяга проблемите на всички.

- Имате ли обяснение какво накара депутатите да решат толкова бързо да прекратят забраната за внос на зърно от Украйна? Някой беше ли говорил с вас?

- Комуникация с бранша относно това решение нямаше. Нямам и обяснение защо се случи, но в крайна сметка важен е резултатът от протеста, че все пак стигнахме до някакво разумно решение. Дали това е най-доброто, което можеше да се случи, най-вероятно не е, но няма как да бъдем максималисти. Надявам се, че поне диалогът, който ще водим занапред, ще доведе до решение на други проблеми в сектора. За нас най-важното беше да се разреши този казус с вноса, особено на слънчоглед.

- Настроенията около протестите ви бяха и доста разнородни? Едни ви подкрепиха, други не, трети видяха в тях политически натиск. Коя е истината?

- Мога да гарантирам със сигурност, че политически оттенък в протестите не е имало, смятам, че се видя достатъчно ясно. Ако бяхме продължили по-активно да протестираме и да натискаме, може би щеше да се стигне до обвинение в политически желания и в това, че искаме да сваляме правителството. Всъщност ние никога не сме искали да се стига изобщо дотам, не това беше целта да излезем на улицата.

Имаше и някои изказвания на някои от оранжерийните производители, че не ни подкрепят, че трябва да ни се вземе техниката и така нататък, но тези думи бяха на една малка част от бранша.

Асоциацията на оранжерийните производители всъщност ни подкрепи и участваха с нас наравно, така че не смятам, че трябва да се взема за меродавно едно такова мнение на една малка група. Никой не отрича, че имат проблеми, но все пак изплащането на украинската помощ, което постигнахме на преговорите, е изключително важно за тях.

Сумата е 213 млн. лв. Въпреки всичко смятам, че успяхме доста да се обединим и това остава една от най-големите битки, които ще водим занапред, да бъдем заедно в проблемите.

- Премиерът Денков ви сравни с “терористи”. Извинението му обаче беше само за една част от зърнопроизводителите, не и за тези със скъпите коли и яхти. Какво означава това, кой визира и бяха ли тези производители на жълтите павета?

- Ако бяхме терористи, нямаше да бъдем посрещнати и да преговарят с нас. В деня, в който беше разписан меморандумът, премиерът се извини на всички производители и смятам, че това говори много и е достатъчно. Напрежението и адреналинът оказаха превес, всички бяхме много развълнувани, емоциите бушуваха. Когато човек е достатъчно интелигентен и академичен, за да се извини по този начин публично, и е достатъчно мъж да го направи е повече от достойно за уважение.

- В свой анализ Тихомир Безлов пресметна, че около 2,9 млрд. субсидии се разпределят годишно, а 75% от тях отиват при едрите земеделци. Защо се получава така и трябва ли да има промяна в методиката според вас?

- Няма такова нещо. Субсидиите, които идват в сектор зърнопроизводство, са 75% от един 1 млрд. лв. директни плащания. 750 млн. отиват при едрите земеделци, а около 600 млн. отиват при другите сектори, извън този - те имат отделно подпомагане. Изключителна спекулация е, че само едни получават, а други не. Знаем, че държавата възнамерява да работи по промяна на методиката, но все още не е ясно как. Според мен субсидиите не са проблемът, трябва да се наблегне върху структурата на стопанствата, да се прави напояване, за да може да се вдигне средният обем произведена продукция от единица площ. Освен това плащането на площ е възприето от общостопанската политика на Европа, не от нашето правителство, и нямаме контрол върху това. Преди години според тази политика се плащаше на произведена продукция, но се видя, че това трудно се проверява и води до злоупотреби, затова се промени плащането да е на декар, а така може лесно да се докаже от фонд “Земеделие”. Говоренето против един или друг сектор не е решение и не води до нищо добро.

- Смятате ли, че новият модел на работа в земеделското министерство, а именно създаването на консултативни съвети за различните сектори е достатъчно ефективен. Вече се проведоха няколко на които участвахте и вие. Защо не успяхте да се разберете още тогава?

- Ами явно понякога трябва да се стигне до такива масови протести, за да може държавата да чуе мнението на земеделците, а не просто да го слуша. Другото е, че много малко време е минало от създаването на тези съвети, имали са по едно заседание, така че е рано да говорим дали са ефективни, или не. Ние имаме консултативен съвет по зърното, създаден още отпреди години и може би е най-работещият и ползотворен. В него участват и преработвателите, производителите на фуражи търговците на зърно.

- Разследване на украински медии показа, че и до изтичане на забраната у нас е влизало украинско зърно, но е представяно като румънско, а в Румъния, като молдовско. Вие разполагате ли с такава информация?

- Това е абсолютно вярно и затова взехме това решение с лицензионния режим. По този начин квотата, която Украйна ще има да изнася, ще бъде разликата между наличността и потреблението. Така, когато имаме внос от европейски държави, той ще повдига наличността и ще намалява възможността за внос от Украйна. Така те нямат да имат полза от това да сменят произхода. Освен това се надяваме и на засиления контрол, както ни обеща правителството, защото нашият стандарт е доста по-висок от техния.

- От същото разследване дори излиза, че допреди ембаргото в края на 2022 г. преработвателите са купували уж евтин слънчоглед за 1270 лв., докато нашият е бил 1054 лв. Как си обяснявате това?

- Нямам обяснение, но е вярно. Те също не казаха защо е така, не поискаха. Няма логика и не трябва да е така. Затова се разбрахме всяка седмица Агенция “Митници” да публикува точното количество на зърното, което е влязло, и средната му цена. Същото важи и когато се изнася, за да може да има информираност от страна на производителите и да знаят дали се спекулира с цената, която им предлагат търговците и преработвателите. Разликите са много сериозни и това не може да продължава по този начин.

- Защо се получи такова сериозно разминаване между вас и преработвателите. Те до последно настояваха, че забраната им пречи да работят, а пък вие обратното - пусне ли се вносът, българското производство ще изчезне?

- Когато има намесен сериозен икономически интерес, трудно се слуша само аргументацията. Може би в крайна сметка успяхме да се аргументираме правилно, да бъдат чути истинските причини, за да може и правителството да вземе най-точното решение. Очакваме да има около 2 млн. тона продукция, слънчоглед, тоест има достатъчно и преработвателите нямат проблем с количествата в момента. Говореше се, че не сме искали да им продаваме продукцията, което не е вярно. Търговията си вървеше до момента, в който правителството прие това решение с ембаргото и настъпи някакъв смут на пазара. Нито ние продавахме, нито те търсеха да купуват. Смятам, че в следващите дни всичко ще си се нормализира и търговията ще си тръгне по нормалния път.

- Допреди да бъде взето решението за отпадане на ембаргото, бяхте съветник на земеделския министър. Какво ще се случи оттук, нататък след като вече диалогът е възстановен? Смятате ли да се върнете?

- Възнамерявам да си почина за кратък период от време, а след това ще го мисля, не ми е на дневен ред.